Странно за човек, който е бил вегетарианец над 20 години, но……
…..Ходех на училище по време на соц-а и още от първи клас ни оформяха идеологически. Даваха ни за пример не знам си кое си съветско другарче, чиято първа думичка е била „социализъм“, друго детенце – българче, чиято първа думичка била „Партията“ . Бидейки 7 годишна, исках да съм достойна да бъда едно от тези генийчета. В качеството си на отличничката на класа, смятах че далеч не е изключено и аз да съм проронила някой идеологичен бисер за първата си дума.
Много се надявах първата ми думичка да е била “ БКП“. Дори хранех известни надежди и за „КПСС“. Едва изчаках да се прибера вкъщи да попитам майка.
…Отговорът ѝ ме потресе – хич не отиваше първата дума на отличничката на 1-ви „а“ клас да е срамежливо прошепнатото: „ЛУКАНКА“
Сега, след 20 години вегетарианство, което ме докара до анемия, проядох пак месо. И си мисля: вегетарианството е идеология и практика, която подкрепям с цялото си сърце. Просто не е за всеки. Не и за детенце, чиято първа думичка въобще е била „луканка“.
П.С. И се оказа, че „Луканка“ не е било срамежливо прошепната думичка, както аз си представях. Била е изкрещяна от дебело бебе, захванато с колани към детската си количка, което не може да достигне масата, където възрастните си хапват сладко – сладко въпросния деликатес.
Ходи после като голяма да се обясняваш на психо-аналитика….