Шест братовчеда- четири момчета и две момичета живеехме в крайния софийски квартал „Надежда“.
Бях малък, около четиригодишен. Бърборех непрекъснато. Когато татко и мама се върнеха от работа, бързах да ги засипя със случки от деня и с всякакви въпроси.
Някъде около пубертета ме загложди един проблем. Съучениците ми взеха да порастват, а аз- не. Все още имаше и по-ниски от мен, но вече се брояха на пръсти и душицата ми се свиваше от болка.