Както всяка вечер напоследък, той бе в близкото заведение. Пушеше, пиеше бира и размишляваше. На тази възраст- към 50-те, би трябвало вече да жъне стари лаври- срещу по-малко работа да получава повече пари, но при него се получаваше обратното. Поради ескалирането на недостатъците му- нерви, бира и цигари, с които не искаше повече да тормози жена си, бе решил да заживее под наем- докато се вземе в ръце, но засега не успяваше.    

     Горчивите му мисли бяха прекъснати от любопитно обстоятелство- през две маси седеше една мацка на около 20 години. Скоро при нея седна възрастна жена, приличаща на надзирателка в женски концлагер, която се озърна и спря изпитателния си поглед върху него. Заприлича му на вече доста поостарялата „Хелга“ от култовия комедиен сериал „Ало-ало“.

След малко Хелга стана, огледа го пак- с и без очила, кимна категорично на момичето и си тръгна. Напуши го смях  при мисълта, че Хелга е букмейкър и го бе препоръчала на момичето като конят, който ще спечели гонките в неделя, при това при доста изгоден коефициент. Момичето запали цигара. Всмукна жадно от нея, като мъж и го изгледа изучаващо. На него му стана неловко и пое към квартирата си без да вечеря. Напоследък му се искаше околният свят да не го занимава с проблемите си- той си имаше предостатъчно.

„Вкъщи“ седна във фотьойла и заби поглед в тавана. Осигури си уют- разположи наблизо бири, цигари и пепелник. В едно бе напълно сигурен- двете жени бяха гледали именно него. Но защо така- като на очна ставка в полицията? Предчувстваше, че може да бъде забъркан в нещо.

     Сутринта се събуди схванат и кисел. Снощи бе заспал във фотьойла. Отвори проекта, по който работеше. Изглежда и умът му се бе схванал и след час си каза любимия напоследък каламбур:  „Днес работата ми бе безспорна. Няма спор- пак не свърших нищо“. За да не го обземе песимизъм, извика спомени от младостта си. Тогава бе обичал да си поставя задачки- роли, за да опита да надскочи себе си, които наричаше „моите експерименти“:

 Веднаж, в компания със състуденти, той носеше магнетофон. Хрумна му да хване кабела му и една запалка с дъното й нагоре- така, че да заприличат на микрофон и бе казал на приятелите си:

–   Идете някъде настрани и само гледайте!

 Спря две жени на средна възраст и им се представи като радиорепортер. Не бе нужно да търси други- пред него вече имаше още желаещи да изкажат мнението си за културата на обслужване и чистотата. Едва се бе измъкнал.

      В друг случай, в по-голяма компания, в кафене, бе предложил на сервитьорките да им гледа на кафе. След вторачване в чашите им вдигаше замислен поглед и им казваше някоя от „универсалните“ си фрази от рода на:

-Вие сте толерантна с хората, но доста от тях се възползват от това.

–    В любовта проблемът Ви е, че давате повече, отколкото получавате.

     Накрая сервитьорките бяха обявили тържествено пред всички: „Сметката ви е уредена срещу гледането на кафе“. В очите на приятелите си бе като Бог.

     От спомените му стана приятно и му дойде идея как да преодолее главната спънка в проекта си. За няколко часа свърши толкова работа, колкото за пре-дишните две седмици. Към 19 ч. му се прииска да не излиза. Бе набрал инерция и до сутринта би приключил изцяло, но бе гладен. Хранеше се само вечер в заведението, а снощи не бе ял. Преди да тръгне се огледа. От огледалото го зяпаше позастаряващ мъж с коса като на диригент и сякаш чу жена си: – Не излизай в този вид! Обръсни се, после махни с ножица „рогата“ встрани на косата си и „гробищните цветя“- стърчащите от носа и ушите ти косми. Изрежи си и ноктите – ние, жените, никак не харесваме мъже с дълги и мръсни нокти!

     Момичето дойде. Стрелна го с очи и даде знак на сервитьорката. След малко го погледна пак. Не биваше да отлага повече. Застана пред масата й:   

-Добър вечер. Извинете ме, но ще Ви попитам- мен ли гледахте?- може просто така да ми се е сторило. Мога ли да седна при Вас?

     Тя отговори веднага и с усмивка, която не бе подигравателна:

–   Да, седнете! Признавам, гледах Ви. Нека се запознаем- казвам се: Тя.

–   Казвам се: Той. И до какъв извод стигнахте….след…огледа?

–   Още не знам. А Вие какво обичате да правите през свободното си време?

   –   Различни неща- планински туризъм, разходки край море… Защо?  

   –   Надявам се да ме заведете на някои от любимите ви места. Тази седмица съм предназначила за това- да Ви опозная. Дано да намерите свободно време!

    Това бе като гръм от ясно небе. С пресъхнала уста успя само да изрече:  –

-Имате предвид- двамата тръгваме нанякъде с цел да ме опознаете???

