Той и Тя

Той и тя

Written by Ния

юли 7, 2022

                                        

      Както всяка вечер напоследък, той бе в близкото заведение. Пушеше, пиеше бира и размишляваше. На тази възраст- към 50-те, би трябвало вече да жъне стари лаври- срещу по-малко работа да получава повече пари, но при него се получаваше обратното. Поради ескалирането на недостатъците му- нерви, бира и цигари, с които не искаше повече да тормози жена си, бе решил да заживее под наем- докато се вземе в ръце, но засега не успяваше.    

     Горчивите му мисли бяха прекъснати от любопитно обстоятелство- през две маси седеше една мацка на около 20 години. Скоро при нея седна възрастна жена, приличаща на надзирателка в женски концлагер, която се озърна и спря изпитателния си поглед върху него. Заприлича му на вече доста поостарялата „Хелга“ от култовия комедиен сериал „Ало-ало“.

След малко Хелга стана, огледа го пак- с и без очила, кимна категорично на момичето и си тръгна. Напуши го смях  при мисълта, че Хелга е букмейкър и го бе препоръчала на момичето като конят, който ще спечели гонките в неделя, при това при доста изгоден коефициент. Момичето запали цигара. Всмукна жадно от нея, като мъж и го изгледа изучаващо. На него му стана неловко и пое към квартирата си без да вечеря. Напоследък му се искаше околният свят да не го занимава с проблемите си- той си имаше предостатъчно.

„Вкъщи“ седна във фотьойла и заби поглед в тавана. Осигури си уют- разположи наблизо бири, цигари и пепелник. В едно бе напълно сигурен- двете жени бяха гледали именно него. Но защо така- като на очна ставка в полицията? Предчувстваше, че може да бъде забъркан в нещо.

     Сутринта се събуди схванат и кисел. Снощи бе заспал във фотьойла. Отвори проекта, по който работеше. Изглежда и умът му се бе схванал и след час си каза любимия напоследък каламбур:  „Днес работата ми бе безспорна. Няма спор- пак не свърших нищо“. За да не го обземе песимизъм, извика спомени от младостта си. Тогава бе обичал да си поставя задачки- роли, за да опита да надскочи себе си, които наричаше „моите експерименти“:

 Веднаж, в компания със състуденти, той носеше магнетофон. Хрумна му да хване кабела му и една запалка с дъното й нагоре- така, че да заприличат на микрофон и бе казал на приятелите си:

–   Идете някъде настрани и само гледайте!

 Спря две жени на средна възраст и им се представи като радиорепортер. Не бе нужно да търси други- пред него вече имаше още желаещи да изкажат мнението си за културата на обслужване и чистотата. Едва се бе измъкнал.

      В друг случай, в по-голяма компания, в кафене, бе предложил на сервитьорките да им гледа на кафе. След вторачване в чашите им вдигаше замислен поглед и им казваше някоя от „универсалните“ си фрази от рода на:

-Вие сте толерантна с хората, но доста от тях се възползват от това.

–    В любовта проблемът Ви е, че давате повече, отколкото получавате.

     Накрая сервитьорките бяха обявили тържествено пред всички: „Сметката ви е уредена срещу гледането на кафе“. В очите на приятелите си бе като Бог.

     От спомените му стана приятно и му дойде идея как да преодолее главната спънка в проекта си. За няколко часа свърши толкова работа, колкото за пре-дишните две седмици. Към 19 ч. му се прииска да не излиза. Бе набрал инерция и до сутринта би приключил изцяло, но бе гладен. Хранеше се само вечер в заведението, а снощи не бе ял. Преди да тръгне се огледа. От огледалото го зяпаше позастаряващ мъж с коса като на диригент и сякаш чу жена си: – Не излизай в този вид! Обръсни се, после махни с ножица „рогата“ встрани на косата си и „гробищните цветя“- стърчащите от носа и ушите ти косми. Изрежи си и ноктите – ние, жените, никак не харесваме мъже с дълги и мръсни нокти!

     Момичето дойде. Стрелна го с очи и даде знак на сервитьорката. След малко го погледна пак. Не биваше да отлага повече. Застана пред масата й:   

-Добър вечер. Извинете ме, но ще Ви попитам- мен ли гледахте?- може просто така да ми се е сторило. Мога ли да седна при Вас?

     Тя отговори веднага и с усмивка, която не бе подигравателна:

–   Да, седнете! Признавам, гледах Ви. Нека се запознаем- казвам се: Тя.

–   Казвам се: Той. И до какъв извод стигнахте….след…огледа?

–   Още не знам. А Вие какво обичате да правите през свободното си време?

   –   Различни неща- планински туризъм, разходки край море… Защо?  

   –   Надявам се да ме заведете на някои от любимите ви места. Тази седмица съм предназначила за това- да Ви опозная. Дано да намерите свободно време!

    Това бе като гръм от ясно небе. С пресъхнала уста успя само да изрече:  –

-Имате предвид- двамата тръгваме нанякъде с цел да ме опознаете???

-Да, точно това! И ако може, Той и Тя да си говорят на Ти, ОК?

