Author Archive

  Няма човек в бегаческото ни общество, който да не знае за Анна Ванчева. Всяка нейна снимка генерира лавина от лайкита, сърчица и коментари. Което само по себе си не е кой знае какво – всяка фотография направена на женско същество може да постигне такива висоти. Но повечето успяват при определения условия и манипулации, до […]

Първото ми впечатление от Грета беше онлайн и чисто визуално. Придобих го на Годишните награди на бегаческото общество за 2019та. Това беше дебютното ми участие в тях. Срам-не срам признавам, че се гмурнах в тях със страстта на домакиня, реализирана основно във Фейсбук, чиито единствен шанс за истински успех  в живота е да бъде излъчена […]

Песента на Том Джоунс „Дилайла” бе хит 1968г. Какво ли значеше името Дилайла? Може би- Лилия или Лили. Незнаенето на английски даваше свобода на фантазията ми. Може би ставаше въпрос за любовта на Том, човек от бедно семейство, а Лили бе предпочела да се омъжи за по-заможен мъж. След години научих английски и установих, че […]

В календара си събрах 13 жени, в 12 месеца. Идеята ми беше да отдам дължимото на забележителните  жени, които познавам. Поканих в него такива само и единствено дами,  които са ми направили впечатление. Впечатлението, особено при жените, няма какво да се лъжем, започва с външния вид. Но само започва. Поради това, обаче, много от нас, […]

Боли… болката е толкова силна, че просто искам да умра… всяка вечер заспивах, всяка сутрин се събуждах с една единствена мисъл, защо съм жива… ако изобщо мога да кажа, че съм спала… храната ме отвращаваше, сънят ме отблъскваше, имах нужда просто да затворя очи, завинаги…! Страшничко, нали?! Лято е, възможностите си валяха като летен дъжд […]

На лъжата краката са къси. Или поне така ме учиха като малка. Но в тази история, лъжата е с дълги крака и носът ѝ не расте като на Пинокио. Историята има много поуки за такива като мен, вярващи в еднорози и други митични животни. Или на прост език, вярващи, че любовта съществува и тя не […]

Помня как дядо ми към обяд изваждаше джобния си часовник и извикваше: – Анке, ма, 12 без 15 е! Баба започваше да припка и обядът започваше точно в 12. Баща ми също пришпорваше мама, която понякога успяваше чак в 12,10. Яденето „под часовник” е характерно за казармата. Там към столовата се отива под строй, с […]

От писанията ми дотук, трябва да е станало ясно, че семейството ми се гради върху два Колоса с коренно противоположни светогледа. Моят и Емовият. Как сме успели да просъществуваме  вече 17 години, продължава да е загадка както за всички, които ни познават, така и за самите нас. А пък с порастването на синовете ни, стана […]

От разказите на майка ми за моето раждане, съм запомнила най-вече едно. Как всеки път, щом обхваната от родилни мъки, е погледнела ръчния си часовник, ( през 79та година той е бил от тези със стрелките), голямата и малката стрелка ВИНАГИ са били една върху друга. Тоест, горе-долу тя се е сещала да погледне часовника […]

Има женски приятелства, създадени обикновено през младостта ни, които остават за цял живот.