Моето семейство може да не е от образец за хармония, но в него цари пълна прозрачност и осведоменост по някои въпроси, които пък са тема табу във вероятно 95% от двойките.

Един от тези въпроси е вкусът за жени на съпруга ми.

Може би защото ме усеща като най-близкия си приятел, той се чувства длъжен да ми споделя наблюденията си  за нивото на привлекателност на всички дами в обкръжението ни. Искам-неискам, той ме осведомява коя е атрактивна, както и по точно кои физически показатели.

Не си мислете, че тези му изследвания са за удоволствие. Не, те полагат основите на сериозен научен труд, разкриващ тайната на светая светих –  Женското Либидо. Известен и като „Формулата на Йотов“, той е функция от два основни параметъра от женския външен вид –обекти на дългогодишните наблюдения на Емо, а именно: цвят на косата и чашка на сутиена. Без повече излишен шум, ви запознавам направо с нея:

Либидото =Размер на Сутиена x Цвят на Косата или иначе казано:

Л=РС x ЦК

За по-лесна илюстрация, прилагам и графика:

 

ФОРМУЛАТА НА ЙОТОВ

 

Моята роля на довереник и хроникьор на  наблюденията и научните трудове на Емчо ми е наложена от ден едно на нашата връзка ( ок, добре, за хроникьор аз си се самоназначих). Но вероятно, защото съм си научена така от млада,  аз я приемам за нещо нормално. Дори и след като го подложа на критичен анализ, продължавам да не виждам нищо лошо в това съпругът ти да ти каже – „тая мацка е яка“.

Вече е друг въпросът какво е „яка мацка“. Там едно време дефинициите ни се разминаваха генерално. Смея да твърдя, че имам принос към  култивацията на вкус у съпруга ми, тъй като отначало, през 2006г,  „ни“ правеха впечатление основно момичета с изрусени, проскубани екстеншъни на „вафлички“ и вежди, оскубани във формата на вечно учудване. Като цяло, Емчо намираше за привлекателни всички, стига да са с перхидролени екстешъни и стройни крака. Към тези по-широкоразпространени критерии, той добавяше и един свой си – никоя, ама никоя не можеше да мине през иначе редичката му цедка, ако имаше КЪСИ РЪЦЕ.

Това му странно изискване не подлежеше на преговори. Не подлежеше дори на коментар. Никога няма да забравя една сутрин, когато през далечната 2009та, гледахме прогнозата за времето, представена ни от много красива синоптичка. Или много красива за моите разбирания. Като споделих наблюденията си с Емо, получих червен картон.

-Как може да ти харесва тази? Че виж ѝ късите ръчички – тя като сочи София, не може дори  да я достигне – Говорителката  се излъчваше на фона на картата на България, и беше разположена условно „на морето“. В момента ни информираше, че утре в София се очакват пролетни температури, протягайки за илюстрация ръка към столицата. Вярно, че ръката ѝ в изпънато положение не достигаше дори до Пловдив. Но все пак не заслужаваше коментарите на приготвящият се за работа Емо. Докато той  се отдалечаваше, дочувах отшумяващи, откъслечни фрази между които „ръчички като на тиранозавър Рекс“.

Аз от своя страна пък, от най-ранна възраст, съм закърмена  от майка ми, многоуважаемата госпожа Роси Димитрова, с най-важното тайнство на света. А именно – колко е важно да НЕ СИ КЪСОКРАК. Независимо от пола ти. Изключая генетичните болести, късите крака са най-лошото, което може да ти донесе генетичната лотария. За да не оставяш и най-бледата сянка на съмнение, че можеш да докараш тоя дерт на поколението си, трябва да бягаш от късокраките като от прокажени.

Анализирайки двата фетиша в семейството ни – дълги ръце и дълги крака, осъзнавам, че може да се изведе едно базово общосемейно изискване за привлекателност и то е ДЪЛГИ КРАЙНИЦИ. Ако Оскар Уайлд е написал „The importance of being Earnest“ като очерк за недостатъците във викторианското общество,  нашето семейство би  написало „ The importance of being long limbed“, като очерк на физическите недостатъци, с които „ние“ не правим компромис.

Но стига прелюдии, стига наука и формули. Да се върнем към конкретния повод за настоящия разказ.

Преди вече доста години Емо откри 5кмрън. След няколко негови участия, ме склони да пробвам и аз. Разбира се, паралелно със сводката за това колко е хубаво да бягаш, аз получих и бюлетин за това кои бегачки са привлекли погледа му. Те бяха няколко, но все пак вниманието му гравитираше около една основна – Криси Бергова, на която е посветен този блог. Беше ми описана като „една русичка“,която по онова време го е надбягвала на финалната права на 5кмрън.

Когато ми я показа, аз я одобрих. Базовото изискване от „Алманаха за привлекателност на семейство Йотови“ – дълги крайници, беше налично. Отделно, дългата руса коса беше истинска – моята дългогодишна методична работа по това да науча Емчо да различава екстеншън от истинска коса, беше започнала да дава резултати.

Гордея се с образа на широкоскроената съпруга, който съм култивирала. В синхрон с него, аз реших да започна да поздравявам мацката, която беше направила впечатление на Емо. Да ѝ покажа колко съм ларж.

Като цяло, посланието ми, колкото към нея, толкова и  към света беше:

Нека мъжът ми харесва разни жени, привлекателни жени винаги ще има. Аз съм толкова уверена в себе си, че това не ме притеснява.

Освен съботните бягания, бях започнала да посещавам и неделните XL състезания. На всички от тях бягаше и Криси Бергова и аз подех моята кампания по поздравяването ѝ. Тъй като никога не бяхме представени една на друга, аз започнах по-деликатно – с  жесто-мимични поздрави. Кимане тук, усмивка там. Но никое от тях не беше удостоено с отговор от Криси.

В ретроспекция осъзнавам, че тя просто не е знаела коя съм. Аз тепърва навлизах в бягането и още не познавах почти никого, а мен тогава не ме знаеше съвсем никой. Нея я знаех покрай разказите на Емо. На 100% съм сигурна, че той беше пропуснал да занимае Криси с темата за това колко е яка съпругата му. Така че тя нямаше откъде да е осведомена за моето съществуване. В нейните очи, аз съм била просто една непозната жена, която упорито ѝ се усмихва и ѝ намигва, докато се разминават бягайки.

Но всеки от нас си смята, че светът се върти около него и че всички са длъжни да разпознават Неговото Високо Превъзходителство. Може да се каже, че колкото и да се опитвам да съм себе-осъзната и аз не правя изключение. След няколко мои безплодни опита да получа обратен поздрав от Криси Бергова, аз, негодуваща, свиках семейно събрание. В дневния му ред имаше една-единствена точка:

-Емиле, тая „твоичката“ може да е дългокрака, но е НАДУТА. Колко да е трудно да отговориш на нечий поздрав?

Емо, разбира се, няма да е Емо, ако не долее масло в огъня.

-Интересно, на мен ми изглежда много приятелски настроена. Мен винаги ме поздравява, момичето и много си говорим.

– Е да, ама мен не ме. И не си говорим.

– Проблемът е в теб, Нийка. Ти просто мразиш хубавите жени, защото им завиждаш!

Емо, решил поредният проблем, който аз сама съм си създала, махна уморено с ръка. Не му се занимава с мен, диагнозата е ясна. Ако имаше хапче, което лекува  zlobicus feminilicus или женска злоба на чист български, Емо щеше да ми изпише рецепта за него. Но такова не съществуваше.

Емо не изслуша протеста ми, съдържащ дълъг списък с привлекателни жени, които харесвам. Не само харесвам, но и с които съм много близка приятелка. За него случаят ми е приключен.

Така минават няколко месеца, в които нищо от комуникацията между мен и Бергова не се променя, освен че аз самата съм престанала да я поздравявам и съм започнала да я подминавам тенденциозно.

Първата кулминация на тази история се състоя на едно много много кално бягане някъде около Люлин планина или Бонсови поляни. На него, традиционно имаше 3 дистанции, всичките по трасе с елементи на блато. Ние с Емо бяхме записани на късата дистанция. Когато финиширах Емо още го нямаше. Случвало ми се е да го надбягам, но когато след още 20ина минути той още не се беше материализирал на финала, започнах да се чудя къде е.

-Познавайки Емо – включи се Наков, който също беше бягал късата – вероятно се е „загубил“. Объркал е късата дистанция със средната, за да има извинение да побяга сам с Бергова. Тя бяга на средната.

(Саше, много искам да напиша блог без теб, не знам как и тук успя да препърхаш и да се наместиш.)

-Е ти пък, дори и Емил не може да бъде толкова нахален.

-Я си помисли пак – проследих Сашовия показалец, насочен към финалната арка, където в този момент в комплект финишираха баш Емо и Криси. В допълнение, бяха ангажирани и в някакъв, отстрани изглеждаше, доста интересен разговор.

Без дори да съм чула темата на разговора им, аз вече бях сигурна, че ще е нещо скандално.

Как знаех ли? Защото познавам съпруга си толкова добре, все едно аз съм го родила.

Запозната съм с Емовите поведенчески шаблони. Един от тях е, че много държи, когато разговаря с руси дългокраки жени, да ги забавлява. В такива случаи той не позволява паузи в диалога . Неговото правило е:

„Говоря първото, което ми прехвръчи през ума – все ще е по-елегантен вариант, от това да позволя неудобно мълчание между мен и дамата“.

