Както всяка вечер напоследък, той бе в близкото заведение. Пушеше, пиеше бира и размишляваше. На тази възраст- към 50-те, би трябвало вече да жъне стари лаври- срещу по-малко работа да получава повече пари, но при него се получаваше обратното. Поради ескалирането на недостатъците му- нерви, бира и цигари, с които не искаше повече да тормози жена си, бе решил да заживее под наем- докато се вземе в ръце, но засега не успяваше.
Горчивите му мисли бяха прекъснати от любопитно обстоятелство- през две маси седеше една мацка на около 20 години. Скоро при нея седна възрастна жена, приличаща на надзирателка в женски концлагер, която се озърна и спря изпитателния си поглед върху него. Заприлича му на вече доста поостарялата „Хелга“ от култовия комедиен сериал „Ало-ало“.
След малко Хелга стана, огледа го пак- с и без очила, кимна категорично на момичето и си тръгна. Напуши го смях при мисълта, че Хелга е букмейкър и го бе препоръчала на момичето като конят, който ще спечели гонките в неделя, при това при доста изгоден коефициент. Момичето запали цигара. Всмукна жадно от нея, като мъж и го изгледа изучаващо. На него му стана неловко и пое към квартирата си без да вечеря. Напоследък му се искаше околният свят да не го занимава с проблемите си- той си имаше предостатъчно.
„Вкъщи“ седна във фотьойла и заби поглед в тавана. Осигури си уют- разположи наблизо бири, цигари и пепелник. В едно бе напълно сигурен- двете жени бяха гледали именно него. Но защо така- като на очна ставка в полицията? Предчувстваше, че може да бъде забъркан в нещо.
Сутринта се събуди схванат и кисел. Снощи бе заспал във фотьойла. Отвори проекта, по който работеше. Изглежда и умът му се бе схванал и след час си каза любимия напоследък каламбур: „Днес работата ми бе безспорна. Няма спор- пак не свърших нищо“. За да не го обземе песимизъм, извика спомени от младостта си. Тогава бе обичал да си поставя задачки- роли, за да опита да надскочи себе си, които наричаше „моите експерименти“:
Веднаж, в компания със състуденти, той носеше магнетофон. Хрумна му да хване кабела му и една запалка с дъното й нагоре- така, че да заприличат на микрофон и бе казал на приятелите си:
– Идете някъде настрани и само гледайте!
Спря две жени на средна възраст и им се представи като радиорепортер. Не бе нужно да търси други- пред него вече имаше още желаещи да изкажат мнението си за културата на обслужване и чистотата. Едва се бе измъкнал.
В друг случай, в по-голяма компания, в кафене, бе предложил на сервитьорките да им гледа на кафе. След вторачване в чашите им вдигаше замислен поглед и им казваше някоя от „универсалните“ си фрази от рода на:
-Вие сте толерантна с хората, но доста от тях се възползват от това.
– В любовта проблемът Ви е, че давате повече, отколкото получавате.
Накрая сервитьорките бяха обявили тържествено пред всички: „Сметката ви е уредена срещу гледането на кафе“. В очите на приятелите си бе като Бог.
От спомените му стана приятно и му дойде идея как да преодолее главната спънка в проекта си. За няколко часа свърши толкова работа, колкото за пре-дишните две седмици. Към 19 ч. му се прииска да не излиза. Бе набрал инерция и до сутринта би приключил изцяло, но бе гладен. Хранеше се само вечер в заведението, а снощи не бе ял. Преди да тръгне се огледа. От огледалото го зяпаше позастаряващ мъж с коса като на диригент и сякаш чу жена си: – Не излизай в този вид! Обръсни се, после махни с ножица „рогата“ встрани на косата си и „гробищните цветя“- стърчащите от носа и ушите ти косми. Изрежи си и ноктите – ние, жените, никак не харесваме мъже с дълги и мръсни нокти!
Момичето дойде. Стрелна го с очи и даде знак на сервитьорката. След малко го погледна пак. Не биваше да отлага повече. Застана пред масата й:
-Добър вечер. Извинете ме, но ще Ви попитам- мен ли гледахте?- може просто така да ми се е сторило. Мога ли да седна при Вас?
Тя отговори веднага и с усмивка, която не бе подигравателна:
– Да, седнете! Признавам, гледах Ви. Нека се запознаем- казвам се: Тя.
– Казвам се: Той. И до какъв извод стигнахте….след…огледа?
– Още не знам. А Вие какво обичате да правите през свободното си време?
– Различни неща- планински туризъм, разходки край море… Защо?
– Надявам се да ме заведете на някои от любимите ви места. Тази седмица съм предназначила за това- да Ви опозная. Дано да намерите свободно време!
Това бе като гръм от ясно небе. С пресъхнала уста успя само да изрече: –
-Имате предвид- двамата тръгваме нанякъде с цел да ме опознаете???
