Първото ми впечатление от Грета беше онлайн и чисто визуално.
Придобих го на Годишните награди на бегаческото общество за 2019та. Това беше дебютното ми участие в тях. Срам-не срам признавам, че се гмурнах в тях със страстта на домакиня, реализирана основно във Фейсбук, чиито единствен шанс за истински успех в живота е да бъде излъчена за финалист в категория „Модна икона“.
Моят приятел Сашо Наков ме номинира, а пък аз се заех с набирането на гласове в моя полза. Няма да лъжа, че благодарение на мен, през м. декември 2019та година, групата се увеличи с поне 500 члена. Виртуални автобуси, пълни с мои фейсбук приятели, преодоляха под мое лично ръководство границата на групата, за да гласуват за мен в онлайн изборите за Модна икона.
Тогава незапозната с неписаните правила на групата, се чудех тия другите мацки, толкова ли нямат приятели, които да гласуват за тях, тъй като водех на следващата, или поне според „любовта на народа“, с едно 80-ина гласа. Вярно, това бяха все гласове на приятелки и колежки на майка ми, свекър ми, свекърва ми и маникюристката ми. Склоних към гласуване и няколко майки от детската градина на синовете ми с които не се бях виждала 7-8 години. Те ми дължаха услуга, тъй като бях гласувала за рисунките на техните отрочета в онлайн конкурса за детска рисунка на Икея.
Последва напрегната седмица. Непрекъснато проверях как върви гласуването и дали не е изгряла някоя нова звезда, към която евентуални биха оттекли „моите“ гласове. Вече бях на финалната права. Оставаха ни 2 дни до края на гласуването и понеже междувременно в наградите беше обявена нова категория, интересът към Модна Икона беше понамалял. Което беше добра новина за мен.
Смятах, че трябваше само да бавя топката. Така бих действала ако в някаква паралелна вселена съм играч в националния отбор по футбол и по някаква магия водим на Италия. Щях да бавя играта с всички средства, докато избутаме до съдийския сигнал….като междувременно се моля да не влезе някой много силен играч.
И така, разбира се, някой подло ми подля вода и вкара въпросния силен играч в категорията ми, под формата на Грета. Сега ние софийските бегачки си се знаем и няма с какво да се изненадаме помежду си, особено пък с непознат материал за Модна Икона. Почти всичкото софийско кандидат – икона е дългокрако, дългокосо, светлокосо и светлооко. Напълно в унисон със създадения от поп културата образ за женска привлекателност.
Кандидатурата на Грета, въпреки че беше направена в последния момент, веднага привлече вниманието ми. В разрез с горе-описания общо-приет стереотип, Грета беше с много къса коса, която обаче подчертаваше още повече правилните черти на лицето й.
Много държа да наблегна на безусловния респект от моя страна към всяка жена, дръзнала да носи къса коса.
Няколко пъти съм се подстригвала късо и въпреки, че самата аз съм се харесвала много, никога не си оставях косата къса.
Защо ли? Защото за някои неща съм все още много податлива към мъжкото мнение. А по въпроса за късата ми коса две мъжки мнения нямаше. Получавах всеобщо неодобрение като например: „Младите момичета трябва да имат дълги коси“ ( това, когато се подстригвах късо, когато бях млада) или „Зрелите жени трябва да имат дълги коси, а не да се носят като лелки“ ( това когато се подстригах късо миналата година).
Оставам с впечатлението, че просто не съществува женска възраст, подходяща за къса коса.
Някои приятели пък просто ме изглеждаха тъжно от глава до пети и разочаровано проронваха: „Защо????“. Само най-верните ми фенове успяваха да възпроизведат нещо оптимистично от рода на: „ Коса е, не е крак – ще порасне и пак ще станеш хубава.“
Другото нещо, което силно ме впечатли във външния вид на Грета беше, че въпреки, че ми е почти наборка ( само 2 години по-малка от мен), и родила две деца, все още не се беше ползвала от похватите на съвременната естетична медицина. Нито устни, нито скули, нито гърди, едни мигли даже не си е сложила. И пак грее като росна ябълка.
Да, отнема ми точно секунда да погледна дадена жена и да разбера дали всичките им физически активи са натурални. Това го казвам с адмирации към всички, които са запазили всичко свое истинско, тъй като -отново – аз самата не съм сред тях.
Наложи ми се да бъда честна със себе си и аз самата гласувах за Грета.
Та така – Грета беше номинирана за Модна Икона през 2019 и за разлика от мен, отиде на финал. Крайният победител в категорията беше Каролина, която също е част от календара ми. За нея, момичето на януари, писах блог миналия месец.
А по отношение на въпросните награди – трябваше да сподавя справедливия си гняв от решението на комисията да ме изключи самата мен от финала. Наложи ми се пост-фактум да науча правилата за участие ( гласове на нови членове в групата не се броят), както и да се заема с най-болезненото от всичко. А именно – да потърся място за лична реализация някъде извън Годишните награди на бегаческото общество.
Превъртам няколко години напред, когато Грета вече, заедно с мен, е част от отбора на ASICS FrontRunner. Тъй като всички останали от отбора сме в София, а тя живее в Разград, тя не участва активно по нашите сбирки и мероприятия. Първия път, когато се видяхме на живо беше на годишната среща на отбора, която се състоя в София края на юни миналата година.
През деня правихме снимки, бягахме и просто се шляехме.
Струваше ми се, обаче, че Грета стои по-резервирано встрани. То и нямаше как да е иначе, след като все още не ни беше опознала, а ние- останалата част от отбора, изкарвахме голяма част от времето си заедно.
Аз, базирайки се на спомените си от надпреварата за Модна икона, а и не само от тях, вече бях харесала Грета за участие в календара ми – проект, за който горях с цялото си същество. Бях я уговорила да участва в проекта и си бях намислила да обсъдим подробностите вечерта на хавайското парти, с което закривахме годишната среща.
Вечерта дойде, партито започна, но Грети продължаваше да се държи свито и мълчаливо. Помня как, около 21 ч, си помислих как нечий външен вид и поведение могат да са в пълно противоречие. Все пак, не очакваш човек, който изглежда така, да не е душата на партито.
Но напук на логиката, танците и веселбите се провеждаха без нейното участие.
Към 23 часа някои от хората започнаха да се разотиват, включително моите приятелки Ани и Зорница. Аз си представих топлото ми легълце и кротко зажадувах за него.
Бях станала много рано сутринта, а пък на другия ден ме очакваше тежко бягане. Дори и преди 25 години да е имало момент, в който в 23 часа се събуждах от задължителната дрямка преди дискотека и тепърва започвах да се гримирам, то той е отлетял безвъзвратно.
Започнах да врънкам Емо да си ходим. Емо, верен фен на 90те, който тъкмо мяташе телесата си на “It‘s my life” на Dr Alban категорично отхвърли предложението ми.
-Ами хайде тогава, ти остани, пък аз ще си взема едно такси и ще си ходя, много ми се спи! – предложих дружелюбно.
Тук стъпих накриво, събуждайки старата Емова болка, че пак се цепя от него и отново не следвам стъпките, които той, Ръководителят-на-Семейство-Йотови, е предначертал за семейно забавление за тази вечер.
-Ние сме семейство и трябва да правим всичко заедно!!!! – изрева той в ухото ми през силната музика– Ще стоиш тук със съпруга си и ще се забавляваш с него.
Плахо цитирах любимия му Dr. Alban, който тъкмо беше стигнал на припева, а именно –
It’s my life, take it or leave it, set me free….
…..Усетих силна емоционална връзка с твореца, тъй като намирах тесни прилики между проблемите на лирическия му герой и моите. В контекста на момента се идентифицирах изцяло с текста на припева, като само след set me free, бих добавила още един рефрен – let me sleep.
Изкуството никога не е трогвало Емо и тук той не направи изключение. Беше ми издадена заповед да остана и да се забавлявам. Останах, но не виждах как ще се забавлявам.
И точно тогава, сякаш преродена от настъпването на магическото време полунощ, на дансинга уверено влезе Грети и преобърна играта. Преобърна или направо, бих казала, я превъртя.
Защото това беше една нова Грети, възкръснала като птицата Феникс от пепелта на мълчаливата, скромна Грети, за която ставаше дума преди малко, и с която, по всичко личеше, беше свършено завинаги.
Към нас и по-точно към мен, с решителна стъпка се отправи Богинята-на-Дансинга, която с авторитарен жест ме извърна към себе си, за да започнем да танцуваме заедно.
Трябваше да призная, че танцуваше много хубаво. Грета е артистична натура и това е видно и от движенията ѝ на дансинга. Момичето е изключително пластично и има вроден афинитет към ритъма.
Един танц с нея обаче, се оказа толкова динамичен, че изпразни до край и без това изтощената ми батерия.
Общият ни танц с Грети ме довърши. Клатушкайки се, аз се свлякох на едно от сепаретата в клуба, където съм потънала в безпаметен сън. Нито музика, нито шум и светлини, можеха да попречат на възстановителната ми дрямка. Благодаря на собственика на заведението, който се е сетил да ме завие с едно яке.
Въпросният танц мен ме съсипа и изкара извън строя, но за топката от наелектризирана енергия, наречена Грета, той се оказа само загрявката.
Тя се впусна към същността на мероприятието, ангажирайки в сложна групова хореография на дансинга останалите членове на отбора, които още не бяха окапали. Тъй като между тях се е оказал и Емо, Грети от време на време идваше при мен, за да ме събуди и успокои, че няма от какво да се притеснявам.
Аз не се притеснявах особено от факта, съпругът ми танцува с други хора освен мен. Ако имах проблем с това, щях да вляза властно на дансинга и да си го оградя като моя територия, а не да се въргалям миролюбиво по кушетките наоколо.
Но Грети, бидейки коректна до край, на равни интервали от време идваше да ме буди, да ме обсипва с грижи и ласки, и да ме пита имам ли против, че танцува с мъжа ми.
Нямам против, Грети! Имам против само, че тъкмо успея да се унеса на фона на тътнещата музика и ти идваш пак да ме изтръгваш от прегръдките на съня! Въпреки, че и твоите прегръдки не са лоши, аз предпочитам тези на Морфей, защото утре, или по-точно след няколко часа, имам дълго бягане с елементи на фартлек!
Някъде към 4-5 сутрина трябва да е било, купонът най-накрая приключи и то само, защото заведението светна лампите и започна да ни приканва към разотиване.
Най-накрая настъпи и моят момент! Легло, тишина, сън, рай!
Няколко месеца след това стана време Грета да ми изпрати снимки, за да я включа в календара си с бегачки. Бяхме се разбрали да ми предостави фотографии, свързан с едно от хобитата ѝ – живописта. Наред с поръчаните кадри, тя ми изпрати и няколко по нейно усмотрение, между които аз веднага съзрях безапелационния победител.
Това е и снимката, която включих календара и според мен изразява същността на Грета най-добре. Вижте как ври и кипи водата колко нея.
Ей такава е и на дансинга, а много вероятно да е такава и в живота!
Още няколко месеца след това, с Грета си говорим по телефона по съвсем други въпроси. Става въпрос за Коледното парти на Асикс, на което тя не присъства.
Грета:– Абе гледах в чата, че в 23:30 започвате да си говорите как да се комбинирате за такси?
Аз: – Ами така беше, в 24 си бяхме вече по леглата.
Грета: – Е ти на това парти ли му викаш?????????????????????
Аз: – Ами такива са нашите партита, на които не участваш ти. На другото да дойдеш задължително, че да му влееш малко живот! Ще ти приготвя една бутилка алкохол, че да се отпуснеш навреме, а не чак към края на вечерта.
Грета: – ААА НЕ! На следващото парти, съм само на водичка….- след кратка пауза размисли и добави – водичка и от време на време по някое кафенце! Не ми трябва алкохол на мен, за да ви съживя партито!
Тъй като същността на моя проект с календара беше жените да се вдъхновяваме една-друга, ( въпреки, че статистиките от продажбите показват, че с моделките ми вдъхновяваме основно мъжете), тук извеждам с какво ме е вдъхновила Грета.
С непоколебимата си увереност в себе си, която ѝ позволява да носи косата си къса, да не си пълни устните с филъри и пак да е центърът на купона.
Дори и да е на едни голи кафенце и водичка.
Снимки: Anomaly.bg, Петя Радкова, Цанко Христов, личен архив