Април, 2023 г.

Влизам в салона, в който Хрис, или Туши, както я наричам аз,  съвсем скоро е започнала работа като маникюристка. Докато тя, въпреки че все още се учи, сполучливо ми прави ноктите в оранжевата гама, която си бях избрала, завъртаме мелницата с клюките в бегаческото общество.

-Чакай да ти кажа най-голямата новина. Бременна съм.

Подскочих рязко, цяло чудо че електрическата пила не ми отнесе нокътя.

За нея се зарадвах ( това щеше да ѝ бъде 1во дете). За себе си  се уплаших.

-Къде пак успя да се навреш и себе си в картинката бе, Нийо – въпрос, който Емо ми задава непрекъснато, ще ме попитате и вие. И ще бъдете прави – Какво общо имам с всичко това и защо бих се плашила от бременността на някаква бегачка?

Работата е в това, че с Туши сме връстнички. Родени сме през 4 дена – аз на 5.12.79, тя на 09.12.79г., тоест към датата на онзи разговор и двете бяхме 43 годишни.

Животът ми е показвал нееднократно, че съм надарена със супер плодовити  яйцеклетки, които щом помиришат мъжа ми и вече са започнали усърдно да се делят в зиготи, без да се интересуват какво мисли по въпроса тяхната уж господарка . А след двете ми деца, неискайки трето, знанието за трудолюбието на яйцеклетките ми, не ми даваше мира по няколко дни всеки месец.

Това ми състояние на постоянна тревожност, беше временно облекчено от едно филмче, което изгледах преди 2-3 години в известна акушеро-гинекологична болница. Там, по стечение на обстоятелствата, се намираше и кабинетът на  известен ортопед, за когото имах час. Докато чаках да ме приеме, на екраните в чакалнята се завъртя въпросното образователно анимационно филмче. Целта му беше ясна – да наплаши жените над 35г. как всеки изминат месец, те имат все по-малко шансове за забременяване, освен ако незабавно не използват услугите на болницата, за да замразят яйцеклетките си, докато още стават за нещо.

Филмчето, както вече споменах,  беше анимационно. Женските яйцеклетки бяха изобразени като войници под строй– най-отпред бяха най-здравите и силни бойци. Гласът зад кадър  звучеше подозрително много като гласът от репортажите от документалните филми за Втората Световна война. В безпристрастен телеграфен стил той ни уведоми, че както при битка най-яките войници застават най-отпред в боя, така и женският организъм изкарвал най-добрите си екземпляри в най-младите си години. След 35 оставали само тия от тила на войската – слабите, болните и инвалидизирани яйцеклетки – добави тъжно Гласът, най-накрая показвайки някаква емоция. За доказателство, на екрана се заточиха анимационните образи на изнемощели същества с патерици, инвалидни колички и бинтовани глави. Явно така изглеждаха яйцеклетките на жените над 35 години в съзнанието на аниматора.

При мен филмчето възпроизведе точно обратния на желания ефект. Обзе ме тихото щастие на жена, която най-накрая може необезпокоявано от мисълта за обути в памперси последствия, да се отдаде на изконните радости в живота. Все пак, според току-що изгледания образователен материал, имах останали няколко едва крепящи се на патериците си яйцеклетки, всичките –  глухи, слепи и без обоняние.

Точно с такъв инвентар,  пък било то и 4 дена по-млад,  би трябвало да разполага и наборчето ми Туши, а пък виж я ти само:

– Дори не съм разбрала как съм забременяла, ние просто се забавлявахме – грее бременна срещу мен тя!

Много притеснително! Не е като да няма съвпадения и прилики между двете ни. Като оставим еднаквата възраст и диагнозата зодия стрелец, аз също забременях с първия ми син без дори да разбера. И при двете ни, плодовитите татковци са хора, с които към момента на правене на бебетата,   се бяхме събрали съвсем наскоро, и двамата – зодия рак. И двете сме започнали да бягаме късно, а резултатите ни в бягането са близки.

Първият път, когато разбрах за нея, беше чрез Сашо Наков и то точно заради близките ни резултати. Наков, сори за поредния cameo appearance в мой блог, ама какво да правя като си толкова голямо влияние в моя живот. На един зимен XL Хриси се била класирала 3та на средната дистанция и като извикали името ѝ за подиума, тълпата гръмнала в най-бурните ръкопляскания, които той чувал на XL.

