Бях решил да се подстрижа. Естествено- във фризьорския салон на бившата ми колежка Мая, която ми е и кума. След подстрижката отидохме в близкото би-стро, където си поръчахме по бира и пържени картофки и се увлякохме в спо-мени и весели служебни истории. В един момент я разсмях до сълзи и тя, опит-вайки се да пооправи размазаните си очи с ръце, каза:

  • Идиот! Не стига, че заради теб днес съм си сложила спирала, а виж на

какво ме направи- сигурно ти заприличах на клоун! 

     Сякаш тревожна камбана заби в главата ми след думите й, че днес си била сложила спирала заради мен. 

     Преди тридесетина години се стремях към нещо повече с нея, но тя имаше приятел войник и ми бе дала ясно да разбера, че нямам никакви шансове. Те двамата се ожениха и доста след това станаха кумове на мен и новата ми же-на. Харесвах Мая, но толкова години с нея сме били просто приятели, че ми се видя направо абсурдно да ми предлага секс по този начин и то чак сега- вече бях на 64, а тя- над 55. Въпросите в главата ми се заредиха: 

           Дали ще мога да погледна на нея като на любовница?

         Как „да прескоча“ мъжа й, с когото също сме приятели? Дали пък той с нещо не я бе наранил и тя иска да му отмъсти чрез мен?

          А дори и да се навиех, бих ли се справил като мъж?  

    Помнех я като доста премерена  и толерантна. Вярно, в последните поне пет години не се бяхме виждали, но да е претърпяла чак такава метаморфоза? За-бих поглед в масата. Тя извади огледалце и взе да оправя грима си. След мал-ко се реших да я поразпитам с цел да се ориентирам, а и да забавя топката:

  • Как я карате с мъжа ти?
  • Горе-долу. Той много се сдуха, откакто се пенсионира и вече не е какъвто

беше. Преди ходехме по планини, по кина и театри, а сега- никъде. Почти не из-лиза навън, по цял ден зяпа в лаптопа си и пуши. 

        И ти се опитваш да се адаптираш?

  • Не успявам особено. Дразня се на апатията му. 
  • Той ще се вземе в ръце. Всичко е до време. 
  • Честно да си призная, вече едва го издържам такъв. 

    Съмненията ми се потвърждаваха, но все още не бях напълно наясно:   

  • Чакай, ама за какво ти е на теб спирала?
  • А ти да не искаш да ходя без спирала?

    Изведнаж ми хрумна, че във фризьорските салони може би вече предлагаха и секс в някоя вътрешна стаичка. Нищо чудно при всеобщия сегашен морален срив. Ако това ми се бе случило с някоя друга жена, нямаше да съм чак толкова учуден, но Мая бе нещо много различно и нестандартно. Спомних си, че в служ-бата понякога ни бе изненадвала с това, че не знае общоизвестни неща и ние, колегите й, доста се забавлявахме „да я светваме“. Може би тя, каквато си бе- „над нещата“, си мислеше, че все още трябва да се предпазва? Реших, че ще е добре да я информирам по въпроса, просто за всеки случай.     

  • Все пак си на години и спирала вече не ти е нужна.  
  • И значи да не обръщам внимание на външния си вид?
  • Видът ти си е много добър. 
  • Благодаря, но спиралата ни помага на нас, жените да сме по-спокйни и

да имаме самочувствие. Да не би да ми казваш да си седя вкъщи и да се сба-бичосам? Мерси, но на мен все още ми се живее, дори повече от преди!

     Последното съвсем затвърди подозренията ми, но бе прозвучало и леко гру-бо. Може би тя намекваше, че днес напразно си бе губила времето с мен, сба-бичосания. Въпреки това реших поне да довърша лекцията си: 

  • Майче, повярвай ми, трябва да приемеш факта, дори и да ти е трудно, че 

спирала вече изобщо не ти е необходима! 

  • Значи според теб миглите ми са атрактивни и съвсем естествени? За же-

на ти може и да е вярно, но не и за мен!

     Това пък съвсем не го бях разбрал. Какво общо имаха  миглите и жена ми?  Обмислях претекст да си тръгна- важна среща или понеже ми е станало лошо. 

  • Ама ти защо гледаш така, като отровен? 
  • А ти на мое място как би изглеждала?
  • Искаш да кажеш, че те е срам да седиш до жена с размазан грим?
  • Не, просто ме изненадваш и ми трябва време, за да осмисля всичко.
  • Добре, добре, ей-сега ще се дооправя! Не знаех, че имаш претенции към 

визията на седящите до теб дами в заведение. 

  • Не аз съм този с претенциите! 
  • Днес си много особен! Първо ме разплакваш от смях, после мълчиш като

пукел. След това започваш да ме разпитваш и ни в клин ни в ръкав ми обясня-ваш, че климактериумът е едва ли не болест. А накрая заявяваш, че аз имам претенции! Вече се тревожа за теб!  Да не би да ти е нещо лошо?

     Добре че не се възползвах от тази реплика и не си тръгнах. 

  • Не, добре съм, но днес  ти ми каза нещо, което изобщо не бях очаквал и

още не знам как да да реагирам.  

  • Какво пък чак толкова неочаквано съм казала? Вие, мъжете, обичате да

се правите на доста по-сложно устроени. Чудя ти се на акъла какво го увърташ толкова, сякаш не се познаваме отдавна.    

     Жените винаги поставят ребром въпросите си. За тях нещата са  черни или бели, да или не. Замълчах. Нямаше как да обясня всичко, дето бе минало през главата ми и продължих мълчаливо да ровя в картофките, а тя предложи:     

  • Добре де, потърпи ме такава още малко! Не мога да се върна в този вид

на работа. А ти през това време вземи да изплюеш камъчето най-сетне!      

     Мъчех се да осмисля всичко, но не успявах. По едно време, може би заради неловкото мълчание, тя изрече бавно и с възмущение:

  • Тази спирала– сочеше ми това, с което нанасяше туша по миглите си- ве-

че се свършва, а струва цели 11 лева, представяш ли си? Предишната ми бе за 6 лева, а изкара доста по-дълго!      

    Доста бавно смлях току- що чутото, след което прихнах неудържимо: 

  • Боже, колко сме тъпи понякога мъжете!
  • Какво ти стана пък сега? Изобщо не ми е смешна смешката ти, че мъжете

сте тъпи, ама понякога. Да не вземеш да изтърсиш, че твоето понякога е когато ме видиш? Все пак, самият ти смях е много заразителен. Ако се хилиш така са-мо за да ми размажеш отново миглите и грима, ще те заведа в най-близкия ма-газин да ми купиш нова спирала, но от предишната марка! А и една за жена ти. Нека сега пък аз да „те светна“, но да си остане между нас: И нейните мигли вече имат нужда от спирала, въпреки че тя може би все още се инати. Вие, мъ-жете, се считате за по-умни, но ако питаш мен, това е само понякога, а спрямо жените сте глупави доста по-често, отколкото си мислите!