Само хората, които имат куче са наясно каква велика любов е тази – между кучето и човека.
Най-оправните от тях са наясно и от някои допълнителни ползи от четириногите домашни любимци. А именно – че биха могли да използват кучето, за да натрупат точки пред привлекателни индивиди от противоположния пол. Има надежди за изпълзяване и от най-дълбокия френдзоун, ако обектът на въжделенията им е непоправим кучкар.
Да вземем за пример големият ми син. Когато взехме Дракон, той обяви, че той куче не иска, той с това куче няма да се занимава и да не го търсим по въпроса въобще. Когато е сам с кучето той затваря плътно вратата на стаята си и започва да си свири на китарата, за да заглуши джавкането и скимтенето на търсещото любов същество.
Така. Същият този син, човек с непоклатими принципи, се случи да влезе в спалнята ми в 12 през нощта. Дракон кротко спеше под въпросната спалня. Кучето едва се бе научило да спи под леглото на „родителите си“, а не в него, та настоящата тишина бе една глътка сладък спокоен въздух насред почти безспирна пледоария от пръхтене с изплезен език, жалко джавкане, скимтене и акане зад гардероба, в знак на отмъщение.
Въпросната тишина бе нарушена от прокрадваща се в спалнята мистериозна фигура. Светна фенерче от телефон, чуха се лапите на Дракон. По-точно се чу как сънните му ноктенца безпомощно драскат по паркета, опитвайки се да дадат контра срещу тъмната сила, която го е стиснала за врата и го извлачва изпод спалнята. Тъмната сила изръмжа: „ Брат, айде излизай, че имам една работа за теб“.
На телефона на тъмната сила се включи видео-записването и тя запя на чисто нов глас, вече – меден: „ Душичке златнаааа, абе много си сладък бе, абе ще те изям бе, килимче пухкаво такова. Душичка! – заключи тембърът, преливащ от трели на възхита.
Дракон бе в ступор! Заел бе поза „по гръб“ и не смееше да мръдне. Зелените му очи под къдравия бретон се бяха впили въпросително в моите, докато за пръв път през живота му, Виктор го чешеше любвеобилно по коремчето . Стандартните им взаимоотношения досега се изчерпваха дотам Виктор да го тренира да ходи на два крака по 10 минути на ден, че после да го продадял на цирка.
Глезотиите рязко се преустановиха заедно със спирането на камерата на телефона. Виктор би един шут по пухкавото задниче на Дракон („Изчезвай, брат!“) и то посърнало залезе под спалнята.
Момент! Чакай! Какъв беше този изблик на чувства към „брат“ ти?
Ааа, е една приятелка искала да види кучето, тя имала едно мноооого сладко кученце и много обичала животни. Та нямало как, трябвало да ѝ прати едно видео на Дракон.
– Лека нощ, мами! – Виктор затваря внимателно вратата след себе си.
Превъртаме няколко дни напред през които се убеждавам, че кучето си остава гореща примамка за запознанство и раздумка, а защо не и за още нещо.
Тримесечният Дракон вече ходи по почивки. След покоряването на връх Безбог в Пирин, маршрутът на Дракон се насочва към лазурните води на Свети Влас. Аз с нетърпение чакам кученцето да види морето, тъй като съм установила, че то обича всякакви видове водни басейни и търси всяка една възможност да припка радостно във водата.
Дракон оправдава очакванията ми, че ги и надминава, редувайки бесни спринтове в морето с неконтролирано въргаляне в пясъка и изтръскване от пясъка по хорските хавлии. Резултатът е щастливо куче. Но с един недостатък – ако обикновено той изглежда така,
редуването на плуване в морето и овалване в пясъка му е донесло сплъстена козина и вид на дръгливо безстопанствено псе.
Нехаещ за неугледния си външен вид, Дракон без свян се опитва да се заиграва с чуждите кученца. Но стопанките им, прекратяваха временно селфи сесиите си по време на златния час, за да отдръпнат питомците си от нашия. Не ги виня, той в момента изглеждаше по тоя начин:
Дракон не е кученце, което се обезкуржава от няколко хладни отказа. Той е твърд привърженик на онази крилатa фраза, чиито кучешки вариант е „Обичай все едно никога не си бил нараняван, акай и пишкай вкъщи все едно си навънка, лай все едно никой не те слуша и живей, все едно раят е тук на земята.“
След няколко отказа за игра, той се насочи към игри със следващо плажуващо кученце. Новата му избраница беше пухкава и със сплетена на прическа косичка. Бях сигурна, че стопанката му няма да си позволи да си играе с нашето караконджулче. И щях да изляза права, ако след Дракон, пред взора на „майката“ на другото кученце, на фона на маранята в залива на Свети Влас, не се бе изплувал Емо, закачливо подвиквайки по Дракон да не закача „хубавото момиченце“.
След малко разбрахме, че собственичката се казва Светлана, а кученцето Юдит.
Като казвам „майка“ на кученце, е ясно, че използвам термина условно. Но при всичките условности на тоя свят, за Светлана би бил по-подходящ термина „прабаба“ на Юдит. Моята Люси, която идва да ми помага вкъщи и е на 82 години, изглежда като росна китка до Светлана.
Гледката на Емо по перки, плочки и извинителна усмивка, докара лек световъртеж на Светлана.
Тя овладя положението като вкопчи покритите си с аристократични пръстени кокалести пръсти в пластмасовата дръжка на шезлонга и овлажни пресъхнали устни от дамския си коктейл. До Светлана беше нейната приятелка, също украинка, но и от дрон беше очевидно че измежду двете приятелки, тя не беше алфа женската.
Ако приемем, че бяхме във филм (а до някаква степен някои от нас бяха), приятелката можеше да вземе награда за поддържаща женска роля в нея. Оскарът за главна женска роля отиваше право в ръката на Светлана, която вече беше подадена грациозно на Емо. Същевременно отново овлажнените и набързо минати с нов слой малиново червило устни изговаряха:
– Аншанте‘! ( „Приятно ми е“ на френски)
Емо се чувства в свои води и в най-мултикултуралния разговор. Ясно му е като бял ден, че руският е точно като българския, просто трябва да мйекаш, там където ти дойде отвътре. Славянски народи сме все пак, споделяме общ лингвистичен корен и трябва да вярваме на интуицията и генетиката си!
Интуицията на Емо правилно му подсказа, че „аншанте‘“ не е руска дума, затова той любезно завъртя разговора на „руски“.
-Наша собака е още бьебье.
(За родените в съвременните времена, „собака“ наистина съответства на „куче“ на руски, докато същото не може да се каже за останалите думи от изречението).
Светлана мигаше през дълги, неразбиращи мигли.
Някакви спомени от уроците по руски при госпожа Минева в 5ти клас просветнаха през паметта на Емо и той бързо се поправи:
– Наша собака още ребьонок.
След този преводачески успех съпругът ми започна да набира скорост на неговия си руски:
-Как име ваша собака?
-„Как его зовут“ се казва – поправих го. Много ми се искаше Светлана да ме забележи и мен и грешно си помислих, че най-накрая би отчела присъствието на човек, който говори малко по-разбираем руски.
-Абе ти няма ли да спреш да ми противоречиш? Как пък не млъкна тая твоята уста!– озъби ми се Емо.
Светлана, благодарение на мен разбрала какво я пита Емо, но все още тотално игнорирайки ме, му обясни, че нейното кученце се казва Юдит, или на галено Юдитуша/Юдитушенка.
Емо направи галантно представяне на Дракон, който веднага, в качеството си на Емово куче, беше повишен от Светлана от ДракОн, на Драконушенка.
Емо продължаваше да се вихри на „руски“:
-Ньека собачки поиграят……- Емо набърчи нос и изтананика по-скоро на себе си рефрен от песента на Крокодила Гена, все пак сме деца на социализма:
„ А я играю на гармошке“….. уфффф, то „играю“ на руски беше „да свиря“, нали. Е, Юдит може и да му посвири на нашия, ха-ха-ха……
Двете кучета отдавна вече си играеха, и разговорът между възрастните също потръгна. Аз още драпах за вниманието на Светлана, но тя ми приложи трик, със сигурност изпитан през годините, а именно – прехвърли ме да си говоря с нейната приятелка.
Ако се сещате – женицата в сянка, чиято поддържаща роля според мен цял живот е бил да разсейва неудобните за Светлана обекти, така че да може на спокойствие да сваля мъжете им.
Докато ние, двете бета женички си говорихме, аз не можех да не хвърлям по едно ухо на разговора на алфите, просто отвътре ми идва да се бутам в „А“ лигата, колкото и да не принадлежа там.
-Сколко тебя лет ( превод – на колко си години)? – Светлана къпеше в душа на небесносиния си поглед тялото на Емо.
-Четьирдесьет сьем – отговори Емо, отлично съзнавайки, че изглежда с 10 г. по-млад.
