
Един ден баща ми, вече пенсионер, ми изпрати негов разказ наречен „Жена в Колата„. Докато го четях не спрях да се смея, а след като го прочетох ми стана тъжно. От опит вече знаех, че никой издател не би издал разказ от неизвестен автор, при това пенсионер, независимо дали е добър. А ако го издаде – ще бъде при условия, които баща ми не може да си позволи. Аз самата пиша и знам това от собствен опит. Също така от собствен опит знам, че всеки автор се радва, когато творчеството му стигне до читателите.
Затова реших за рождения ден на баща ми да направя семеен сайт, в който да качвам нашите произведения. Е, отне ми половин година да го създам сайта, но го направих. Тук може да откриете разказите му в „Разказите на Буби“, а моите – в „Разказите на Ния„. Приятно четене!
Ще се радваме и да се абонирате. Абонаментът ще ви достави нови забавни, полезни и информативни моменти.
РАЗКАЗИТЕ НА БУБИ
Благородният лъжец
Често ни се налага да излъжем някого, за да не го тревожим, разочароваме или обидим. Наричаме това „Благородна лъжа“.
Шпионите не ядат баклава
Това се случи през 1962 година, в периода на “Студената война“. Батко бе в 6 клас, а аз- в трети.
Къде е ключът от бараката
Архаичният вече израз „Къде е ключът от бараката“ в преносен смисъл означава къде е номерът да разкриеш загадката. В този разказ изразът е използван и в съвсем буквален смисъл.
Въпрос на гледна точка
Още преди да навърша 45 г., „се сдобих“ със зъбни протези и няколко дни бях сърдит на целия свят.
Жена и багаж
Жена ми отдавна ми бе признала, че може би поради кармична или звездна причина /Козирог с аксендент Стрелец/, приготвянето на багаж винаги я изнервяло.
Джипи-тест
Преди 20-на години, на старта на Здравната реформа, нас, гражданите, ни призоваха да си изберем личен лекар. Бях много зает и натоварих жена си с тази задача. Щом се...
От песимизма файда няма
Още преди да навърша 45 г. се „сдобих“ със зъбни протези. Няколко дни бях сърдит на целия свят. Имах нужда от съчувствие и се обадих по телефона на мама, за да й съобщя „новината“.
Недостатък ли е недочуването?
Спомням си, че като пубертети играехме играта „Грешното телефонче”. Нареждахме се в кръг. Един „пускаше” дума, например, градина. Изговаряше я бързо в ухото на стоящия до него, той я предаваше на следващия и последният казваше високо на всички какво е чул, а първият- какво е пуснал и ни ставаше смешно. Чутото можеше да е година, машина, турбина и какво ли не още.
Ефектът на пеперудата
Шест братовчеда- четири момчета и две момичета живеехме в крайния софийски квартал „Надежда“.
Случки от нудистки плаж
Преди доста години едно лято отидох в Созопол. Стопът вървеше и пристигнах там преди обяд. За да използвам деня реших да потърся квартира вечерта и с раничката с багажа ми на гърба поех в северна посока да потърся див скалист залив, в който да поплувам далеч от човешката суета.
Емоции с кучета
Едни наши познати се бяха обадили на жена ми да я помолят да гледаме кучето им Мечо докато са на екскурзия в Гърция. Тя все още работеше и попита мен, като пенсионер, дали ще поема тази грижа.
Езиковата бариера
Преди доста години, още пристигайки на морето с гаджето ми, срещнахме неин братовчед, който се похвали, че баща му го бил уредил да спи безплатно в едно бунгало
Детски приумици
Преди да започна със самите случки, ще цитирам изказвания на децата ни, доказващи по безспорен начин любовта им към нас, родителите им:
Дъщеря ни в първи клас към майка си:- Мамо, обичам те почти колкото дру-гарката Клисарска!
Ковид бизнес
Когато пандемията от Ковид19 се развихри през 2020 г., бях отскоро пенсиониран. Ограничителните мерки стигнаха и дотам, че такива като мен трябваше сутрин да...
Искрици живот
Люси и Анн бяха приятелки от детинство. Такова трайно приятелство между жени е възможно само при общо минало.
