Помня как дядо ми към обяд изваждаше джобния си часовник и извикваше: – Анке, ма, 12 без 15 е! Баба започваше да припка и обядът започваше точно в 12. Баща ми също пришпорваше мама, която понякога успяваше чак в 12,10. Яденето „под часовник” е характерно за казармата. Там към столовата се отива под строй, с […]
По време на следването ни, четирима състуденти се сприятелихме и прекарвахме доста време заедно. Често играехме бридж по цяла нощ и след края на всяко раздаване обсъждахме грешките и добрите си хрумвания.
Често ни се налага да излъжем някого, за да не го тревожим, разочароваме или обидим. Наричаме това „Благородна лъжа“.
Това се случи през 1962 година, в периода на “Студената война“. Батко бе в 6 клас, а аз- в трети.
Архаичният вече израз „Къде е ключът от бараката“ в преносен смисъл означава къде е номерът да разкриеш загадката. В този разказ изразът е използван и в съвсем буквален смисъл.
Още преди да навърша 45 г., „се сдобих“ със зъбни протези и няколко дни бях сърдит на целия свят. Имах нужда от съчувствие и звъннах на мама, за да й съобщя „новината“. Тя се опита да ме окуражи: – Дядо ми, бог да го прости, беше поп. На 35г. вече бе с ченета, от които […]
Жена ми отдавна ми бе признала, че може би поради кармична или звездна причина /Козирог с аксендент Стрелец/, приготвянето на багаж винаги я изнервяло.
Преди 20-на години, на старта на Здравната реформа, нас, гражданите, ни призоваха да си изберем личен лекар. Бях много зает и натоварих жена си с тази задача. Щом се пенсионирах, ме загложди съвестта, че се бях отнесъл лековато към свое изконно гражданско право. Болшинството ми връстници се бяха активизирали на всякакви обществени теми, а аз […]
Още преди да навърша 45 г. се „сдобих“ със зъбни протези. Няколко дни бях сърдит на целия свят. Имах нужда от съчувствие и се обадих по телефона на мама, за да й съобщя „новината“.
Спомням си, че като пубертети играехме играта „Грешното телефонче”. Нареждахме се в кръг. Един „пускаше” дума, например, градина. Изговаряше я бързо в ухото на стоящия до него, той я предаваше на следващия и последният казваше високо на всички какво е чул, а първият- какво е пуснал и ни ставаше смешно. Чутото можеше да е година, машина, турбина и какво ли не още.