Бях сигурна, че въпреки, че е живяла в България 3 години, Светлана не си е направила труда да научи както означава „ четьирдесьет“, така че направих пореден безплоден опит да бъда забелязана от нея чрез преводаческите си умения.
-Ему сорок сьем.
Светлана продължи да гледа през мен, все едно не съществувам.
Аз понатиснах:
-А у меня сорок пят!
Вече няма как да не реагира, вече няма как да не ми се възхити! На плажа, по бански, съм в най-силната си позиция – преса, крака, че последната година и за ръце съм работила. Не може да не ах-не! Не може да не каже – абе това тяло на е на 45 годишна!
Отговорът на Светлана беше ответ на жена, която знае, че не трябва да се занимава с дребните заблудени душици, които очевидно страдат от когнитивен дисонанс, щом си мислят, че изглеждат добре за възрастта си. А именно – тотален игнор!
-Емушенка, а у меня, семдесят два года!
Емо се постара да изглежда възможно най-шокиран. За по-убедително сложи ръка пред зейналата си от фалшиво учудване уста.
-Светуша, ето невъзможно! У тебя най-многа пьетдесят сьем!
Аз дори не се постарах от любезност да скрия учудването си, че е само на 72, тъй като вече беше очевидно, че аз за нея не съществувам. Но Светлана заслужаваше да разшири малко тесния си мироглед и да научи как изглеждат наистина запазените 72 годишни жени.
Затова прибягнах до моя коз, моето скрито оръжие – до собствената ми майка, която по една случайност се оказа наборка на този разгонен кугър, гладен за крехко 47-годишно агнешко.
Заредих фейсбук профила на майка ми и го тикнах под носа на Светлана.
- А ето моя мама! Она тоже 72. ( Това е майка ми, и тя е на 72)
Сега, наистина на тази снимка майка ми е още на 65, но онази наистина започваше да ме дразни, пък майка ми не се е променила и грам оттогава.
Чак сега успях да изтръгна някаква реакция от Светлана, от чието свито гърло с мъка се откъсна:
-Ну, ничего особенного ( превод – нищо особено)
–Нийка, престани да ни се пречкаш тука. Как всяка възможна тема успяваш да завъртиш към ТЕБ И КЪМ ЦЯЛОТО ТИ СЕМЕЙСТВО! Аман вече от вас! Ходи някъде да си играеш с кучето, за какво съм ти го купил! – Емо властно ме отпраща, усещайки че съм нанесла тежък удар по самочувствието на новата му приятелка.
След това последваха 15 минути в които Дракушенка не искаше да си играе с мен, понеже си играеше с Юдитушенка, а Емушенка си хортуваше със Светушенка. Да си говоря с другия социален парий, приятелката на Светлана беше под нивото ми, затова открито подслушвах разговора в „А“ групата.
Светлана показа на Емо снимки на дъщеря си („крассавица като матери“), която отгоре на всичко се оказа дистрибутор на кучешки храни по Черноморието. Топ продавач на кучешки храни, преизпълнила си е квотата, то трябва много ум и талант за това! Ако Емушенка иска да си купи на ДракОн ( рускоговорящите слагат ударението на „о“) гранули на 50% отстъпка, ето визитна картичка на дочь.
-Нийка чуваш ли – сега пък Емо се опитва да ме върне в разговора. По принцип, ако раздумката беше с някоя яка мацка нямаше да полага усилия в тази насока. Но с баба ти Светлана май започна да му става скучно.
Светлана му метна поглед, в който недвусмислено се четеше –
„Какво я занимаваш със сложни неща като дистрибуция на кучешка храна. Това да не е дъщеря ми. Тая твоята като й гледам мозъчния багаж я виждам евентуално единствено да я можем да я ползваме за дегустатор на кучешката храна“.
След това си събра полите, чантите, Юдит и приятелката си и тръгна да се прибира.
Още един прекрасен ден клони към края си на плажа на Свети Влас. Залезът се отразява в спокойното като огледало море.
Дракон междувременно е успял да се хвърли самоотвержено в морето. Вадя го оттам, увивам го в хавлията и той се кротва до мен. Странно как едно сгушено в краката ми кученце може да напълни с щастие сърцето ми. За последен път съм изпитвала такова удовлетворение от просто действие от ежедневието – да съм извела някой на разходка и след това съм го изкъпала – когато децата ми бяха бебета.
Но децата растат и е мой дълг да ги предам на света – отговорни и самостоятелни.
Докато Дракон, ще си го къпя, лигавя и разхождам, дай боже още много години. И дай боже, още много години цялото семейство да го ползва като примамка за интересни нови запознанства.