Италианците казват, че югът започва там, където свършват разписанията. След посещението си в Катания, един от по-големите градове на Сицилия, потвърждавам истинността на тази народна мъдрост, като съм „разписанията“, уверено добавям и “правилата“, „уговорките“ и “логиката“. В Катания сме, разбира се, за да бягаме. Имало идеално равен халф там – само тази информация, снесена […]
Като малка за един определен период се бях зарибила по онези книги-игри, така популярни през ранните години на 90те. Вероятно се сещате кои – даваха ни избор да продължим по един или втори начин, предопределен от Създателя на книгата. В зависимост от решението ни, бивахме прехвърлени към съответния следващ раздел. Отначало бях възхитена от тях, […]
Само хората, които имат куче са наясно каква велика любов е тази – между кучето и човека. Най-оправните от тях са наясно и от някои допълнителни ползи от четириногите домашни любимци. А именно – че биха могли да използват кучето, за да натрупат точки пред привлекателни индивиди от противоположния пол. Има надежди за изпълзяване и […]
Годината е 2020г, а аз не знам в какво се забърквам. Васето ме подвежда да се запиша на неговото любимо състезание-Витоша 100км. И аз със спорадични бягания в парка и без грам акъл го правя. Купувам си щеки, раница, безшевни чорапи, правя си сандвичи все едно ще зимувам в планината, 2 бутилки вода, шоколади, ядки […]
Преди две години участвах в първия си щафетен триатлон – „Утопия Лъвско Сърце“ с две позиции – плуване и бягане. За незапознатите с триатлона – това е спорт, състоящ се от три дисциплини в следната последователност: плуване, колоездене и бягане. По принцип и трите се правят от един състезател, но при любителските състезания, може да […]
Като цяло не съм фен на това да си жестикулираме по пътищата. Теорията ми е, че понеже съм жена в доста неподдържана кола, затова обирам повече от необходимата негативност, докато ние с моето Хюндайче най-невинно и добронамерено си шофираме. Това ми схващане се потвърждава и от факта, че като се кача да карам хубавата кола […]
Гроздето невинаги е кисело Пореден прием за нови кандидати за FrontRunner. По принцип този период винаги ми е бил неприятен, а тази година ми е направо кошмарен. Защото сега кампанията за набиране на нови членове ( и съответно с обявяването на малцина избрани и създаването на много, много разочаровани) съвпада с нов драматичен елемент. […]
Алармата ми звъни в 4:00, но аз вече съм се събудила няколко минути преди нея. В просъница ме стресна мисълта, че Имодиумът ми, без който към онзи момент си въобразявах, че не мога да пусна дори един XL, май ми остана в спортния сак в България. Нямам много време за търсене и така и не […]
Когато през март 2006та година се качих на самолет от Сидни до Манила, Филипините, по пътя ми за София, бях сигурна, че със Сидни сме приключили 6 годишната си връзка. Не че на Австралия ѝ имаше нещо, напротив. Обичам я от цялото си сърце! Винаги съм казвала и винаги ще го повтарям – това е […]
От писанията ми дотук, трябва да е станало ясно, че семейството ми се гради върху два Колоса с коренно противоположни светогледа. Моят и Емовият. Как сме успели да просъществуваме вече 17 години, продължава да е загадка както за всички, които ни познават, така и за самите нас. А пък с порастването на синовете ни, стана […]