Случки от нудистки плаж

Written by Ния

декември 12, 2022

Преди доста години едно лято отидох в Созопол. Стопът вървеше и пристигнах там преди обяд. За да използвам деня реших да потърся квартира вечерта и с раничката с багажа ми на гърба поех в северна посока да потърся див скалист залив, в който да поплувам далеч от човешката суета.

Пътят ми мина през централния, после през „Царския плаж“, който бе с много фин пясък  и изглеждаше наистина царски. В края му взех да срещам и чисто голи хора, а след още няколко минути само такива, предимно чужденци. Като малък бях чувал за „Адамов“ и „Евин“ плаж, но на мода вече явно бяха нудистките. Сред голи жени, с раница и бански се почувствах леко неудобно. Спомних си за Одисей, за песните на Сирените и как той накарал моряците да си запушат ушите с восък, а него да завържат за мачтата, за да преминат покрай опасния остров без сирените да ги съблазнят да слязат на брега му.

Седнах на едно по-празно място с поглед, yж зареян в морето. Тук жените ходеха без излишна суетност, като деца, а и не малко мъже строяха клекнали пясъчни замъци. Скоро по силата на човешкия  конформизъм всичко взе да ми из-глежда съвсем естествено, а и защо не? В края на краищата, животът на Земята се бе зародил първо във водата, а и всички се раждаме голи.

Съблякох се и заплувах. Усещах се като блажено божие чадо в пълен синхрон с природата. Кръвта ми бе като газирана от обзелия ме възторг и галещия допир на морето. Плувах кроул, дишах равномерно и порех уверено навътре.

За жалост това трая кратко, защото ми мина идиотската мисъл как ли изглеждах плуващ съвсем гол. Вероятно гениталиите ми се клатеха наляво-надясно. Дядо ми обичаше да лови риба в реката „на блесна“, която представляваше няколко цветни метални заврънкулки, подобни на обички, бляскащи търкалца и накрая- две кукички. Бе ми обяснил, че на хищните риби блесната им приличала на дребна рибка и те бързали да я налапат въпреки липсата на истинска стръв.

Щом в реките имаше такива риби, в морето би трябвало да са още по-хищни и панически заплувах към брега само с дясната ръка, а с лявата пазех „блесната“ си. Този стил на плуване ме изтощи напълно. Когато най-сетне излязох невредим, побързах да си обуя банските и да легна по-далеч от мо-рето. Когато слънцето ме затопли, си дадох сметка, че в последните  минути съм бил в плен на болното си въображение и се засрамих.

Вечерта намерих квартира и преди да заспя си припомних Нуди-плажа. Ако вчера някой ми бе казал, че ще бъда на такъв плаж, щях да му се изсмея. Според тогавашните ми представи, нудистите търсят публика за хубавия вид  на тялото си, но на техния плаж бях видял и хора, за които това едва ли се отнасяше. Всъщност, там ми бе харесало. На сутринта младият хазяин ми препоръча един „Нуди плаж“, който бил на Юг, след „Каваците“ и поех натам. Още в началото му дочух:

-Ей, Бога, ела при нас!

Бе моят състудент Владо, който се бе изправил сред една група и настоя да ме запознае с всички. Аз, все още по бански, се усмихвах неловко докато се ръкувах с тях. Седнах до него, а той взе да разказва на компанията весели случки, в центъра на които съм бил аз. Историите им харесаха и някои взеха да се надигат да видят пак кой е този Богата, а аз нервно припалвах цигара от цигара и мечтаех приятелят ми най-сетне да млъкне. Вчерашният плаж също бе нудистки, но там бях анонимен, а тук бях обявен за Шегобиеца, което повече ми звучеше като „Иванку, убиецът на Асеня“. По едно време една от мацките каза:

-А бе, Владо, този твой приятел е много непринуден!

Явно намекваше, че те са нудисти, а аз- не, но се направих на тъп и й заобясня-вах, че още от малък съм си такъв- дърдоря повече и много обичам смешките.

След малко и друга мадама от групата подхвърли:

-Бога, по-добре сваляй банските си, тук да си облечен е даже неприлично!

Да си призная, в онзи момент усещах, че пенисът ми бе обзет от необясним свян и се бе сгушил нейде „вдън“ банските ми. Точно в този момент не бих ги събул за нищо на света. За сведение на читателките ще поясня, че женската суетност е нищо в сравнение с мъжката, когато се касае за нашия атрибут. При страх или притеснение той се свива като охлюв в черупката си. Погледнах към изказалата се и съвсем се спекох. Тя бе хубава и това затвърди решението ми.

Преди години, като войник, в една болница трябваше да ми правят клизма. Бе дошла възрастна сестра. Каза ми да си сваля гащите и да легна настрани, което и направих. В този момент бе влязла хубавка млада сестра, а старата бе излязла. При вида й веднага бях вдигнал гащите си, почервенял като рак и дори й се бях извинил- нещо, което дори не ми и бе минало наум да кажа на старата.

-Хайде, хайде, Бога, сваляй банските! – подкани ме весело първата мацка.

-Добре, де- отговорих, станах и ги свалих. Всички избухнаха в смях, защото под тях имах още едни и това съвсем не бяха очаквали.

-Искаш ли да поплуваме, Бога? – попита ме след малко пак тя.

-Разбира се!