     Загледа пепелника сякаш очакваше съвет, после загаси цигарата си и каза:  –

-Трябва да помисля. Време мога да намеря, но съм много озадачен. Да бъда „опознат“ би имало смисъл ако съм богат, публична личност, продуцент, режисьор или светски лъв, а ти- журналистка или писателка. Млада си, за да си някое от тях. А ако съм инженер, предложението ти остава ли в сила?

-Да, в сила е и за всички други твои възможни професии!

-И какво ще очакваш от мен: Да съм Гид? Добрият чичко? Спонсор? Май ме бъркаш с някого и това е някакво недоразумение.       

Не е недоразумение! Ще си плащам  всичко наполовина. Утре ще съм тук точно в 10 сутринта, готова за екскурзия! Ако не дойдеш, ще те разбера, но повярвай, за мен това е важно. Опитай се някакси да преглътнеш гордостта си!

      Момичето си тръгна преди да успее да й възрази. Позагледа я в гръб и си каза:

–   Много хубаво момиче. Обаче да пукна ако разбирам какво точно става!

    Пак не вечеря. Прибра се, легна и заспа веднага, отлагайки мисленето за уж по-мъдрото утро. Събуди се по тъмно и изпи “кофа с кафе“. Реши да завърши проекта си, но още щом се захвана, се сети за снощи. Да, „Хелга“ бе кимнала утвърдително на момичето, а то по-късно бе заявило твърдо, че това не е недоразумение, така че явно той бе субектът.

Но защо? Дотук в живота му жените не се бяха редили на опашка пред него- явно не е бил Мачо и не е излъчвал кой-знае колко феромони.  Мацката бе на възраст малко над тази на дъщеря му. Към нея и сина си се бе старал да не се държи грубо, но бе допускал и грешки. Хрумна му, че това момиче може би правеше с него експеримент от рода на неговите преди 30-на години. Напоследък бе искал само спокойствие, но май му трябваше и малко лудост, за да успее да се пооправи и си каза:

– По-добре да съжалявам, че съм направил нещо, отколкото- че не съм! Побърза да превърне това в твърдо решение, преди да се е разколебал. Обади се на възложителите и на жена си, взе пари от гардероба, напълни раницата си и тръгна с колата към заведението:

– Да става каквото ще! На мястото на срещата се размечта Тя да не дойде, но след няколко минути момичето се появи с раница и усмивка и бе излишно да я пита дали не е размислила. Предложи й да отидат на една хижа в Стара планина- „Козята стена“. Тя отговори бързо:

–  Ако е някое от любимите ти места- ОК!

-Там хижарите ме познават. Ще им кажа, че си ми дъщеря.  

-Ще е доста по-забавно да се наричаме „Скъпа” и „Скъпи“!

      В колата я помоли да разкаже нещо за себе си, но Тя веднага му напомни, че целта на екскурзията е да опознае него, а не обратното. Той се опита да я иронизира:

-Блазни ме мисълта, че ще съм първата туристическа забележителност,която закарва желаещите да я разгледат до любимите за самата себе си места  и след седмица да ги връща обратно. Доста е футуристично.   

      Тя не отговори нищо. По пътя, за да не мълчат неловко, той й разказа за сватбата му. Две двойки младоженци и съответно кумове отишли без никой друг в ритуалната зала. След това си направили едноседмичен туристически преход в Рила- тяхното сватбено пътешествие. Тя се ентусиазира: – Чудесна идея!  Когато се стигне дотам, ще направя същото! Оставиха колата на паркинг на върха на планинския проход и поеха пеша по билото на запад. Момичето ходеше без да се глези. Двучасовият маршрут определено й хареса. В хижата нямаше други гости и стопаните ги поканиха на вечеря.

    На следващия ден отидоха в Ахтопол. Правеха дълги разходки край морето и спираха само за да поплуват в диви и безлюдни заливчета. Момичето не му мрънкаше, че е гладна или изморена. Не скриваше възторга си от прекарването на деня, а той се чувстваше като предател- с жена му бяха бяха правили същото по същите места. Вечер дълго си говореха в ресторанта и лягаха късно. В стаята им тя заспиваше моментално, като дете, а той часове оставаше буден. Минаваха  му и греховни мисли, но предпочиташе тя да го помисли за „левак“ пред това да развали всичко с предложение за секс.           

     Момичето все го разпитваше за живота му. Той й отговаряше самата истина, без да я украсява. Задаваше му и неудобни въпроси:  

-От всичко, което научих за теб, не разбирам защо с жена ти сега живеете разделени. Вие се обичате- така ти е по-удобно ли?

-Признавам си- поне засега- да.  

-Очаквах често да ми говориш мъдрости, а ти не го правиш- Защо?

-На твоята възраст не приемах съвети, нормално е ти да не ги приемаш.

    В заведенията Тя пиеше като него бира и пушеше. Правеше му впечатление, че и двете неща започваше след него и Той постепенно се самоограничи.

    Веднаж  й бе казал с усмивка:

-Ще съм много благодарен, ако все пак ми кажеш нещо за себе си.

-Започвам да уча право в Софийски университет. Една съм на мама и татко. Засега нямам гадже, ако не броим теб- но ти си ми нещо много повече!

-Ох, и ти ли?? Да знаеш за колко много жени съм бил нещо по-възвишено от гадже- Душеприказчик, Приятел, Опора, Рамо и т.н. Само жена ми посмя да посегне на девствеността ми! Чудя се дали не приличам на самия Платон!

     Тя бе захлупила лицето си в бурен смях:

       –    Не, не ми казвай това- чувствам се и аз използвачка, опряна на приятелското ти рамо. Миличкият ми той!  Моля те, не слагай и мен в тази група!

    Скоро той спря да си задава въпроса какво всъщност се случваше.  Мина му мисълта, че може би неговата покровителка- Дева Мария му бе изпратила момичето, за да му помогне да се хване за косата и като барон Мюнхаузен сам да се издърпа от блатото. От което се почувства гузен, че Тя, младият човек, помагаше на зрелия и че поканата й към него не е било просто неин странен каприз. Обеща си да се постарае поне да й бъде по-забавно.

В Родопите и Пирин Тя ходеше още по-бързо- като козичка. Често се прехласваше по някоя гледка и го караше да затворят очи и да се хванат за ръка. Според нея чувството било неземно, а на него това пак му напомняше за жена му. В едно бе напълно сигурен- бе напуснал летаргията си и отново му се живееше.

   Идния понеделник към обяд се прибраха в София и  седнаха в „тяхното заведение“. Избягваха погледите си и за пръв път мълчаха  дълго, всеки- зает с мислите си. Бе имал съученик, който преди контролно се бе надявал да падне бомба. И на него му се прииска нещо подобно точно сега, за да се отложи неизбежното. Накрая Тя „пусна бомбата“:

     –     Можеш да ме целунеш по челцето! Благодаря ти и- Сбогом!  

     В квартирата си се ядоса, че не бе попитал нищо преди да я целуне така безропотно. По челото се целуват само покойници или деца. Такъв си бе- какво и на кого е трябвало да каже в определен момент, винаги му бе идвало със закъснение. Подреди багажа си, изкъпа се и легна да поспи, но скоро прецени, че най-добре ще е да се поразсе с проекта си. В 7 сутринта бе напълно готов. Бе работил в продължение на 20 ч. без кафе и бира и само с пет цигари- нещо немислимо до преди седмица. Помисли си: – Добре, свърших  и това. Ами сега?

     Отначало вечер в заведението се оглеждаше за момичето.  След седмица се прибра при жена си, която го прие без коментари, виждайки бистрите му както преди очи. Животът им потръгна отново, дори- по-добре. Сякаш всичко бе дошло на мястото си, с изключение на тайнственото момиче.

     След година получи пощенско писмо с подател: „Тя“, без обратен адрес:

                                    Здравей, Той,     

    Дълго мислих за нашето пътешествие и за теб. Дожаля ми как ли си успявал да понасяш моята „загадъчност“. Като извинение искам да ти разкрия с голямо закъснение „тайната ми“, над която може би си си блъскал главата:   

    Когато завърших гимназия, ме приеха в Софийски университет. Подготвях се да заживея в София. Един ден мама ми разказа, че преди много години не е успявала да забременее. Причината била в баща ми. В клиниката в София й предложили зачеване чрез донор на сперма. Медицинските сестри, извършващи тези манипулации й се похвалили, че в момента имат прекрасни донори- двама студенти- здрави и възпитани момчета, българчета, което я убедило да приеме. Имала съгражданка, работеща в друго отделение на клиниката- леля Миче, която не само успяла да разбере кой е бил Донора, но и да се добере до данните му и дори да го види. Именно тя бе тази, която „те разпозна“ в заведението.

Мама много държеше да те намеря и при нужда да мога да разчитам на теб- кръвта вода не ставала. А и да съм й разкажела нещо за теб- представяла си те хубав като мен. Тайно ти направих няколко снимки и й ги дадох. Когато й казах за екскурзията ни, тя ме скастри, че съм била доста безразсъдна- можело е да ти объркам живота, но не скри задоволството си от видяното и чутото.

     Благодаря ти, че ми даде възможност да те опозная- харесах и дори обикнах и биологичния си баща. Справям се и нямам проблеми. Ужасно се радвам,  че вече си се прибрал в семейството си, което напълно успокои съвестта ми.

     Наскоро ми дойде идея- нашата странна история трябва да я опишеш в някой твой разказ, знам, че пишеш такива. Но много те моля да не бъда представена като поредната използвачка на добрината ти, която, както и повечето жени, дори не се е усетила, че си мъж . Ха-ха.     

     С обич: Тя.                                                                                                       

You May Also Like…

Жена и багаж

Жена и багаж

                                     Жена ми отдавна ми бе признала, че може би поради кармична или звездна причина...

Джипи-тест

Джипи-тест

 Преди 20-на години, на старта на Здравната реформа, нас, гражданите, ни призоваха да си изберем личен лекар. Бях...

От песимизма файда няма

От песимизма файда няма

  Още преди да навърша 45 г., „се сдобих“ със зъбни протези и няколко дни бях   сърдит на целия свят. Имах нужда...

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *