Един ден баща ми, вече пенсионер, ми изпрати негов разказ наречен „Жена в Колата„. Докато го четях не спрях да се смея, а след като го прочетох ми стана тъжно. От опит вече знаех, че никой издател не би издал разказ от неизвестен автор, при това пенсионер, независимо дали е добър. А ако го издаде – ще бъде при условия, които баща ми не може да си позволи. Аз самата пиша и знам това от собствен опит. Също така от собствен опит знам, че всеки автор се радва, когато творчеството му стигне до читателите.
0
- No products in the cart.
Здравейте,
Приятели на семейството!
Затова реших за рождения ден на баща ми да направя семеен сайт, в който да качвам нашите произведения. Е, отне ми половин година да го създам сайта, но го направих. Тук може да откриете разказите му в „Разказите на Буби„, а моите – в „Разказите на Ния“. Приятно четене!
Ще се радваме и да се абонирате. Абонаментът ще ви достави нови забавни, полезни и информативни моменти.
Разказите на
НИЯ
Относно храненето
Помня как дядо ми към обяд изваждаше джобния си часовник и извикваше: – Анке, ма, 12 без 15 е! Баба започваше да припка и обядът започваше точно в 12. Баща ми също пришпорваше мама, която понякога успяваше чак в 12,10. Яденето „под часовник” е характерно за казармата. Там към столовата се отива под строй, с […]
London – A PRIME destination
От писанията ми дотук, трябва да е станало ясно, че семейството ми се гради върху два Колоса с коренно противоположни светогледа. Моят и Емовият. Как сме успели да просъществуваме вече 17 години, продължава да е загадка както за всички, които ни познават, така и за самите нас. А пък с порастването на синовете ни, стана […]
Ябълката на раздора
По време на следването ни, четирима състуденти се сприятелихме и прекарвахме доста време заедно. Често играехме бридж по цяла нощ и след края на всяко раздаване обсъждахме грешките и добрите си хрумвания.
Разказите на
БУБИ
Относно храненето
Помня как дядо ми към обяд изваждаше джобния си часовник и извикваше: – Анке, ма, 12 без 15 е! Баба започваше да припка и обядът започваше точно в 12. Баща ми също пришпорваше мама, която понякога успяваше чак в 12,10. Яденето „под часовник” е характерно за казармата. Там към столовата се отива под строй, с […]
London – A PRIME destination
От писанията ми дотук, трябва да е станало ясно, че семейството ми се гради върху два Колоса с коренно противоположни светогледа. Моят и Емовият. Как сме успели да просъществуваме вече 17 години, продължава да е загадка както за всички, които ни познават, така и за самите нас. А пък с порастването на синовете ни, стана […]
Ябълката на раздора
По време на следването ни, четирима състуденти се сприятелихме и прекарвахме доста време заедно. Често играехме бридж по цяла нощ и след края на всяко раздаване обсъждахме грешките и добрите си хрумвания.
СПОМЕНИ
Детските спомени определят до голяма степен поведението ни като възрастни. Няма детство без травмиращи спомени и почти няма детство без прекрасни спомени.
Относно храненето
Помня как дядо ми към обяд изваждаше джобния си часовник и извикваше: – Анке, ма, 12 без 15 е! Баба започваше да припка и обядът започваше точно в 12. Баща ми също пришпорваше мама, която понякога успяваше чак в 12,10. Яденето „под часовник” е характерно за казармата. Там към столовата се отива под строй, с […]
London – A PRIME destination
От писанията ми дотук, трябва да е станало ясно, че семейството ми се гради върху два Колоса с коренно противоположни светогледа. Моят и Емовият. Как сме успели да просъществуваме вече 17 години, продължава да е загадка както за всички, които ни познават, така и за самите нас. А пък с порастването на синовете ни, стана […]
Кой стои зад историите ни
Екипът
Ние, авторите в Забавното Семейство споделяме истински случки от ежедневието ни. Повечето – за да ви разсмеем. Някои за да ви предупредим, а с трети – за да ви вдъхновим.
Дядо Буби
Ния
