Песента на Том Джоунс „Дилайла” бе хит 1968г.

Какво ли значеше името Дилайла? Може би- Лилия или Лили. Незнаенето на английски даваше свобода на фантазията ми. Може би ставаше въпрос за любовта на Том, човек от бедно семейство, а Лили бе предпочела да се омъжи за по-заможен мъж.

След години научих английски и установих, че в песента нямаше нищо подобно.

Когато завърших полувисшия ЖП институт в София се върнах на село при родителите си.

Очертаваха се две възможности- административна служба в града или- скоро кантонерът на нашата гара се пенсионираше и работата там ми бе в кърпа вързана.

Баща ми също бе железничар и одобри втората, а мама предпочиташе работата в града- тук службата била под нивото на образованието ми.

Все пак избрах кантона. Ремонтирах го, боядисах го и закарах там хладилник и библиотеката си. На прозорците сложих перденца. Прекопах градинката отпред и засадих цветя и домати. Естествено, взех и бричкавото си магнетофонче със записи, сред които блестеше „Дилайла”.

Работата по сигурността на ЖП- линията, семафора, стрелките и бариерата дори ме разнообразяваше, а и се чувствах полезен и значим. От селската библиотека заемах книги, в нея тогава имаше много. Помагах на мама и татко с пари. Не пушех и не пиех. Те ми даваха по някоя консерва, а аз на тях- от моите домати. В кантона ми бе уютно и приятно. Така изминаха няколко щастливи и безгрижни месеца.

Скоро в селото ни се появи нова девойка и стана сервитьорка в ресторанта, който бе необичайно добър за времето си. Живееше под наем при баба Ганка. Казваше се Лили и около нея взеха да се усукват, аз- също. Късно нощем си мечтаех за нея и си повтарях убедено:

– Тя ще бъде моята Дилайла! Между 22 и 24 часа бях свободен и започнах все по-често да ходя в ресторанта.

Обмислях как да привлека вниманието ѝ.

Една вечер направих уговорка с другата сервитьорка там, която бе моя бивша съученичка:

-Мими, нека това си остане между нас: Когато ти дам знак, пусни по-силничко по уредбата ви песента „ Дилайла”, ето ти лентата.

-Жоро, защо е тази тайнственост? Поколебах се, но ѝ признах целта си – колежката ѝ Лили.

– Не те съветвам, ще си патиш!

– Ти си най-добрата ми приятелка, не мога ли просто да те помоля?

– А какъв ще е знакът?

-Ще се почеша по главата, когато си в полезрението ми.

Когато клиентите се разотидоха, направих жест на Лили, че искам сметката.

Тя скоро дойде с нея, но аз просто ѝ  казах:

– Би ли седнала за малко при мен?

–    Някакъв проблем ли има?

–    Не. Моля те, остани само за минутка!

–    Добре.

–    Искаш ли да чуеш една хубава песен?

–    Ти ли ще я изпееш?

–    Хубава смешка- отвърнах ѝ и си зачесах усилено главата.

Мими пусна песента достатъчно силно, но не гръмко.

-Е, хареса ли ти песента?- попитах Лили. Очите ми бяха насълзени, това го бях тренирал предварително.

Тя отвърна съвсем постничко:

– Ами добра е. Кой пее?

Казах ѝ важно:

– Том Джоунс, английски певец. Мога и да ти преведа песента!

-Не сега- трябва да си довърша работата.

-Ще почакам. Ще дойдеш ли пак на масата ми?

Платих ѝ и зачаках Мими и Лили да разчистят масите.

Накрая Лили седна при мен, но като по задължение.

-Мога ли да те поканя на танц?- попитах я и пак се зачесах. Пулсът ми сигурно бе над 200.

-Добре, но само един!

След песента тя каза:

–     Вече съм много уморена.

На другата вечер бях пак в заведението. Накрая на смяната ѝ предложих да я изпратя.

Тя прие, но без ентусиазъм. Пътят към тях съвпадаше донякъде с този към кантона ми. На разклона се реших да изрека със сухо гърло:

-Мога да ти пусна песента и в ЖП кантона, аз работя там.

-Ами днес не съм така уморена, а и песента е наистина хубава.

Вътре тя се изненада колко е чистичко  и спретнато.

-Представях си, че в кантона ще бъде като в кочина.

-Докато аз работя и живея тук, ще е чисто. Да ти пусна ли песента?

-О, да!

По време на „Дилайла“ „превеждах” авторитетно и май я впечатлих.

-Ох, вече стана много късно. Ще може ли да преспя тук?

-Лягай в кревата, завивките са чисти. Аз ще спя на дивана.

Тя заспа. Изчаках да мине и влака след 20 минути, а до следващия имаше цели два часа. Престраших се да се надвеся над нея и започнах да я целувам. Тя отначало се поотдръпна, но след малко поддаде.

Господи, не знаех на кое небе съм! Бях като извор на минерална вода, всичко в мен клокочеше. Тя заспа отново, а аз останах буден цяла нощ. На сутринта набрах цветя и ги сложих във вазата. Приготвих закуска и кафе.

