
Един ден баща ми, вече пенсионер, ми изпрати негов разказ наречен „Жена в Колата„. Докато го четях не спрях да се смея, а след като го прочетох ми стана тъжно. От опит вече знаех, че никой издател не би издал разказ от неизвестен автор, при това пенсионер, независимо дали е добър. А ако го издаде – ще бъде при условия, които баща ми не може да си позволи. Аз самата пиша и знам това от собствен опит. Също така от собствен опит знам, че всеки автор се радва, когато творчеството му стигне до читателите.
Затова реших за рождения ден на баща ми да направя семеен сайт, в който да качвам нашите произведения. Е, отне ми половин година да го създам сайта, но го направих. Тук може да откриете разказите му в „Разказите на Буби„, а моите – в „Разказите на Ния„. Приятно четене!
Ще се радваме и да се абонирате. Абонаментът ще ви достави нови забавни, полезни и информативни моменти.
СПОМЕНИ
Секс-символ от космоса
Като дете отнякъде бях подочула думата секс-символ. Разбирах, че това е жена, която се харесва на мъжете. Скицирах си как би трябвало да изглежда един секс-символ....
Луканка, вместо БКП
Странно за човек, който е бил вегетарианец над 20 години, но...... .....Ходех на училище по време на соц-а и още от първи клас ни оформяха идеологически. Даваха ни за...
Правопис
В трети клас научих колко е важно да можеш да пишеш без правописни грешки. Имам предвид - научих, че правописът ти помага да си постигаш целите . Било то благородни или...
Да твориш добро
Един ден ме осени прозрението, че хората около мен все някога ще умрат. За себе си не се притеснявах - бях 3-4 годишна –прекалено млада, за да умирам. Но се разтревожих...