Един ден баща ми, вече пенсионер, ми изпрати негов разказ наречен „Жена в Колата„. Докато го четях не спрях да се смея, а след като го прочетох ми стана тъжно. От опит вече знаех, че никой издател не би издал разказ от неизвестен автор, при това пенсионер, независимо дали е добър. А ако го издаде – ще бъде при условия, които баща ми не може да си позволи. Аз самата пиша и знам това от собствен опит. Също така от собствен опит знам, че всеки автор се радва, когато творчеството му стигне до читателите.
0
- No products in the cart.
Здравейте,
Приятели на семейството!
Затова реших за рождения ден на баща ми да направя семеен сайт, в който да качвам нашите произведения. Е, отне ми половин година да го създам сайта, но го направих. Тук може да откриете разказите му в „Разказите на Буби„, а моите – в „Разказите на Ния“. Приятно четене!
Ще се радваме и да се абонирате. Абонаментът ще ви достави нови забавни, полезни и информативни моменти.
Разказите на
НИЯ
Изгорял ти е фарът, Нийо!
Като цяло не съм фен на това да си жестикулираме по пътищата. Теорията ми е, че понеже съм жена в доста неподдържана кола, затова обирам повече от необходимата негативност, докато ние с моето Хюндайче най-невинно и добронамерено си шофираме. Това ми схващане се потвърждава и от факта, че като се кача да карам хубавата кола […]
Отново FrontRunner Drama, този път – наистина голяма
Гроздето невинаги е кисело Пореден прием за нови кандидати за FrontRunner. По принцип този период винаги ми е бил неприятен, а тази година ми е направо кошмарен. Защото сега кампанията за набиране на нови членове ( и съответно с обявяването на малцина избрани и създаването на много, много разочаровани) съвпада с нов драматичен елемент. […]
Sydney, I love you ( част 2 – маратонът)
Алармата ми звъни в 4:00, но аз вече съм се събудила няколко минути преди нея. В просъница ме стресна мисълта, че Имодиумът ми, без който към онзи момент си въобразявах, че не мога да пусна дори един XL, май ми остана в спортния сак в България. Нямам много време за търсене и така и не […]
Разказите на
БУБИ
Дилайла
Песента на Том Джоунс „Дилайла” бе хит 1968г. Какво ли значеше името Дилайла? Може би- Лилия или Лили. Незнаенето на английски даваше свобода на фантазията ми. Може би ставаше въпрос за любовта на Том, човек от бедно семейство, а Лили бе предпочела да се омъжи за по-заможен мъж. След години научих английски и установих, че […]
Относно храненето
Помня как дядо ми към обяд изваждаше джобния си часовник и извикваше: – Анке, ма, 12 без 15 е! Баба започваше да припка и обядът започваше точно в 12. Баща ми също пришпорваше мама, която понякога успяваше чак в 12,10. Яденето „под часовник” е характерно за казармата. Там към столовата се отива под строй, с […]
Ябълката на раздора
По време на следването ни, четирима състуденти се сприятелихме и прекарвахме доста време заедно. Често играехме бридж по цяла нощ и след края на всяко раздаване обсъждахме грешките и добрите си хрумвания.
СПОМЕНИ
Детските спомени определят до голяма степен поведението ни като възрастни. Няма детство без травмиращи спомени и почти няма детство без прекрасни спомени.
Секс-символ от космоса
Като дете отнякъде бях подочула думата секс-символ. Разбирах, че това е жена, която се харесва на мъжете. Скицирах си как би трябвало да изглежда един секс-символ. Дълга до кръста руса коса, сини очи, розови бузи и огромни гърди. Сравнявах този идеален образ с майка ми, която беше кльощава, с малки гърди, черни очи и […]
Луканка, вместо БКП
Странно за човек, който е бил вегетарианец над 20 години, но…… …..Ходех на училище по време на соц-а и още от първи клас ни оформяха идеологически. Даваха ни за пример не знам си кое си съветско другарче, чиято първа думичка е била „социализъм“, друго детенце – българче, чиято първа думичка била „Партията“ . Бидейки […]
Кой стои зад историите ни
Екипът
Ние, авторите в Забавното Семейство споделяме истински случки от ежедневието ни. Повечето – за да ви разсмеем. Някои за да ви предупредим, а с трети – за да ви вдъхновим.
Дядо Буби
Ния
