Непосредствено преди сесията за заснемане на МИЛФ 2024 календара, разговарям по телефона с Гери, момичето от месец септември в МИЛФ календара ми.
Знам основни неща за нея – че ми е съотборничка в ASICS, че ръководи маркетинг отдела на голяма верига за бяла техника и че изглежда страшно, ама страшно добре. Тези факти са ми достатъчни, за да я поканя за модел в MILF календара ми, но не и за да измисля слогана за нея.
За слогана, в който инвестирам специални усилия, ще ми трябва допълнителна информация – нещо свързано с характера ѝ, с личните ѝ интереси и предпочитания.
Та влизам в ролята на интервюиращ с баналното „Разкажи ми нещо за себе си“
Ами, колебае се Гери преди да ми сподели:
– Има нещо, което е много интересно при мен. Всичките ми приятелки ми казват: „Отначало те мислех за кифла, и чак като те поопознах, разбрах колко си готина, какъв пич си, че и направо – луда“. -Ама, разбираш ли – натъртва тя няколко пъти невярващо – кифла, та кифла, чак докато не ме опознаят.
„Какво се учудваш бе, Гери“, – помислих си аз в оня момент, когато я познавах само на първо четене – баш кифла си си! Сега, няма какво да се лъжем. Момичето има перфектна визия, всяко едно детайлче по външния й вид е пипнато с много вкус. А това, че ръководи маркетинговия отдел на ЗОРА – само затвърждаваше диагнозата „кифла“, тъй като фирмата е на семейството й – основана от дядо й и баща й.
Комбинацията фактори я правеше перфектната жертва за етикета „кифла“ от хора като мен, които си вадят изводите набързо.
Иначе, какво му е лошото на това да си „кифла“ и защо тази дума, в метафоричното си значение, продължава да носи негативен оттенък?
Отдавна размишлявам по въпроса и моята трактовка е следната: все още, някакси, измеримостта за успех при жената гравитира около това „да успее привлече и ДА ЗАДЪРЖИ мъжа“, а поне частта с привличането, е директна зависимост от добрия външен вид.
Това ни е татуирано дълбоко в подкожния ни слой с невидимото мастило на общественото и семейното мнение. За пример мога да дам разговор с родната ми майка, с която преди около месец обсъждахме общи познати, нейни близки приятели:
-Ми те горките, няма с какво да ми се похвалят, дъщерите им – разведени – заяви майка ми със снизходителния тон на достолепна дама, на която всичко ѝ е наред. Всичко й е наред, защото дъщеря й за последните 18 години, ако не друго, поне е успяла да задържи мъжа си.
Всичкото това го прочетох в тъмните дълбини на козирожкия поглед на майка ми, нямаше нужда да ми го казва на глас. Също така прочетох как потисна нагона си през същия поглед си да завърши пледоарията си с….. „въпреки всичкото ти кълчотене из фейса, Нийо, как те търпи тоя човек не знам.“
-Е това ли е всичко, с което се хвалите като се съберете с твоите приятелки – „дъщеря ми не се е развела“…
Представих си разговора на техните срещи:
-Моята дъщеря се разведе.
-Моята не е, пу-пу, да не чуе дяволът.
Чукане на дърво по масата, глътка кафе, последвани от неловко мълчание, тъй като темите за хвалене и надскачане са се изчерпали. Освен това е излъчен безапелационен победител, който вече е по-висша каста, а именно – „майка на омъжена жена“.
-Сигурно и хората с разведени деца имат с какво да се похвалят! – опитах се да я накарам да погледне по-ведро на света.
Майка ми ми метна поредния поглед, този път носещ за мен ново послание от Господар Козирог, а именно: „Знам, че ти никога няма да разбереш нормалните обществени порядки, отдавна съм вдигнала ръце от тебе. Нека прекратим темата“. Което и направихме.
Дали заради това, или заради личностното самочувствие, което получава жената от мъжкото внимание, което пак се генерира основно от външния вид, жените полагаме извънредни усилия в поддръжката му.
В което няма нищо лошо смятам аз. Аз самата имам корекции по себе си, никога не съм го крила, нито пък крия, че благодарение на тези корекции се чувствам много по-добре в собствената си кожа. Хората отдавна са си казали: „Трай, бабо, за хубост“
Защо обаче аз самата слагам негативен оттенък в израза „кифла“, след като аз пак аз самата не съм приемала физиката си такава, каквато е. Не намирисва ли това на двуличие?
За мен лично, „кифла“ означава „жена, чиито ОСНОВНИ/ЕДИНСТВЕНИ интереси се свеждат до подобрение и поддръжка на външния вид“. Не полагат усилия да развиват талантите и способностите си, не полагат усилия да са финансово независими и тн. Всичката им енергия се поглъща от черната дупка на грижите за външността. Няма да лъжа, че те не се ползват с моето възхищение. Именно тях наричам „кифли“.
Така. Цялата тази словесна тирада не беше за Гери, но е на тема, която винаги ме е вълнувала, а размислите ми по нея бяха провокирани от самата Гери. Тъй като опознавайки я с времето, аз се съгласих изцяло с мнението на приятелките й, а именно че е супер пич.
Това, че се грижи за външния си вид, въобще не означава, че не се грижи и за развитие на вътрешните си качества, таланти и заложби. С две думи, при нея има и пълнеж. Ако сега можех да променям слоганите на вече напечатания календар, щях да сменя Гериния на „Кифла с пълнеж“.
Как разбрах за „пълнежа“ ли? Ами лека-полека.
С Гери сме заедно в два отбора – не само в ASICS FrontRunner общността, но и в Running Community-то на Милица.
Самият факт, че се е записала при Милица говори за това колко е отдадена на резултатите си в бягането. При Милица, Гери следва персонализиран тренировъчен план. Този план изисква ежедневна отдаденост, и често виждам Гергана да бяга с челник по нощите. Разбираемо е, ходейки в офиса и след това занимавайки се със сина си, да не успее да вмести час и половина бягане в графика си. Докато аз просто бих пропуснала бягането този ден, Гери намира начин при нея да няма пропуск.
Това лято, Гергана, завърши самичка ( не отборно, а самичка ) триатлона Utopia. Това състезание представлява 1500 м плуване в открити води, последвано от планинско колоездене и 10 км бягане на пресечен терен. Всеки един от трите спорта изисква специфична подготовка, комбинацията от трите – още по-специфична. А колко смелост се изисква от неопитен човек въобще да се пусне, аз никога няма да разбера. Миналата година се пробвах на същото състезание, само че щафета ( само плуване и бягане, а пък съотборникът ми караше колело). Мога уверено да кажа, че моментите преди да вляза в леденостудената за представите ми вода, не бидейки сигурна дали няма да се удавя, бяха едни от най-стресиращите въобще. Разбира се, след това бях възнаградена с удовлетворението, че съм имала смелостта да опитам нещо ново. А за мен това е една от най-големите награди в живота.
През 2023та, аз оревах света, изтъквайки смелостта си да плувам в открити води. Написала съм поне 2-3 блога само за този ми „героизъм“ А Гери това лято направи тройния старт – плуване, колело и бягане, че и преуспешен финал – класира се на второ място във възрастовата си група.
Във FrontRunner общността имаме определени задължения и едно от тях е да създаваме постове в Instagram, като акцентът е върху така наречените „рийлс“. Те са динамичен формат кратки видеа, монтаж от различни елементи. Един хубав „рийл“ си е бая работа – иска си сценарий, монтаж, операторска работа, музика, субтитри, както и готина идея. Всичкото това, барабар с актьорската игра, обикновено се прави от един човек.
Знам, че половината ми читатели въртят очи – „рийлс е пак кифленска работа“. Но вярвайте ми – щом си мислите така, значи никога не сте опитвали ! Само който е създавал що-горе сносен рийл, знае, че това хич не е лесна работа. Най-хубавите рийлс за нашия отбор, поне по мое лично мнение, ги е правила Гергана.
Миналото лято заедно с Гери бяхме на годишната среща на ASICS в Букурещ. Там се срещаме представители от отборите от целия свят, запознаваме се и прекарваме известно време заедно, опознавайки се чрез различни игри, партита и дейности. Направи ми впечатление, че Гери изключително лесно общуваше с непознатите от другите отбори, проактивно завързваше запознанства и с лекота се вписваше в цялостната обстановка. Споделих й това ми наблюдение, с коментара, че тя е по-голям екстроверт и от мен ( аз се имам за такъв).
-Оооооо, едно от най-трудните неща за мен е да общувам с нови хора – направо ме застреля с отговора си тя – Много се притеснявам, когато ми предстои събитие с нови хора, трудно ми е да завързвам познанства. Но понеже не харесвам това си качество, работя по себе си и полагам целенасочени усилия в тази посока.
Ако гледах Гергана на филм как с удоволствие разговаря с различни групи хора от целия свят на срещата в Будапеща и трябваше да му дам заглавие, „Вътрешните борби на интроверта“ би бил последният ми избор. Последният ми, но всъщност – единственият правилен.
Колкото до участието й в семейния бизнес – да, спестено ѝ е било търсенето на работа. Което е напълно разбираемо. Ако аз имах супер успешен бизнес, щях да включа и децата си в него. ( Сори, дечица, това не е нашият случай. Все още 😉
Но израстването по йерархичната стълбичка на компанията си го е направила сама.
Жени на този свят има всякакви. Съгласна съм, че пълнежът е по-важен от външната опаковка. Но аз не мисля, че двете неща са взаимоизключващи се. Напротив. Мисля, че най-добрият възможен вариант е да си „кифла с пълнеж“.
Ох Гери, как ме е яд, че не мога да се върна във времето и да сменя слогана ти в МИЛФ 2024 календара !