Мой верен сподвижник, Сашо останал разтревожен от нивото на аплодисментите. Той го ползва като своеобразен брояч на популярността, точно като телевизионното предаване „Кой е по-по-най“ от едно време. Ако аплодисментите за моите подиуми биха предизвиквали шум 6 от 7 на скалата на измервателния уред на „Кой е по-по-най“, тези на Тушева направо ударили 7-цата от раз.

Сашо ми звънна с неприятната новина, че между дъртите има по-популярна от мен и веднага ми достави базова информация – името ѝ било Христина Тушева, а резултатите ѝ на почти всички дистанции  – близки до моите. Телефонът на Сашо завърши разговора със заинтригувано щракване. Беше открил нова ветеранка – колкото беше угрижен за мен, толкова и доволен за себе си.

хрис 1

Той далеч не беше единственият доволен от съществуването на Христина Тушева. В качеството си на довереник на голям брой бегачи от мъжки пол, аз знам, че Туши е мокрият им сън. Може би това частично обяснява и гръмовните аплодисменти по нейните подиуми. Имайки предвид тези фактори, просто нямаше как да не я поканя в MILF календара ми. Все пак, с най-актуалните новини около нея, тя си стана MILF-In-the-making.

Първоначалното ми желание беше да използвам едни нейни стари снимки, на които тя е облечена единствено в един прозрачен воал на брега по залез слънце, а вятърът духа баш срещу нея. За тези от вас, които не я познават, въпреки че дълбоко се съмнявам да има такива, държа да отбележа, че когато преди години участвала в реалити формата „Къртицата“, безапелационно ѝ била присъдена титлата „участничка с най-хубавото тяло“. Други занимания от близкото ѝ минало включват гмуркане, скално катерене и бокс. Иначе по образование и официална професия е художник.

Туши обаче вече беше бременна, и с напредването на бремеността ѝ интересът ѝ към фотосесии с прозрачни воали намаля драстично, за разлика от интереса ѝ към бременни фотосесии. Каза ми, че  за моя календар, иска да се снима бременна. Това пък съвпадна органично с точно тогава развилата се в мен заблуда, че календарът ми ще се купува основно от жени.

Настана денят за снимки и повечето на нас се бяхме събрали на конната база във Войнеговци. Аз се чувствах отговорна за продукцията – гримьорката и Крисока се суетяха около „моите“ милфове. А някои от „моите“ милфове, които все пак са жени с професии вариращи в най-широк диапазон,  се чувстваха притеснени пред фотографския обектив. Само 4-5 от тях се държаха все едно са родени пред камерата. Една от тях беше Гергана, момичето от месец септември и обект на следващия ми блог. Друга беше бременната в 7 ми месец Туши.

Участието на средностатистическата участничка в календара, включително и моето, протичаше, около 40ина минути, от които:

  1. 10 минути чудене каква поза/инвентар да си избере ( конната база разполагаше с голям набор от стандартния инвентар, като бали сено, обори, селскостопански животни, люлки, слънчогледови поля и тн)
  2. 7-8 минути неуверено заемане на поза, прекъсвано от нервно бърборене от самия модел, с цел освобождаване на напрежението. Каролина, снимана на по-ранен етап, се включва отстрани с креативни идеи и окуражаващи реплики.
  3. 20ина минути снимки, докато имаме набор от поне 10ина сполучливи кадъра, измежду които да можем да изберем финалния. Е, ако не беше моята „помощ“ в осветлението, където, въпреки състоянието ми на върхова съсредоточеност, насочвам светло-отразителя далеч, далеч от лицето на моделката, някъде към Витоша,  20ината минути щяха да бъдат 15. Но все пак средностатистическият процес беше дълъг.

За сравнение, с Хрис нещата протекоха по следния начин:

  1. Хрис се изсипва от колата с Томи, в пълно бойно снаряжение. То представлява: някакви много модерни към оня момент екстеншъни, тип „афро“, но дълги до кръста, цветово координирано облекло и стегнат 7месечен корем.

 

2. Посрещам я с новината, че единственият фермерски артикул, останал за нея са едно стадо алпаки. Които, колкото и сладинки муцунки да имаха, не бяха избрани от никоя друга от моделките ми. Това беше поради склонността им да плюят при уплах – състояние, което шумната ни милфска  пасмина беше развила до болезнена хроничност у животинките.

 

-Няма проблеми- казва Туши -работим с каквото имаме.

 

3. Следват точно 5 минути фотосесия. В половината от тях Хрис е надянала онази полу-отегчена, толкова типична за моделките, физиономия.

Сигурна съм, че през 90те, когато Наоми Кембъл изрече култовата реплика „Аз за по-малко от $ 10 000 не ставам от леглото“ го е направила със същата незаинтересована и недостижима за простосмъртните физиономия.

Другите 2.5 минути Туши превключва към бляскава усмивка и без усилие вади перфектните ъгли от себе си пред Крисо. Спокойствието ѝ се е отразило и на алпаките, които, уталожили нервите, кротко се хранят от ръката ѝ.

Дойде, видя, снима се за 5 минути и си замина! Про, та про!

А, забравих да кажа, че Хрис е и професионален модел. Да, да родиш на 43 и да си модел на Pause Jeans на същата възраст, както и да бягаш, да се гмуркаш и да се катериш на същата възраст е не само възможно, ами и нормално.

Кое качество на Туши бих искала да притежавам аз ли?

Тук отговорът е много лесен: лекотата ( или поне отстрани изглежда като лекота), с която се захваща с нови неща и започва отначало.

Както казах, тя се е занимавала с толкова разнообразни дейности през живота си – скално катерене, гмуркане, бокс, помня, че имаше и дейности с Канго джъмпс. Сега започна да работи като маникюрист. Същата е и в личния си живот. Когато забременя с Калин, това се случи след раздяла с партньор, с когото бяха заедно над 10 години.

Животът си тече, обстоятелствата – също, Туши си продължава напред.

Помня, когато бях на 17, цялото ми семейство бяхме отишли на гости в Южна Африка на кръстниците ми, които тогава бяха на 45. С кръстницата ми сме много близки, тя ми е като втора майка. Един ден докато си говорехме на кухненската ѝ маса в едно от предградията на Йоханесбург, как тя ми каза:

– Нийка, толкова се вълнувам, аз сега започвам да изграждам живота си отначало….

„Какво начало на 45????“-колкото и да обичах и да се възхищавах на кръстницата си, трябва да призная, че това беше първата мисъл, която се стрелна през главата ми.  За тогавашното ми „аз“, това беше възраст, запазена основно за затваряне и консервиране на буркани. Когато бях дете/тийнейджър, много често си представях следната мила картинка, да я озаглавим:

„Аз на 44“

Камина, пред камината аз, с посивяла коса вързана на кок, облечена в пеньоар и вълнена жилетка, съм седнала на един люлеещ се стол и плета вълнени чорапи на съпруга си.

Как се стигна от детската ми представа за съществуването на 40 и нещо годишните жени, до издаването на МИЛФ календар и поредица от блогове, посветени на интересните им животи и постижения?

Предполагам, заради самите примери, които са ми дали те. И под „те“ далеч нямам предвид само Христина, или само жените от календара ми. Такъв пример ми е даден и от собствената ми майка, която на същата възраст, смени радикално професията си.

От проектант, работил цял живот в социалистическо предприятие, тя даде израз на креативната си страна, като стана фризьорка и започна да работи за себе си. Чак тогава, тя се почувства реализирана и удовлетворена.

Филмчетата ни казват, че телата ни вече не работят, нагласите на обществото са ни оформили така, че да си представяме, че на 44 можем само да плетем вълнени чорапи и да затваряме буркани. Това в едни случаи е така, в други не е . Много си зависи от конкретния човек.

Много си зависи от конкретния човек дали да се поддаде на влиянието на обществото,  или ще избере да върви по собствения си път. Който, защо не, един ден просто може да бъде новият стандарт.

 

П.С. Иначе, вече валят поръчки за МИЛФ Календар 2025, какъвто няма да има:

 

Но ето, повече такива инициативи и Милф календар може да стане нещо съвсем нормално и обикновено.

Както се казва – ТУШ!