Лили се събуди и попита разтревожено колко е часа.

-Господи, хазяйката ще ме разнесе из цялото село!

-Не се безпокой, тя сигурно вече те е разнесла. Сега закуси!

Бе доволна от закуската, но си тръгна притеснено.

-Довечера ще дойдеш ли пак в кантона?

-Ще видя!

Според мен, това значеше:- Да!

Защурах по задачите си, но главата ми бумтеше. Изтичах до вкъщи, изкъпах се и си облякох някои „по-така” дрехи. Напазарувах и сготвих, този път- по-щедро.

Купих и прилични прибори и чинии и дори две по-големи свещи от църквата, за да бъде вечерята ни по-уютна.

През следващия месец Лили идваше през вечер и животът бе прекрасен. Научихме много неща един за друг. Между нас имаше това, което винаги бях мечтал. Сутрин тя си тръгваше още по тъмно сама, за да няма излишни клюки, но в селото вече се говореше.

Една вечер луднах и реших, че не ми се чака до следващата.

Още на влизане в ресторанта видях как шефът ѝ я закача, а тя му отвръщаше и двамата се смееха от сърце. Той бе стар мой приятел. Бе хубав, а и богат.

Болната ми фантазия се развинти и си тръгнах без да ме видят. На следващата вечер когато Лили дойде в кантона, бях нацупен и се държах хладно. Тя усети бързо това и си тръгна. Не я спрях. Бях червиво ревнив.

След няколко дни, в които тя не дойде, отидох в ресторанта изтупан. Надявах се Лили да се появи и да ѝ се извиня, но пред масата ми застана Мими и попита иронично:

-Какво ще обичате?

-Лили сваля ли се с шефа на ресторанта? – ето това най- искам да знам!

-Ами това не е от вчера! – отговори ми тя веднага.

-Донеси ми една голяма ракия!

-Добре, но не се напивай! Доколкото те познавам, не си на ти с алкохола!

Моите очи бяха все към масата на шефа. Лили обслужваше само неговата голяма компания. След още една ракия май платих на Мими и се заклатих към кантона ми. На сутринта се захванах с обичайни дейности, за да се поразсея.

Този ден за пръв път не пуснах „Дилайла” – песента вече ме дразнеше.

На следващата вечер изчаках  в тъмното пред ресторанта шефът да си тръгне и поех тихо след него. Малко преди къщата му го пресрещнах:

–   Здрасти!

–   О, ти ли си, защо не се обадиш, че да пийнем по нещо? Така се радвам!

Без да му кажа нищо, му треснах един юмрук в зъбите и му изкрещях:

–     Между приятели не бива да има такива номера, заслужил си си го!

Няколко дни обслужвах с мъка жп линията, вече пиех доста. Една вечер на вратата ми се почука. Бе Мими, която влезе и каза още от вратата:

–     Пусни ми Дилайла!

Чувствах я като сестра и изпълних желанието ѝ, бях изтрезнял сякаш за миг.

–    Мими, какво става?

–    Покани ме на танц!

По време на танца за пръв път тази седмица се усетих спокоен и ѝ го казах.

За моя изненада, тя отговори, че това не я ласкае особено.

– Ама защо? Нещо засегнах ли те? Моля те, обясни ми!

-Помисли!

Не мислих дълго и я вкарах в леглото си. Бях толкова обиден на Лили, че това ми се видя подходящо отмъщение. Тръгвайки си по-късно, Мими каза:

-Искам скоро да знам отношението ти към мен. Като към жена и изобщо.

-В момента не знам точно какво искам дори и от себе си.

-Ами научи се да знаеш какво искаш!

Мислите ми кръжаха главно около Лили. От селските клюки дочух, че шефът на ресторанта я бил изгонил и тя се върнала в града си.

Мими не идваше, което дори бе по-добре, защото все още не знаех какво искам от когото и да е. След седмица се почувствах много самотен и отидох в дома ѝ с букет. Родителите ѝ ме поканиха на вечеря. Четиримата се почерпихме, но аз не пих. Скоро с Мими се оженихме и тя се пренесе да живее при мен в кантона.

 

Вече на около 50, с пораснали деца, една вечер тя доста притеснено каза:

-Ще ти призная един мой грях, който ми тежи. Изслушай ме и мълчи!

Разказа ми, че първото, с което била опитала да ме държи далеч от Лили било да ме „предупреди“, че с нея ще си патя.

Но по-големия ѝ грях бил, че на въпроса ми дали Лили се сваляла с шефа на ресторанта била излъгала, че това не е от вчера. Изобщо нямало такова нещо. Ако мога, да ѝ простя.

След ден, изпълнен с тежки размисли, късно вечерта пуснах „Дилайла“, този път от лаптопа си, поканих Мими на танц и след малко ѝ прошепнах:

-Ти си моята Дилайла!

Тя се притисна силно в мен, а аз дори чисто физически усетих как в този момент Лили отлетя окончателно от душата ми.