Шутаранга

мъж с акордеон

Written by Ния

май 25, 2021

Трите семейства от двора се бяхме събрали в къщата на баба и дядо по повод нечий рожден ден. По традиция ние, шестте внучета, започвахме веднага с яденето, а възрастните- със салатите, ракията и наздравиците. Този път изглежда те си бяха пийнали повечко и решиха да попеят още преди да са хапнали. Дадоха правото за избор на песен на дядо и той подхвана нещо неизвестно до този момент- поне за нас, малките. Бе песен от рода „Стари градски шлагери“. Възрастните поеха с възторг веднага след него. Мелодията бе малко тъжна и протяжна. През 10-на секунди се повтаряше припевът: – ….“Забрави шута-ранга свой“….

       Ние, децата, се спогледахме. Предполагам, и те мислеха като мен, че текстът на песента е мръсничък и поискахме да излезем навън. Те ни разрешиха с жестове. Наближаваше любимият припев, на който възрастите ревяха с цяло гърло. Като никога досега само ни посочиха с пръст двора без инструкции какво да си облечем или съблечем, да не пием вода потни и т.н. 

       Навън се оказа, че дори и братовчед ни Томи, който бе „цапнат в устата“ не знаеше какво значи това шутаранга. В едно бяхме напълно сигурни- думата бе много мръсна. Събрахме се в кръг. Обикновено така се наговаряхме с коя игра да започнем, но в момента хич не ни бе до игри. Да не знаеш нещо по математика или български- как и да е, но ако не знаеш подобна думичка- кой-знае кога и къде може да се изложиш. Започнахме да гадаем. Братовчедките си зашушукаха нещо и обявиха, че според тях думата е от женски род. Батко, най-големият сред нас, четвърти клас, безспорен наш авторитет, веднага ги опроверга:

      – Ето, чуйте- тъкмо отвътре пак се дочуваше: „Забрави шутаранга свой“- В мъжки род е, иначе щеше да е- забрави своята шутаранга. Момичетата бяха затапени. Но пък момчетата не можехме да си представим как някой може да си забрави някъде шутаранга. Песента-дразнител най-сетне спря и бе заместена от тракане на лъжици в чинии. 

       В тази патова ситуация, а и в безсилието си да намерим верния отговор едната братовчедка, сестрата на Томи, каза, че е разочарована от поведението на възрастните, които са си позволили да пеят неприлични песни пред децата си. Всеки от нас добави и своето възмущение, но сякаш избягвайки родителите си и визирайки най-вече баба и дядо. Които отгоре на всичкото бяха в преклонна възраст- наближаваха 60-те. 

      Тук се намеси батко. Той бе започнал да чете още на четири години и ни бе чел и приказки, а останалите го бяхме слушали със зяпнали уста. Бе с големи сини очи, най-големият сред нас. Май искаше да оправдае баба и дядо, като каза, че сигурно ги е хванал климактериума. Най-малкият братовчед го поправи- преди два месеца дали другата им баба в крематориум, а не в климактериум. Батко взе да обяснява кое от двете какво точно значи. Вече ни бе писнало от неизвестни думички и започнахме играта на сляпа баба, но някакси доста вяло и я претупахме набързо. . 

     Накрая си обещахме на следващия ден всеки от нас да попита съучениците си дали знаят думичката, която ни бе разтревожила днес. 

     Преди да заспя, в просъница ми дойде идеята, че е псувня, може би- циганска. Цяла нощ се мятах на сън, в който шутаранга бе дори вид змия или отровна билка, от която ме караха да пия. Когато исках да избягам, се оказваше, че не мога и да тичам- опитвам, но краката не ме слушат- стара моя слабост- насън тичах много бавно.

      На следващата вечер децата се събрахме възбудени в двора. Оказа се, че и никой от нашите съученици не е знаел тази проклета думичка. В този момент сякаш си мислихме едно и също- хубаво си живеехме до вчера без тази гадна шутаранга. Претупахме набързо една игра на „Стражари и апаши“. Така бе и цялата седмица. Сякаш и игрите ни- Кралю-порталю, волейбол над телта за пране, на думички, на бесеница, на прескочи-кобила, на футбол, топчета, крие-ница и т.н., вече бяха безсолни. Сигурен съм, че и другите бяха търсили кош-марната думичка в речници. Аз дори се бях записал в една библиотека. Дори  библиотекарката не я знаеше.

      Казано на поетичен език, призракът Шутаранга вече бе обсебил двора и нищо не бе същото както преди. Това сякаш ни преследваше и тровеше живота ни. Чак след месец, преди да заспя, ми дойде идеята да попитам другаря Кожухаров- отскоро бе учител по български в училището ни и наш класен наставник в трети клас. Дори играеше с нас футбол. Бе готин. Заспах като къпан.  

     На другия ден по време на мача единствената ми цел бе да му се набия в очите не само като футболист, но и като момче, което не нагрубява противниците си по време на мач. Накрая на мача той лично дойде да ме поздрави- не само за трите отбелязани гола, но и за спортсменството ми. Моментът бе благоприятен и не го пропуснах: 

  • Другарю Кожухаров, имам труден въпрос към вас- по български. Кога и къде ще Ви е удобно да попитам? 
  • Ами, Богомиле, щом си преценил, че въпросът е труден, най-добре ела у дома след 16 ч. Знаеш ли къде живея- точно встрани на училището? 
  • Знам!  

    Точно в 16 часа бях при него и той ме въведе в кабинета си. Почерпи ме с една паста, която изядох трудно- може би заради огромния въпрос в устата ми. А и как точно да попитам без да ме вземе за хулиган, нахал, циник или простак. Дори ми минаваха мисли да си тръгна, но той сякаш ме съживи: 

  • Е, Богомиле, какъв е въпросът ти към мен? 
  • Другарю Кожухаров, какво означава думата шутаранга
  • Зависи в какъв контекст е била спомената. Т.е., с кои още думи си я чул?
  • Бе в някаква песен, която възрастните изпяха, а децата не я разбрахме. 
  • Я опитай да запееш песента, ако все още я помниш.
  • Та тата та рататата – Изпей ми, шуте, серенада……..

…. Забрави шутаранга свой ….

  • Стана ми ясно. Това е стара градска песен. -И я запя:    
  • Веднаж кралицата каза: 

      Изпей ми, шуте, серенада

 и трогнеш ли сърцето ми, 

 целувка ще ти дам в награда.

……..

    За разлика от нашето празненство, той не крещеше на припева. Накрая ми даде книжка с текстове на стари градски песни- „Песнопойка“. Добре че ми поясни и какво в случая бе шут- не ритник по топка, а придворен смешник. А ранг значело мястото на човек в обществото. Като човек с нисък ранг, Шутът на-празно се надявал кралицата да го обикне.  

    Вечерта, пълен с отговори, бях центърът в двора ни. Не бързах да ги светна веднага. Така и така-…ранг- шут- песен, нещастна любов и т.н. Благоволих да им обясня всичко това поотделно и заедно. Те постепенно започнаха да загряват. Никога преди това не се бях чувствал толкова значим. Накрая им изпях, гледайки в Песнопойката: 

                         Песента на шута 

              Разправят, в стари времена
              живял е крал със хубава кралица.
              Придворний шут деня, нощя
              със своите песни ги развличал.

              И за беда влюбил се той,
              но не във простичка девица.
            Забравил шутът ранга свой,
            обикнал своята кралица.

            Веднъж кралицата каза:
            Изпей ми, шуте, серенада,
            щом трогнеш ти сърцето ми,
            целувка ще ти дам в награда……… 

     За по-сигурно добавих отново какво точно значи Забравил шутът ранга свой – този път- като цяло.  

     За моя изненада, те все още не ми ръкопляскаха. 

     След минута обаче осъзнаха всичко и ме поздравиха, че съм ги освободил от кошмарната думичка. 

     Родителите ни одобриха новото ни занимание с Песнопойката. Скоро то ни омръзна и си запяхме пак любимите ни детски песнички. На първия следващ празник изпяхме заедно с възрастните „Песента за шута“, която постепенно се превърна в своеобразен химн на родата ни. Понеже ние, малките, се натъжа-вахме, когато накрая на песента кралят обезглавяваше самозабравилия се шут, съответните куплети скоро отпаднаха.  

      Ще е редно накрая и вие да чуете самата песен

https://www.youtube.com/watch?v=8S7CcKB6NNo

You May Also Like…

Жена и багаж

Жена и багаж

                                     Жена ми отдавна ми бе признала, че може би поради кармична или звездна причина...

Джипи-тест

Джипи-тест

 Преди 20-на години, на старта на Здравната реформа, нас, гражданите, ни призоваха да си изберем личен лекар. Бях...

От песимизма файда няма

От песимизма файда няма

  Още преди да навърша 45 г., „се сдобих“ със зъбни протези и няколко дни бях   сърдит на целия свят. Имах нужда...

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *