Още преди да навърша 45 г., „се сдобих“ със зъбни протези и няколко дни бях сърдит на целия свят. Имах нужда от съчувствие и звъннах на мама, за да й съобщя „новината“. Тя се опита да ме окуражи: – Дядо ми, бог да го прости, беше поп. На 35г. вече бе с ченета, от които […]
Преди 20-на години, на старта на Здравната реформа, нас, гражданите, ни призоваха да си изберем личен лекар. Бях много зает и натоварих жена си с тази задача. Щом се пенсионирах, ме загложди съвестта, че се бях отнесъл лековато към свое изконно гражданско право. Болшинството ми връстници се бяха активизирали на всякакви обществени теми, а аз […]
Още преди да навърша 45 г. се „сдобих“ със зъбни протези. Няколко дни бях сърдит на целия свят. Имах нужда от съчувствие и се обадих по телефона на мама, за да й съобщя „новината“.
Спомням си, че като пубертети играехме играта „Грешното телефонче”. Нареждахме се в кръг. Един „пускаше” дума, например, градина. Изговаряше я бързо в ухото на стоящия до него, той я предаваше на следващия и последният казваше високо на всички какво е чул, а първият- какво е пуснал и ни ставаше смешно. Чутото можеше да е година, машина, турбина и какво ли не още.
Когато пандемията от Ковид19 се развихри през 2020 г., бях отскоро пенсиониран. Ограничителните мерки стигнаха и дотам, че такива като мен трябваше сутрин да пазаруват само от 8 до 10 ч., а следобед- от 16 до 18 ч. В останалите часове можеха да пазаруват само по-младите от нас. На първия ден от това ново […]
Бях решил да се подстрижа. Естествено- във фризьорския салон на бившата ми колежка Мая, която ми е и кума. След подстрижката отидохме в близкото бистро, където си поръчахме по бира и пържени картофки и се увлякохме в спомени и весели служебни истории
На една алея в полите на Витоша мъдро пише: „Няма горска пътека, която да води в аптека„. Въпреки че бях редовен турист, понякога ми се налагаше да влизам в аптеки и в тях често се обърквах. Например: Преди доста години ми трябваше нещо против настинка. Наскоро бях гледал ТВ реклами, на които хората още […]
Откакто се пенсионирах, често жена ми, тръгвайки за работа, се чудеше колко ли ми е тежко по цял ден да се мотам безцелно вкъщи. Обикновено започваше тирадата си на изходната врата. Казваше това с тон на човек, който обвинява най-вече себе си. След като тя най-сетне тръгнеше, започвах поредната серия на филма „Сам в къщи“. […]