Имената ни, горките
Майка ми родила брат ми на Илинден и решила да го кръсти Илия. Татко обаче много държал батко да се казва на баща му Петър, понеже първото внуче в рода по традиция трябвало да носи името на дядото по мъжка линия. Така и станало.
Комплексът ми за пълноценност
Всички знаем, че някои хора страдат от комплекси за малоценност. По-долу ще разкажа една история от детството ми, в която описвам последиците от обратния на този комплекс, който също не води до нищо добро.
Биологичният часовник на бабата
В края на девети клас поканих съучениците си на купон в къщата, в която живеех. Целта ми бе да се сближа с момичето от класа, в което тайничко се бях заглеждал. Родителите ми „бяха отишли на гости“.
Бърборкото
Бях малък, около четиригодишен. Бърборех непрекъснато. Когато татко и мама се върнеха от работа, бързах да ги засипя със случки от деня и с всякакви въпроси.
Имиджът ми сред жените
Един ден се зазяпах в телевизора. В момента вървеше интервю с ВИП- персона- певица
Прав ли съм? – Прав съм!
Някъде около пубертета ме загложди един проблем. Съучениците ми взеха да порастват, а аз- не. Все още имаше и по-ниски от мен, но вече се брояха на пръсти и душицата ми се свиваше от болка.
Спиралата
Бях решил да се подстрижа. Естествено- във фризьорския салон на бившата ми колежка Мая, която ми е и кума. След подстрижката отидохме в близкото бистро, където си поръчахме по бира и пържени картофки и се увлякохме в спомени и весели служебни истории
Донорите
В разказа са описани действителни лица и събития от периода 1975-1978г.
Той и Тя
Както всяка вечер напоследък, той бе в близкото заведение. Пушеше, пиеше бира и размишляваше. На тази възраст- към 50-те,...
Тежкар
Тази действителна история е от периода на „соца“. За сведение на по-младите, тогава в България се живееше скромно, без излишества, развлеченията бяха малко. Някъде...
Всяко чудо – за три дни
В разгара на Ковид-истерията през 2020 г. получих болки в областта на пикочния мехур, нарастващи всеки ден и ходех до тоалетната на 10-15 минути, дори и през нощта....
Недоразумение в аптека
На една алея в полите на Витоша мъдро пише: „Няма горска пътека, която да води в аптека„. Въпреки че бях редовен турист, понякога ми се налагаше да влизам в аптеки и в...
Една почти любовна история
На село се събуждам винаги още по първи петли, далеч преди видело. В София шумът на ранните трамваи и автомобилния транспорт не ми пречи до към 10 сутринта, но тук...
Когато човек иска, той и може
Откакто се пенсионирах, често жена ми, тръгвайки за работа, се чудеше колко ли ми е тежко по цял ден да се мотам безцелно вкъщи. Обикновено започваше тирадата си на...
Разсеяната аз
Това разказвам от името на жена ми Роси. Джобовете на панталоните на разсеяния ми баща бяха винаги издути. В тях имаше цигари, кибрит, запалки, гаечни и обикновени...
Женската интуиция
Много женени мъже имат проблем как да скрият от съпругите си, че имат любовница. Моят проблем е точно обратният. Преди време в един разговор с жена ми на тема „Женската...
Учи се от децата си
Преди години бях с двете деца на открития минерален басейн в „Павел баня“. Те бяха току-що излезли от големия басейн и влезли в детския. Успокоен, отидох до багажа ни,...
Леля Радка
Част от текста по-долу е на езика на главната героиня. В 1992 г. четирима инженери създададохме частна фирма, която отначало тръгна много добре. Наехме три стаи в...
Жена в колата
По-долу ще разкажа как жена ми се държи пред, в или зад кола. Сигурен съм, че има и други потърпевши мъже.
Шутаранга
Трите семейства от двора се бяхме събрали в къщата на баба и дядо по повод нечий рожден ден. По традиция ние, шестте внучета, започвахме веднага с яденето, а възрастните- със салатите, ракията и наздравиците.
Трийсе
Приключение в българска болница