Ако не ми вярвате, питайте Каролина Калибацева. На първото ѝ идване на гости вкъщи, още почти не се познавахме, тя също беше забавлявана от домакина си Емо. В нейния случай ѝ се наложи да изслуша детайлна справка за каналите за трафик на проститутки, който преминавал през територията на България. И всеки път, когато аз се опитвах да сменя темата на разговор, Емо властно ми шъткаше.

Но вярвайте ми, като разбрах какъв е бил разговорът между Емо и Криси на онова състезания, бих разменила медала си от него за една такава уютна и симпатична тема като жриците на любовта.

Защото Емо, впрягайки всичките си усилия да забавлява Криси по трасето, е решил да дискутират първия сюжет, за който се е сетил, а именно – липсата на любов у съпругата му към Криси. Но не се притеснявайте, Емо беше оправил всичко. Сега ще разберете как.

Съпругът ми сияеше срещу мен:

– Нийка, имам прекрасни новини за теб! Криси Бергова не те мрази!

От цялостното излъчване на Емо искреше посланието: „Не ми благодари – за това сме заедно, винаги можеш да разчиташ на мен да ти оправя бакиите, в които се оплиташ ежедневно.“

-Я ми разкажи как въобще се стигна до въпрос за мразене??? – започна леко да ми се върти свят

-Ами докато си бягахме, аз я попитах „Защо толкова се мразите с Ния“

-Аха…..-световъртежът ми се усили и ми се наложи да седна на една купчина кална пръст.

-Ама Криси е много добричка, да знаеш. Каза, че тя теб дори не те и мрази.

-Въпреки, че ти си ѝ обяснил как аз нея я мразя? – Емо не усещаше иронията във въпроса ми и ми кимна.

-Да, да, всичко е наред, не се притеснявай. Само ти нея я мразиш – тя теб – не. Няколко пъти я попитах, за да съм сигурен.

Ясно. Поне това установихме.

Емо, в ролята на гълъба на мира, отлетя нанякъде. Вероятно, за да върши нови добрини и да сдобрява друга двойка скарани бегачки.

Какво ми оставаше на мен, приятели? Вие на мое място какво бихте направили?

Аз взех решение да отида и да се извиня на момичето. Колкото и да не ме интересува какво си мислят другите за мен, си представям какво точно щях да си мисля аз, ако бях в обувките на Криси. Обещах си на идния 5кмрън да я намеря и да ѝ се извиня. Не бях сигурна за какво точно, но усещах, че това е правилната постъпка.

Това се случи лятото и някакси, вероятно заради отпуски и морета, ние с Криси на 5кмрън, така и не се засякохме. Минаха месеци и аз прецених, че вече е минало толкова много време от случката с посредничеството на Емо за мир между двете ни, че извинението трябва да се погаси по давност. В същото време, обаче, възстанових кампанията по усмивки и намигвания, докато се разминаваме по състезанията.

Бергова, вероятно примирена с липсата на каквато и да е логика и последователност в  безкрайната палитра от смесени сигнали, получавани при всеки удобен случай от семейство Йотови, междувременно започна да ми отговаря на поздравите.

Последва втората кулминация в тази вълнуваща сага. Случи се на Крисмас ръна на Трейл сериите, състоял се на Пътеката на здравето в Банкя. Важен е детайлът за Кристмас рън, тъй като на него, всички участници трябва да бягат с коледни костюми. Аз си бях купила една коледна шапка от Джъмбо, но я бях загубила в движение, раздавайки се на макс някъде по трасето.

Когато стана време за награждаването, обявявайки името ми по микрофона, организаторът Илиян каза, че няма да ме допусне до подиума, докато не си възстановя  коледния елемент в облеклото си. Шапката ми със звънче, беше безвъзвратно загубена някъде из дебрите на трасето.

И в този момент, помощ дойде от най-неочакваното място- Криси Бергова.

-Ако искаш, мога да ти услужа с едни рогца? – с усмивка ми подаде нейната диадемка с плюшени еленски рогца.

Една от големите ми слабости в живота е чувството за хумор. Хората, които имат чувство за хумор се абонират автоматично за моите симпатии. В този момент оцених жестокото чувство за хумор, което Криси Бергова прояви. Вече Емо не е единственият ѝ фен в семейството ни.

Публикувам този блог както се казва, due to popular demand. Нямаше как да не откликна на множеството молби на различни хора да го създам когато в един мой пост отпреди месец пуснах един тийзър за него. Отделно, че си ме сърбяха ръцете. Естествено, преди да го публикувам го изпратих на Криси за одобрение. Тя си спомня събитията по съвсем различен начин. Живяла си е нейния си живот, без въобще да подозира каква гореща тема е била в нашето семейство.

А какви драми, какви разсъждения и какви анализи бушуваха в моята глава. В колко ли ситуации съм подхождала ирационално и колко ли емоции съм изгорила за едното нищо през живота си.