Във водата влязох с банските и заплувах след нея. Пред мен голото й тяло бе обвито в мехурчета досущ като тези в кръвта ми. Плуването й бе като на нимфа и бях готов да я последвам и вдън море. Наоколо имаше и голи плувци, които явно не се плашеха като мен от хищни риби. За радост, мадамата поплува доста преди да поеме към брега. Приближавайки до който,аз се засрамих, че наблизо май само аз, капризната девица, бях с бански. Свалих ги и ги и захапах с уста, за да не ми пречат на плуването. На брега излязохме заедно. При вида на банските в устата ми компанията прихна и с овации ме обяви за „принуден“. А „моята“ им бе заявила:

-Не му се смейте! Какво друго можеше да направи той? Не е първият мъж, който при вида на тялото ми си изяжда банските!

От разговорите в групата стана ясно, че всички от компанията бяха състуденти в Софийски Университет, само аз и Владо бяхме от Техническия. И че никой на никого тук не бе гадже. Въпреки широко разпространеното мнение, че в Техническия сме сухари, с Владо бяхме център на внимание и бълвахме смешки и предлагахме игри. Стана  интересно и до обяд и не помислихме за плуване. Темата секс отсъстваше.

Накрая се излегнахме и всеки се уви в своите мисли. На мен ми се доспа, но счетох това за обидно спрямо четирите жени. Чудех се дали да не взема да поканя „моята“ да плуваме. Нямаше да е много честно спрямо гаджето ми в София, но пък да поплувам пак с тази мацка ми изглеждаше твърде примамливо. Все още се двоумях, когато на близкия до плажа път спряха две милиционерски камионетки. Четирима униформени дойдоха сред нас и ни наредиха строго:

-Обличайте се, ще ви закараме в участъка за проверка на паспортите ви!

-Ама чакайте, бе, защо? – попита приятелят ми.

-За нарушаване на обществения морал!

-Никого не смущаваме или развращаваме! Вижте- наоколо всички са голи!

-Другите изглеждат чужденци, а тях не бива да закачаме!

По онези времена държавата ни водеше война с вредното Западно влияние сред младежта. Милиционерите слагаха печати по краката на мадамите с къси поли, подстригваха грубо дългите коси и брадите на младежите, а по доклад на някой от БКП или ОФ можеше и да те изхвърлят като мръсно коте от Университета. Всички се заобличахме, само „моята“  продължи да се излежава гола, правейки се на заспала. Взех да се ядосвам, че ако преди малко се бях престрашил да я поканя, сега двамата с нея щяхме да си плуваме безгрижно.

Старшият милиционер, стараейки се да не гледа директно в нея, й рече строго:

-Хайде и ти бе, малкия, почни да се обличаш, какво чакаш?

Тя се изправи бавно, зачервена от гняв и му каза:

–    Вие май се опитахте да сте деликатен и ме нарекохте „малкия“. Забелязал сте, че нямам бански, а че съм жена- не! И много моля, говорете ми на “Вие“!

От компанията й казахме наум едно огромно „Браво“ и се позасрамихме. Старшината се изчерви, а подчинените му се ухилиха. В милицията ни заплашиха, че при второ подобно нарушение ще последва глоба 20 лева и вписване в характеристиките ни. В следващите два дни компанията ни бе на Северния, а после се върнахме пак на Южния нудистки плаж. Започнахме игра на криеница с милицията. Най-обсъжданата ни тема бе за тяхната „деликатност“.

Вече един от нас дежуреше и ако се наложеше, панически се обличахме. Смеехме се, че при тази наша тактика единственият им възможен ход бе да ни пратят гол милиционер, който да ни залови на местопрестъплението. Което обаче би означавало, че и него ще сме го „принудили“ и щеше да е наш триумф.  А и той не би могъл да се легитимира пред нас като орган на реда. Фантазиите ни на тази тема  дори ни поразнообразиха. Особено доволен бях, че „моята“ мацка не ме форсираше да станем гаджета. Харесвахме се и дори се целувахме без да поемаме никакви ангажименти.

 

След още години, вече женен, убедих жена ми и наши приятели да станем нудисти заедно с малките ни деца. Когато това се случи, забелязах, че 4-годишната ни дъщеря на този плаж бе необичайно мълчалива. Размислих се дали аз като малък бих искал да съм заедно с голите си родители на море. Вероятно на нейната възраст не бих бил притеснен, но по-късно- със сигурност. Дадох си сметка, че тя е вече индивид, с когото не се бях съобразил. Извиних се на другите за тъпата си идея и скоро се върнахме на обикновения плаж, където щерката бе отново весела. Темата пол, а особено пък секс на родителите е доста смущаваща за децата и спрямо тях те обикновено са строги моралисти.

 

От нудисткия ми период в главата ми са останали две образни представи, които, ако бях художник, бих превърнал в картини с маслени бои: „Нудистка спори с милиционер“, на която гневна млада дама се кара на свелия глава униформен и  „Принудения“, в която захапал банските си мъж тича от морето към брега след гола жена.

You May Also Like…

Недостатък ли е недочуването?

Недостатък ли е недочуването?

Спомням си, че като пубертети играехме играта „Грешното телефонче”. Нареждахме се в кръг. Един „пускаше” дума,...

Ефектът на пеперудата

Ефектът на пеперудата

   Шест братовчеда- четири момчета и две момичета живеехме в крайния софийски квартал „Надежда“. Дворът ни бе дълъг...

Емоции с кучета

Емоции с кучета

  Едни наши познати се бяха обадили на жена ми да я помолят да гледаме кучето им Мечо докато са на екскурзия в...

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *