спомени

Песента на Том Джоунс „Дилайла” бе хит 1968г. Какво ли значеше името Дилайла? Може би- Лилия или Лили. Незнаенето на английски даваше свобода на фантазията ми. Може би ставаше въпрос за любовта на Том, човек от бедно семейство, а Лили бе предпочела да се омъжи за по-заможен мъж. След години научих английски и установих, че […]

Помня как дядо ми към обяд изваждаше джобния си часовник и извикваше: – Анке, ма, 12 без 15 е! Баба започваше да припка и обядът започваше точно в 12. Баща ми също пришпорваше мама, която понякога успяваше чак в 12,10. Яденето „под часовник” е характерно за казармата. Там към столовата се отива под строй, с […]

Това се случи през 1962 година, в периода на “Студената война“. Батко бе в 6 клас, а аз- в трети.

Още преди да навърша 45 г., „се сдобих“ със зъбни протези и няколко дни бях сърдит на целия свят. Имах нужда от съчувствие и звъннах на мама, за да й съобщя „новината“. Тя се опита да ме окуражи: – Дядо ми, бог да го прости, беше поп. На 35г. вече бе с ченета, от които […]

Има женски приятелства, създадени обикновено през младостта ни, които остават за цял живот.

   Преди доста години, още пристигайки на морето с гаджето ми, срещнахме неин братовчед, който се похвали, че баща му го бил уредил да спи безплатно в едно бунгало

Преди да започна със самите случки, ще цитирам изказвания на децата ни, доказващи по безспорен начин любовта им към нас, родителите им:
Дъщеря ни в първи клас към майка си:- Мамо, обичам те почти колкото дру-гарката Клисарска!

Всички  знаем, че някои хора страдат от комплекси за малоценност. По-долу ще разкажа една история от детството ми, в която описвам последиците от обратния на този комплекс, който също не води до нищо добро.

В края на девети клас поканих съучениците си на купон в къщата, в която живеех. Целта ми бе да се сближа с момичето от класа, в което тайничко се бях заглеждал. Родителите ми „бяха отишли на гости“.