На една алея в полите на Витоша мъдро пише: „Няма горска пътека, която да води в аптека„. Въпреки че бях редовен турист, понякога ми се налагаше да влизам в аптеки и в тях често се обърквах. Например:

      Преди доста години ми трябваше нещо против настинка. Наскоро бях гледал ТВ реклами, на които хората още щом отпиеха от чашата с разтвореното там вълшебство, веднага грейваха. Зад щанда в аптеката стоеше красива млада служителка, от която лъхаше на чистота и приятен, ненатрапчив парфюм. Според мен мястото й бе в моден салон. Бих предпочел все пак да бе някоя с повече професионален и житейски опит, но се престраших да споделя проблема си. Помолих я да ми препоръча нещо разтворимичко. Тя предложи няколко варианта, от които избрах средния по цена.   

-Цяла опаковка ли искате? 

-Да. Как се използва-  моля, обяснете ми- да не чета листовката.          

-Изпивате по едно Шаше сутрин, обед и вечер. Ударението й бе на е. Поради стъклената преграда или увредения ми слух, който трудно различаваше съгласните, се замислих дали пък не бе казала Чаше. Ние, недочуващите, тълкуваме подочутото и разчитаме повече на вътрешното си ухо. Точно в този момент си спомних, че като малък бях с мама на почивка и там една баба се гордееше с  наскоро проговорилото си внуче. Сочеше му: – Какво е това?- Масе. – А това?- Столе. И двете- с ударение на е. Те бяха от Дупница.  Аа, ясно- казах си- и аптекарка е оттам. Тук, в София, чаше е малка чаша. Предположих, че опаковката съдържа лекарство и няколко чашки, за които не ми се плащаше- вкъщи имах всякакви. Но кои от тях биха били подходящи?

– Ама това Чаше– натъртих деликатно на “е”- какво трябва да е?

–Каквото си е. Опаковката е за 10 чашета. Явно бях познал с това „Ч“. 

-Все пак- колко да е голямо?

-Ами те са стандартни. Такива са, каквито са.

И моите бяха такива, каквито са. Бях ги купувал отдавна, когато още нямаше ментета и със сигурност бяха по БДС. Ако тя ми бе отговорила нещо по-ясно, например: чаше за ракия /50/100 грама/, винско, чаено, за кафе, за бира и т.н., щях да си тръгна веднага, кълна се. Мина ми идеята, че бих я насочил деликатно към размера на чашето, ако й подскажех с усмивка:

-Вижте, госпожице, нали знаете, че „Размера има значение“, ха-ха. Но щеше да е неуместно предвид възрастта ми. Самият аз мразех дърти „пиргиши“.  

 Б.а.: „пиргиш“- разг. – противен, омразен дъртак, развратник, мръсник. Тук е мястото да уточня, че съм зодия Дева и държа всичко да бъде пределно ясно. В момента нямаше други хора и аптекарката имаше прекрасни условия да накара клиента, дори да бе самият Алцхаймер, поне да кимне. Вдигнах въпросителен поглед към нея, на който тя устоя мълчаливо. Видът й бе на жена, пояснила вече надълго и нашироко очевадни неща- по задължение, иначе откога да ми е теглила една майна. Явно не й се повтаряше, че чашетата са каквито са си и са стандартни.  В погледа й се четеше убеденост, че ако сега излезе навън и зададе на 100 човека гатанката:

„Малко, стандартно, каквото си е- Що е то?“,

всички, освен мен, ще отговорят веднага: – Чаше!

Сигурно за нея „Размера“ нямаше значение. Трябваше бързо да намеря верния път към ленивото й мозъче иопитах по-заобиколно:    

  • Извинете ме, но се опасявам да не сбъркам с дозировката.  
  • Тя е много проста: сутрин, обед и вечер- по едно Чаше. Разтваряте го в чаша топла вода, не гореща, например- 200 милилитра и я изпивате.

      Най-после бе казала нещо конкретно- 200 милилитра. Но пък се оказваше, че разтварям чашето в чаша. По тази логика щеше да се разтвори и самата чаша.Опаковката, бе казала тя, била за 10 чашета. Не бях сигурен дали вкъщи имах 10 чашета от един и същи вид и подпитах:   

-А задължително ли е чашетата да са еднакви? – Може би две няма да ми достигнат- имам предвид- от същия модел.  

-Тогава си купете още две отделно! Тонът й бе като на даскалица и вече не ми изглеждаше толкова хубава. Тя взе да барабани нервно с маникюра си по поставката за парите и след няколко такта отсече: 

-Искате ли отделно две чашета или не?

-Не, благодаря, май не искам. Ще се оправя някакси и без тях.

Концентрирах се пак. Преди малко, може би неволно, тя бе изрекла и думата Чаша. В русата й главица кое е чаше и кое- чаша може би бе напринципа „онче-бонче“. В напрегнатата ми глава се появи представа как като Мистър Бийн влизам вкъщи и избирам едно по-малко чаше- може би- юзче за ракия. След това разделям лекарството на 10 равни части- имах фина теглилка. Натъпквам в юзчето една от 10-те дози и го цамбурвам в чашата 200 милилитра, предварително пълна наполовина с притоплена, но не гореща вода. В чашата  ще започнат се появяват мехурчета. Това бе насока. Отказах се да я помоля да извади от опаковката чашетата, понеже си имам и й предложих примирено:

– Добре, дайте да оправим сметката!

-Четири и 20.  

     Правех се, че прибирам бавно рестото. Не измислих нищо по-умно от:

-А чашето ще се разтвори ли лесно в чашата ?

      –    То си е разтворимо. Мега-лесно разтворимо. Дори и за Вас, господине! Нейното „господине“ прозвуча като „тъпанарю“.

      За наша обща радост се появи друг клиент.

      Тръгнах си с чувството, че настинката ми в момента бе последното нещо, което ме вълнуваше. Много мразех епитети от рода: „Мега“, ,„Яко“, „Хипер“ и други подобни, характерни за сегашното поколение и си зацъках наум:

-Боже, как първото впечатление може да те заблуди!

     Вкъщи отворих листовката. В нея пишеше, че опаковката съдържала 10 разтворими Сашета. Със С, а не с Ч. Имаше прилежна рисунка как се отваря Сашето, как се изсипва съдържанието му в чашата топла вода и дори как се разбърква- в посока на часовниковата стрелка. Евала на производителите- „Made in France“. Мега-якият ми извод бе, че Чашето е Саше, а Саше /с ударение на е/,бе пакетче. И че аптекарката може и да не бе от Дупница. За свое оправдание ще добавя, че тогава думата Саше бе известна толкова, колкото сега- думите: джангър, пенкелер, пиростия, пиргиш, стахановец и Гулаг.