В трети клас научих колко е важно да можеш да пишеш без правописни грешки. Имам предвид – научих, че правописът ти помага да си постигаш целите . Било то благородни или не. На този етап целта ми беше да се науча да фалшифицирам извинителните си бележки в училище.
До този извод стигнах по трудния начин и затова урокът ми е останал за цял живот.
Имахме един след друг часове по физическо и хореография. Много обичах физическото, а мразех хореографията. Затова реших да напиша извинителна бележка от името на майка ми. Бях виждала другите деца да предават такива.
В бележката смятах да напиша, че имам рядка болест, която ми позволява да се движа активно само 40 минути (за да не изпусна физическото). След това, с цел запазването на живота ми, трябва веднага да преустановя движението ( за да бъда извинена от хореографията).
Точно бях на третия ред от бележката, която пишех от името на майка ми. Бях се развихрила, описвайки ужасната болест, която мори крехката физика на дъщеря й. В този момент самата ми майка влезе в стаята.
Явно лицето ми е придобило виновно изражение, защото тя нетърпеливо издърпа бележката от ръцете ми и започна да я чете. Бях готова за много неща, но не и за последвалата реакция:
– Ама по-неграмотна бележка не бях чела през живота си. На какво ви учат в това училище??? – майка ми ядосано запокити бележката в кошчето за боклук – Какво ще си помисли другарката за мен????
Майка ми нямаше да позволи някоя другарка да я мисли за неграмотна.
– Взимай нов лист и пиши: ( майка ми започва да диктува)- Първо напиши датата. След това – нов ред.
Уважаема другарко Клисарска…запетая, нов ред, главна буква.Моля дъщеря ми Ния да бъде извинена от час по хореорафия заради болестта си, болестта се пише с две Т. Случаят й е тежък, „случаят“ е в пълен член, защото можеш да го замениш с „той“, а не с „него“… и тн, и тн.
Не помня каква болест измислихме с майка ми, но помня, че две седмици бях извинена от хореография.
А тя не ми направи никаква друга забележка, освен тази за правописа. Само ме изгледа странно и изкоментира, че явно още съм малка за доверието, което ми е гласувала. Оттогава се постарах да не предавам доверието й. Всичките ми извинителни бележки от 3ти клас нагоре, бяха написани много грамотно!