-Да, точно това! И ако може, Той и Тя да си говорят на Ти, ОК?

     Загледа пепелника сякаш очакваше съвет, после загаси цигарата си и каза:  –

-Трябва да помисля. Време мога да намеря, но съм много озадачен. Да бъда „опознат“ би имало смисъл ако съм богат, публична личност, продуцент, режисьор или светски лъв, а ти- журналистка или писателка. Млада си, за да си някое от тях. А ако съм инженер, предложението ти остава ли в сила?

-Да, в сила е и за всички други твои възможни професии!

-И какво ще очакваш от мен: Да съм Гид? Добрият чичко? Спонсор? Май ме бъркаш с някого и това е някакво недоразумение.       

–Не е недоразумение! Ще си плащам  всичко наполовина. Утре ще съм тук точно в 10 сутринта, готова за екскурзия! Ако не дойдеш, ще те разбера, но повярвай, за мен това е важно. Опитай се някакси да преглътнеш гордостта си!

      Момичето си тръгна преди да успее да й възрази. Позагледа я в гръб и си каза:

–   Много хубаво момиче. Обаче да пукна ако разбирам какво точно става!

    Пак не вечеря. Прибра се, легна и заспа веднага, отлагайки мисленето за уж по-мъдрото утро. Събуди се по тъмно и изпи “кофа с кафе“. Реши да завърши проекта си, но още щом се захвана, се сети за снощи. Да, „Хелга“ бе кимнала утвърдително на момичето, а то по-късно бе заявило твърдо, че това не е недоразумение, така че явно той бе субектът.

Но защо? Дотук в живота му жените не се бяха редили на опашка пред него- явно не е бил Мачо и не е излъчвал кой-знае колко феромони.  Мацката бе на възраст малко над тази на дъщеря му. Към нея и сина си се бе старал да не се държи грубо, но бе допускал и грешки. Хрумна му, че това момиче може би правеше с него експеримент от рода на неговите преди 30-на години. Напоследък бе искал само спокойствие, но май му трябваше и малко лудост, за да успее да се пооправи и си каза:

– По-добре да съжалявам, че съм направил нещо, отколкото- че не съм! Побърза да превърне това в твърдо решение, преди да се е разколебал. Обади се на възложителите и на жена си, взе пари от гардероба, напълни раницата си и тръгна с колата към заведението:

– Да става каквото ще! На мястото на срещата се размечта Тя да не дойде, но след няколко минути момичето се появи с раница и усмивка и бе излишно да я пита дали не е размислила. Предложи й да отидат на една хижа в Стара планина- „Козята стена“. Тя отговори бързо:

–  Ако е някое от любимите ти места- ОК!

-Там хижарите ме познават. Ще им кажа, че си ми дъщеря.  

-Ще е доста по-забавно да се наричаме „Скъпа” и „Скъпи“!

      В колата я помоли да разкаже нещо за себе си, но Тя веднага му напомни, че целта на екскурзията е да опознае него, а не обратното. Той се опита да я иронизира:

-Блазни ме мисълта, че ще съм първата туристическа забележителност,която закарва желаещите да я разгледат до любимите за самата себе си места  и след седмица да ги връща обратно. Доста е футуристично.   

      Тя не отговори нищо. По пътя, за да не мълчат неловко, той й разказа за сватбата му. Две двойки младоженци и съответно кумове отишли без никой друг в ритуалната зала. След това си направили едноседмичен туристически преход в Рила- тяхното сватбено пътешествие. Тя се ентусиазира: – Чудесна идея!  Когато се стигне дотам, ще направя същото! Оставиха колата на паркинг на върха на планинския проход и поеха пеша по билото на запад. Момичето ходеше без да се глези. Двучасовият маршрут определено й хареса. В хижата нямаше други гости и стопаните ги поканиха на вечеря.

    На следващия ден отидоха в Ахтопол. Правеха дълги разходки край морето и спираха само за да поплуват в диви и безлюдни заливчета. Момичето не му мрънкаше, че е гладна или изморена. Не скриваше възторга си от прекарването на деня, а той се чувстваше като предател- с жена му бяха бяха правили същото по същите места. Вечер дълго си говореха в ресторанта и лягаха късно. В стаята им тя заспиваше моментално, като дете, а той часове оставаше буден. Минаваха  му и греховни мисли, но предпочиташе тя да го помисли за „левак“ пред това да развали всичко с предложение за секс.           

     Момичето все го разпитваше за живота му. Той й отговаряше самата истина, без да я украсява. Задаваше му и неудобни въпроси:  

-От всичко, което научих за теб, не разбирам защо с жена ти сега живеете разделени. Вие се обичате- така ти е по-удобно ли?

-Признавам си- поне засега- да.  

-Очаквах често да ми говориш мъдрости, а ти не го правиш- Защо?

-На твоята възраст не приемах съвети, нормално е ти да не ги приемаш.

