Един ден баща ми, вече пенсионер, ми изпрати негов разказ наречен „Жена в Колата„. Докато го четях не спрях да се смея, а след като го прочетох ми стана тъжно. От опит вече знаех, че никой издател не би издал разказ от неизвестен автор, при това пенсионер, независимо дали е добър. А ако го издаде – ще бъде при условия, които баща ми не може да си позволи. Аз самата пиша и знам това от собствен опит. Също така от собствен опит знам, че всеки автор се радва, когато творчеството му стигне до читателите.
Здравейте,
Приятели на семейството!
Затова реших за рождения ден на баща ми да направя семеен сайт, в който да качвам нашите произведения. Е, отне ми половин година да го създам сайта, но го направих. Тук може да откриете разказите му в „Разказите на Буби„, а моите – в „Разказите на Ния“. Приятно четене!
Ще се радваме и да се абонирате. Абонаментът ще ви достави нови забавни, полезни и информативни моменти.
Разказите на
НИЯ
Относно храненето
Помня как дядо ми към обяд изваждаше джобния си часовник и извикваше: – Анке, ма, 12 без 15 е! Баба започваше да припка и обядът започваше точно в 12. Баща ми също пришпорваше мама, която понякога успяваше чак в 12,10. Яденето „под часовник” е характерно за казармата. Там към столовата се отива под строй, с […]
London – A PRIME destination
От писанията ми дотук, трябва да е станало ясно, че семейството ми се гради върху два Колоса с коренно противоположни светогледа. Моят и Емовият. Как сме успели да просъществуваме вече 17 години, продължава да е загадка както за всички, които ни познават, така и за самите нас. А пък с порастването на синовете ни, стана […]
Ябълката на раздора
По време на следването ни, четирима състуденти се сприятелихме и прекарвахме доста време заедно. Често играехме бридж по цяла нощ и след края на всяко раздаване обсъждахме грешките и добрите си хрумвания.
Разказите на
БУБИ
Относно храненето
Помня как дядо ми към обяд изваждаше джобния си часовник и извикваше: – Анке, ма, 12 без 15 е! Баба започваше да припка и обядът започваше точно в 12. Баща ми също пришпорваше мама, която понякога успяваше чак в 12,10. Яденето „под часовник” е характерно за казармата. Там към столовата се отива под строй, с […]
London – A PRIME destination
От писанията ми дотук, трябва да е станало ясно, че семейството ми се гради върху два Колоса с коренно противоположни светогледа. Моят и Емовият. Как сме успели да просъществуваме вече 17 години, продължава да е загадка както за всички, които ни познават, така и за самите нас. А пък с порастването на синовете ни, стана […]
Ябълката на раздора
По време на следването ни, четирима състуденти се сприятелихме и прекарвахме доста време заедно. Често играехме бридж по цяла нощ и след края на всяко раздаване обсъждахме грешките и добрите си хрумвания.
СПОМЕНИ
Детските спомени определят до голяма степен поведението ни като възрастни. Няма детство без травмиращи спомени и почти няма детство без прекрасни спомени.
Относно храненето
Помня как дядо ми към обяд изваждаше джобния си часовник и извикваше: – Анке, ма, 12 без 15 е! Баба започваше да припка и обядът започваше точно в 12. Баща ми също пришпорваше мама, която понякога успяваше чак в 12,10. Яденето „под часовник” е характерно за казармата. Там към столовата се отива под строй, с […]
London – A PRIME destination
От писанията ми дотук, трябва да е станало ясно, че семейството ми се гради върху два Колоса с коренно противоположни светогледа. Моят и Емовият. Как сме успели да просъществуваме вече 17 години, продължава да е загадка както за всички, които ни познават, така и за самите нас. А пък с порастването на синовете ни, стана […]
Кой стои зад историите ни
Екипът
Ние, авторите в Забавното Семейство споделяме истински случки от ежедневието ни. Повечето – за да ви разсмеем. Някои за да ви предупредим, а с трети – за да ви вдъхновим.
Дядо Буби
Ния
