Трите семейства от двора се бяхме събрали в къщата на баба и дядо по повод нечий рожден ден. По традиция ние, шестте внучета, започвахме веднага с яденето, а възрастните- със салатите, ракията и наздравиците. Този път изглежда те си бяха пийнали повечко и решиха да попеят още преди да са хапнали. Дадоха правото за избор на песен на дядо и той подхвана нещо неизвестно до този момент- поне за нас, малките. Бе песен от рода „Стари градски шлагери“. Възрастните поеха с възторг веднага след него. Мелодията бе малко тъжна и протяжна. През 10-на секунди се повтаряше припевът: – ….“Забрави шута-ранга свой“….
Ние, децата, се спогледахме. Предполагам, и те мислеха като мен, че текстът на песента е мръсничък и поискахме да излезем навън. Те ни разрешиха с жестове. Наближаваше любимият припев, на който възрастите ревяха с цяло гърло. Като никога досега само ни посочиха с пръст двора без инструкции какво да си облечем или съблечем, да не пием вода потни и т.н.
Навън се оказа, че дори и братовчед ни Томи, който бе „цапнат в устата“ не знаеше какво значи това шутаранга. В едно бяхме напълно сигурни- думата бе много мръсна. Събрахме се в кръг. Обикновено така се наговаряхме с коя игра да започнем, но в момента хич не ни бе до игри. Да не знаеш нещо по математика или български- как и да е, но ако не знаеш подобна думичка- кой-знае кога и къде може да се изложиш. Започнахме да гадаем. Братовчедките си зашушукаха нещо и обявиха, че според тях думата е от женски род. Батко, най-големият сред нас, четвърти клас, безспорен наш авторитет, веднага ги опроверга:
– Ето, чуйте- тъкмо отвътре пак се дочуваше: „Забрави шутаранга свой“- В мъжки род е, иначе щеше да е- забрави своята шутаранга. Момичетата бяха затапени. Но пък момчетата не можехме да си представим как някой може да си забрави някъде шутаранга. Песента-дразнител най-сетне спря и бе заместена от тракане на лъжици в чинии.
В тази патова ситуация, а и в безсилието си да намерим верния отговор едната братовчедка, сестрата на Томи, каза, че е разочарована от поведението на възрастните, които са си позволили да пеят неприлични песни пред децата си. Всеки от нас добави и своето възмущение, но сякаш избягвайки родителите си и визирайки най-вече баба и дядо. Които отгоре на всичкото бяха в преклонна възраст- наближаваха 60-те.
Тук се намеси батко. Той бе започнал да чете още на четири години и ни бе чел и приказки, а останалите го бяхме слушали със зяпнали уста. Бе с големи сини очи, най-големият сред нас. Май искаше да оправдае баба и дядо, като каза, че сигурно ги е хванал климактериума. Най-малкият братовчед го поправи- преди два месеца дали другата им баба в крематориум, а не в климактериум. Батко взе да обяснява кое от двете какво точно значи. Вече ни бе писнало от неизвестни думички и започнахме играта на сляпа баба, но някакси доста вяло и я претупахме набързо. .
Накрая си обещахме на следващия ден всеки от нас да попита съучениците си дали знаят думичката, която ни бе разтревожила днес.
Преди да заспя, в просъница ми дойде идеята, че е псувня, може би- циганска. Цяла нощ се мятах на сън, в който шутаранга бе дори вид змия или отровна билка, от която ме караха да пия. Когато исках да избягам, се оказваше, че не мога и да тичам- опитвам, но краката не ме слушат- стара моя слабост- насън тичах много бавно.
На следващата вечер децата се събрахме възбудени в двора. Оказа се, че и никой от нашите съученици не е знаел тази проклета думичка. В този момент сякаш си мислихме едно и също- хубаво си живеехме до вчера без тази гадна шутаранга. Претупахме набързо една игра на „Стражари и апаши“. Така бе и цялата седмица. Сякаш и игрите ни- Кралю-порталю, волейбол над телта за пране, на думички, на бесеница, на прескочи-кобила, на футбол, топчета, крие-ница и т.н., вече бяха безсолни. Сигурен съм, че и другите бяха търсили кош-марната думичка в речници. Аз дори се бях записал в една библиотека. Дори библиотекарката не я знаеше.
Казано на поетичен език, призракът Шутаранга вече бе обсебил двора и нищо не бе същото както преди. Това сякаш ни преследваше и тровеше живота ни. Чак след месец, преди да заспя, ми дойде идеята да попитам другаря Кожухаров- отскоро бе учител по български в училището ни и наш класен наставник в трети клас. Дори играеше с нас футбол. Бе готин. Заспах като къпан.
На другия ден по време на мача единствената ми цел бе да му се набия в очите не само като футболист, но и като момче, което не нагрубява противниците си по време на мач. Накрая на мача той лично дойде да ме поздрави- не само за трите отбелязани гола, но и за спортсменството ми. Моментът бе благоприятен и не го пропуснах:
- Другарю Кожухаров, имам труден въпрос към вас- по български. Кога и къде ще Ви е удобно да попитам?
- Ами, Богомиле, щом си преценил, че въпросът е труден, най-добре ела у дома след 16 ч. Знаеш ли къде живея- точно встрани на училището?
- Знам!
Точно в 16 часа бях при него и той ме въведе в кабинета си. Почерпи ме с една паста, която изядох трудно- може би заради огромния въпрос в устата ми. А и как точно да попитам без да ме вземе за хулиган, нахал, циник или простак. Дори ми минаваха мисли да си тръгна, но той сякаш ме съживи:
- Е, Богомиле, какъв е въпросът ти към мен?
- Другарю Кожухаров, какво означава думата шутаранга?
- Зависи в какъв контекст е била спомената. Т.е., с кои още думи си я чул?
- Бе в някаква песен, която възрастните изпяха, а децата не я разбрахме.
- Я опитай да запееш песента, ако все още я помниш.
- Та тата та рататата – Изпей ми, шуте, серенада……..
…. Забрави шутаранга свой ….
- Стана ми ясно. Това е стара градска песен. -И я запя:
- Веднаж кралицата каза:
Изпей ми, шуте, серенада
и трогнеш ли сърцето ми,
целувка ще ти дам в награда.
……..
За разлика от нашето празненство, той не крещеше на припева. Накрая ми даде книжка с текстове на стари градски песни- „Песнопойка“. Добре че ми поясни и какво в случая бе шут- не ритник по топка, а придворен смешник. А ранг значело мястото на човек в обществото. Като човек с нисък ранг, Шутът на-празно се надявал кралицата да го обикне.
Вечерта, пълен с отговори, бях центърът в двора ни. Не бързах да ги светна веднага. Така и така-…ранг- шут- песен, нещастна любов и т.н. Благоволих да им обясня всичко това поотделно и заедно. Те постепенно започнаха да загряват. Никога преди това не се бях чувствал толкова значим. Накрая им изпях, гледайки в Песнопойката:
Песента на шута
Разправят, в стари времена
живял е крал със хубава кралица.
Придворний шут деня, нощя
със своите песни ги развличал.
И за беда влюбил се той,
но не във простичка девица.
Забравил шутът ранга свой,
обикнал своята кралица.
Веднъж кралицата каза:
Изпей ми, шуте, серенада,
щом трогнеш ти сърцето ми,
целувка ще ти дам в награда………
За по-сигурно добавих отново какво точно значи Забравил шутът ранга свой – този път- като цяло.
За моя изненада, те все още не ми ръкопляскаха.
След минута обаче осъзнаха всичко и ме поздравиха, че съм ги освободил от кошмарната думичка.
Родителите ни одобриха новото ни занимание с Песнопойката. Скоро то ни омръзна и си запяхме пак любимите ни детски песнички. На първия следващ празник изпяхме заедно с възрастните „Песента за шута“, която постепенно се превърна в своеобразен химн на родата ни. Понеже ние, малките, се натъжа-вахме, когато накрая на песента кралят обезглавяваше самозабравилия се шут, съответните куплети скоро отпаднаха.
Ще е редно накрая и вие да чуете самата песен:
0 коментара