    В заведенията Тя пиеше като него бира и пушеше. Правеше му впечатление, че и двете неща започваше след него и Той постепенно се самоограничи.

    Веднаж  й бе казал с усмивка:

-Ще съм много благодарен, ако все пак ми кажеш нещо за себе си.

-Започвам да уча право в Софийски университет. Една съм на мама и татко. Засега нямам гадже, ако не броим теб- но ти си ми нещо много повече!

-Ох, и ти ли?? Да знаеш за колко много жени съм бил нещо по-възвишено от гадже- Душеприказчик, Приятел, Опора, Рамо и т.н. Само жена ми посмя да посегне на девствеността ми! Чудя се дали не приличам на самия Платон!

     Тя бе захлупила лицето си в бурен смях:

       –    Не, не ми казвай това- чувствам се и аз използвачка, опряна на приятелското ти рамо. Миличкият ми той!  Моля те, не слагай и мен в тази група!

    Скоро той спря да си задава въпроса какво всъщност се случваше.  Мина му мисълта, че може би неговата покровителка- Дева Мария му бе изпратила момичето, за да му помогне да се хване за косата и като барон Мюнхаузен сам да се издърпа от блатото. От което се почувства гузен, че Тя, младият човек, помагаше на зрелия и че поканата й към него не е било просто неин странен каприз. Обеща си да се постарае поне да й бъде по-забавно.

В Родопите и Пирин Тя ходеше още по-бързо- като козичка. Често се прехласваше по някоя гледка и го караше да затворят очи и да се хванат за ръка. Според нея чувството било неземно, а на него това пак му напомняше за жена му. В едно бе напълно сигурен- бе напуснал летаргията си и отново му се живееше.

   Идния понеделник към обяд се прибраха в София и  седнаха в „тяхното заведение“. Избягваха погледите си и за пръв път мълчаха  дълго, всеки- зает с мислите си. Бе имал съученик, който преди контролно се бе надявал да падне бомба. И на него му се прииска нещо подобно точно сега, за да се отложи неизбежното. Накрая Тя „пусна бомбата“:

     –     Можеш да ме целунеш по челцето! Благодаря ти и- Сбогом!  

     В квартирата си се ядоса, че не бе попитал нищо преди да я целуне така безропотно. По челото се целуват само покойници или деца. Такъв си бе- какво и на кого е трябвало да каже в определен момент, винаги му бе идвало със закъснение. Подреди багажа си, изкъпа се и легна да поспи, но скоро прецени, че най-добре ще е да се поразсе с проекта си. В 7 сутринта бе напълно готов. Бе работил в продължение на 20 ч. без кафе и бира и само с пет цигари- нещо немислимо до преди седмица. Помисли си: – Добре, свърших  и това. Ами сега?

     Отначало вечер в заведението се оглеждаше за момичето.  След седмица се прибра при жена си, която го прие без коментари, виждайки бистрите му както преди очи. Животът им потръгна отново, дори- по-добре. Сякаш всичко бе дошло на мястото си, с изключение на тайнственото момиче.

     След година получи пощенско писмо с подател: „Тя“, без обратен адрес:

                                    Здравей, Той,     

    Дълго мислих за нашето пътешествие и за теб. Дожаля ми как ли си успявал да понасяш моята „загадъчност“. Като извинение искам да ти разкрия с голямо закъснение „тайната ми“, над която може би си си блъскал главата:   

    Когато завърших гимназия, ме приеха в Софийски университет. Подготвях се да заживея в София. Един ден мама ми разказа, че преди много години не е успявала да забременее. Причината била в баща ми. В клиниката в София й предложили зачеване чрез донор на сперма. Медицинските сестри, извършващи тези манипулации й се похвалили, че в момента имат прекрасни донори- двама студенти- здрави и възпитани момчета, българчета, което я убедило да приеме. Имала съгражданка, работеща в друго отделение на клиниката- леля Миче, която не само успяла да разбере кой е бил Донора, но и да се добере до данните му и дори да го види. Именно тя бе тази, която „те разпозна“ в заведението.

Мама много държеше да те намеря и при нужда да мога да разчитам на теб- кръвта вода не ставала. А и да съм й разкажела нещо за теб- представяла си те хубав като мен. Тайно ти направих няколко снимки и й ги дадох. Когато й казах за екскурзията ни, тя ме скастри, че съм била доста безразсъдна- можело е да ти объркам живота, но не скри задоволството си от видяното и чутото.

     Благодаря ти, че ми даде възможност да те опозная- харесах и дори обикнах и биологичния си баща. Справям се и нямам проблеми. Ужасно се радвам,  че вече си се прибрал в семейството си, което напълно успокои съвестта ми.

     Наскоро ми дойде идея- нашата странна история трябва да я опишеш в някой твой разказ, знам, че пишеш такива. Но много те моля да не бъда представена като поредната използвачка на добрината ти, която, както и повечето жени, дори не се е усетила, че си мъж . Ха-ха.     

     С обич: Тя.