Недоразумение в аптека

аптека

Written by Ния

май 25, 2022

На една алея в полите на Витоша мъдро пише: „Няма горска пътека, която да води в аптека„. Въпреки че бях редовен турист, понякога ми се налагаше да влизам в аптеки и в тях често се обърквах. Например:

      Преди доста години ми трябваше нещо против настинка. Наскоро бях гледал ТВ реклами, на които хората още щом отпиеха от чашата с разтвореното там вълшебство, веднага грейваха. Зад щанда в аптеката стоеше красива млада служителка, от която лъхаше на чистота и приятен, ненатрапчив парфюм. Според мен мястото й бе в моден салон. Бих предпочел все пак да бе някоя с повече професионален и житейски опит, но се престраших да споделя проблема си. Помолих я да ми препоръча нещо разтворимичко. Тя предложи няколко варианта, от които избрах средния по цена.   

-Цяла опаковка ли искате? 

-Да. Как се използва-  моля, обяснете ми- да не чета листовката.          

-Изпивате по едно Шаше сутрин, обед и вечер. Ударението й бе на е. Поради стъклената преграда или увредения ми слух, който трудно различаваше съгласните, се замислих дали пък не бе казала Чаше. Ние, недочуващите, тълкуваме подочутото и разчитаме повече на вътрешното си ухо. Точно в този момент си спомних, че като малък бях с мама на почивка и там една баба се гордееше с  наскоро проговорилото си внуче. Сочеше му: – Какво е това?- Масе. – А това?- Столе. И двете- с ударение на е. Те бяха от Дупница.  Аа, ясно- казах си- и аптекарка е оттам. Тук, в София, чаше е малка чаша. Предположих, че опаковката съдържа лекарство и няколко чашки, за които не ми се плащаше- вкъщи имах всякакви. Но кои от тях биха били подходящи?

– Ама това Чаше– натъртих деликатно на “е”- какво трябва да е?

Каквото си е. Опаковката е за 10 чашета. Явно бях познал с това „Ч“. 

-Все пак- колко да е голямо?

-Ами те са стандартни. Такива са, каквито са.

И моите бяха такива, каквито са. Бях ги купувал отдавна, когато още нямаше ментета и със сигурност бяха по БДС. Ако тя ми бе отговорила нещо по-ясно, например: чаше за ракия /50/100 грама/, винско, чаено, за кафе, за бира и т.н., щях да си тръгна веднага, кълна се. Мина ми идеята, че бих я насочил деликатно към размера на чашето, ако й подскажех с усмивка:

-Вижте, госпожице, нали знаете, че „Размера има значение“, ха-ха. Но щеше да е неуместно предвид възрастта ми. Самият аз мразех дърти „пиргиши“.  

 Б.а.: „пиргиш“- разг. – противен, омразен дъртак, развратник, мръсник. Тук е мястото да уточня, че съм зодия Дева и държа всичко да бъде пределно ясно. В момента нямаше други хора и аптекарката имаше прекрасни условия да накара клиента, дори да бе самият Алцхаймер, поне да кимне. Вдигнах въпросителен поглед към нея, на който тя устоя мълчаливо. Видът й бе на жена, пояснила вече надълго и нашироко очевадни неща- по задължение, иначе откога да ми е теглила една майна. Явно не й се повтаряше, че чашетата са каквито са си и са стандартни.  В погледа й се четеше убеденост, че ако сега излезе навън и зададе на 100 човека гатанката:

„Малко, стандартно, каквото си е- Що е то?“,

всички, освен мен, ще отговорят веднага: – Чаше!

Сигурно за нея „Размера“ нямаше значение. Трябваше бързо да намеря верния път към ленивото й мозъче иопитах по-заобиколно:    

  • Извинете ме, но се опасявам да не сбъркам с дозировката.  
  • Тя е много проста: сутрин, обед и вечер- по едно Чаше. Разтваряте го в чаша топла вода, не гореща, например- 200 милилитра и я изпивате.

      Най-после бе казала нещо конкретно- 200 милилитра. Но пък се оказваше, че разтварям чашето в чаша. По тази логика щеше да се разтвори и самата чаша.Опаковката, бе казала тя, била за 10 чашета. Не бях сигурен дали вкъщи имах 10 чашета от един и същи вид и подпитах:   

-А задължително ли е чашетата да са еднакви? – Може би две няма да ми достигнат- имам предвид- от същия модел.  

-Тогава си купете още две отделно! Тонът й бе като на даскалица и вече не ми изглеждаше толкова хубава. Тя взе да барабани нервно с маникюра си по поставката за парите и след няколко такта отсече: 

-Искате ли отделно две чашета или не?

-Не, благодаря, май не искам. Ще се оправя някакси и без тях.

Концентрирах се пак. Преди малко, може би неволно, тя бе изрекла и думата Чаша. В русата й главица кое е чаше и кое- чаша може би бе напринципа „онче-бонче“. В напрегнатата ми глава се появи представа как като Мистър Бийн влизам вкъщи и избирам едно по-малко чаше- може би- юзче за ракия. След това разделям лекарството на 10 равни части- имах фина теглилка. Натъпквам в юзчето една от 10-те дози и го цамбурвам в чашата 200 милилитра, предварително пълна наполовина с притоплена, но не гореща вода. В чашата  ще започнат се появяват мехурчета. Това бе насока. Отказах се да я помоля да извади от опаковката чашетата, понеже си имам и й предложих примирено:

– Добре, дайте да оправим сметката!

-Четири и 20.  

     Правех се, че прибирам бавно рестото. Не измислих нищо по-умно от:

чашето ще се разтвори ли лесно в чашата ?

      –    То си е разтворимо. Мега-лесно разтворимо. Дори и за Вас, господине! Нейното „господине“ прозвуча като „тъпанарю“.

      За наша обща радост се появи друг клиент.

      Тръгнах си с чувството, че настинката ми в момента бе последното нещо, което ме вълнуваше. Много мразех епитети от рода: „Мега“, ,„Яко“, „Хипер“ и други подобни, характерни за сегашното поколение и си зацъках наум:

-Боже, как първото впечатление може да те заблуди!

     Вкъщи отворих листовката. В нея пишеше, че опаковката съдържала 10 разтворими Сашета. Със С, а не с Ч. Имаше прилежна рисунка как се отваря Сашето, как се изсипва съдържанието му в чашата топла вода и дори как се разбърква- в посока на часовниковата стрелка. Евала на производителите- „Made in France“. Мега-якият ми извод бе, че Чашето е Саше, а Саше /с ударение на е/,бе пакетче. И че аптекарката може и да не бе от Дупница. За свое оправдание ще добавя, че тогава думата Саше бе известна толкова, колкото сега- думите: джангър, пенкелер, пиростия, пиргиш, стахановец и Гулаг.

You May Also Like…

Жена и багаж

Жена и багаж

                                     Жена ми отдавна ми бе признала, че може би поради кармична или звездна причина...

Джипи-тест

Джипи-тест

 Преди 20-на години, на старта на Здравната реформа, нас, гражданите, ни призоваха да си изберем личен лекар. Бях...

От песимизма файда няма

От песимизма файда няма

  Още преди да навърша 45 г., „се сдобих“ със зъбни протези и няколко дни бях   сърдит на целия свят. Имах нужда...

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *