забавното семейство

Помня как дядо ми към обяд изваждаше джобния си часовник и извикваше: – Анке, ма, 12 без 15 е! Баба започваше да припка и обядът започваше точно в 12. Баща ми също пришпорваше мама, която понякога успяваше чак в 12,10. Яденето „под часовник” е характерно за казармата. Там към столовата се отива под строй, с […]

От писанията ми дотук, трябва да е станало ясно, че семейството ми се гради върху два Колоса с коренно противоположни светогледа. Моят и Емовият. Как сме успели да просъществуваме  вече 17 години, продължава да е загадка както за всички, които ни познават, така и за самите нас. А пък с порастването на синовете ни, стана […]

По време на следването ни, четирима състуденти се сприятелихме и прекарвахме доста време заедно. Често играехме бридж по цяла нощ и след края на всяко раздаване обсъждахме грешките и добрите си хрумвания.

Често ни се налага да излъжем някого, за да не го тревожим, разочароваме или обидим. Наричаме това „Благородна лъжа“.

Архаичният вече израз „Къде е ключът от бараката“ в преносен смисъл означава къде е номерът да разкриеш загадката. В този разказ изразът е използван и в съвсем буквален смисъл.

Още преди да навърша 45 г., „се сдобих“ със зъбни протези и няколко дни бях сърдит на целия свят. Имах нужда от съчувствие и звъннах на мама, за да й съобщя „новината“. Тя се опита да ме окуражи: – Дядо ми, бог да го прости, беше поп. На 35г. вече бе с ченета, от които […]

Има женски приятелства, създадени обикновено през младостта ни, които остават за цял живот.

В дългия ми и препатил живот на човек от женски пол , стигнах до няколко извода в стил „Мъжете са от Марс, жените от Венера“. Извеждам ги в настоящия блог,  тъй като смятам, че трябва да достигнат до по-широка аудитория.