-Да, точно това! И ако може, Той и Тя да си говорят на Ти, ОК?
Загледа пепелника сякаш очакваше съвет, после загаси цигарата си и каза: –
-Трябва да помисля. Време мога да намеря, но съм много озадачен. Да бъда „опознат“ би имало смисъл ако съм богат, публична личност, продуцент, режисьор или светски лъв, а ти- журналистка или писателка. Млада си, за да си някое от тях. А ако съм инженер, предложението ти остава ли в сила?
-Да, в сила е и за всички други твои възможни професии!
-И какво ще очакваш от мен: Да съм Гид? Добрият чичко? Спонсор? Май ме бъркаш с някого и това е някакво недоразумение.
–Не е недоразумение! Ще си плащам всичко наполовина. Утре ще съм тук точно в 10 сутринта, готова за екскурзия! Ако не дойдеш, ще те разбера, но повярвай, за мен това е важно. Опитай се някакси да преглътнеш гордостта си!
Момичето си тръгна преди да успее да й възрази. Позагледа я в гръб и си каза:
– Много хубаво момиче. Обаче да пукна ако разбирам какво точно става!
Пак не вечеря. Прибра се, легна и заспа веднага, отлагайки мисленето за уж по-мъдрото утро. Събуди се по тъмно и изпи “кофа с кафе“. Реши да завърши проекта си, но още щом се захвана, се сети за снощи. Да, „Хелга“ бе кимнала утвърдително на момичето, а то по-късно бе заявило твърдо, че това не е недоразумение, така че явно той бе субектът.
Но защо? Дотук в живота му жените не се бяха редили на опашка пред него- явно не е бил Мачо и не е излъчвал кой-знае колко феромони. Мацката бе на възраст малко над тази на дъщеря му. Към нея и сина си се бе старал да не се държи грубо, но бе допускал и грешки. Хрумна му, че това момиче може би правеше с него експеримент от рода на неговите преди 30-на години. Напоследък бе искал само спокойствие, но май му трябваше и малко лудост, за да успее да се пооправи и си каза:
– По-добре да съжалявам, че съм направил нещо, отколкото- че не съм! Побърза да превърне това в твърдо решение, преди да се е разколебал. Обади се на възложителите и на жена си, взе пари от гардероба, напълни раницата си и тръгна с колата към заведението:
– Да става каквото ще! На мястото на срещата се размечта Тя да не дойде, но след няколко минути момичето се появи с раница и усмивка и бе излишно да я пита дали не е размислила. Предложи й да отидат на една хижа в Стара планина- „Козята стена“. Тя отговори бързо:
– Ако е някое от любимите ти места- ОК!
-Там хижарите ме познават. Ще им кажа, че си ми дъщеря.
-Ще е доста по-забавно да се наричаме „Скъпа” и „Скъпи“!
В колата я помоли да разкаже нещо за себе си, но Тя веднага му напомни, че целта на екскурзията е да опознае него, а не обратното. Той се опита да я иронизира:
-Блазни ме мисълта, че ще съм първата туристическа забележителност,която закарва желаещите да я разгледат до любимите за самата себе си места и след седмица да ги връща обратно. Доста е футуристично.
Тя не отговори нищо. По пътя, за да не мълчат неловко, той й разказа за сватбата му. Две двойки младоженци и съответно кумове отишли без никой друг в ритуалната зала. След това си направили едноседмичен туристически преход в Рила- тяхното сватбено пътешествие. Тя се ентусиазира: – Чудесна идея! Когато се стигне дотам, ще направя същото! Оставиха колата на паркинг на върха на планинския проход и поеха пеша по билото на запад. Момичето ходеше без да се глези. Двучасовият маршрут определено й хареса. В хижата нямаше други гости и стопаните ги поканиха на вечеря.
На следващия ден отидоха в Ахтопол. Правеха дълги разходки край морето и спираха само за да поплуват в диви и безлюдни заливчета. Момичето не му мрънкаше, че е гладна или изморена. Не скриваше възторга си от прекарването на деня, а той се чувстваше като предател- с жена му бяха бяха правили същото по същите места. Вечер дълго си говореха в ресторанта и лягаха късно. В стаята им тя заспиваше моментално, като дете, а той часове оставаше буден. Минаваха му и греховни мисли, но предпочиташе тя да го помисли за „левак“ пред това да развали всичко с предложение за секс.
Момичето все го разпитваше за живота му. Той й отговаряше самата истина, без да я украсява. Задаваше му и неудобни въпроси:
-От всичко, което научих за теб, не разбирам защо с жена ти сега живеете разделени. Вие се обичате- така ти е по-удобно ли?
-Признавам си- поне засега- да.
-Очаквах често да ми говориш мъдрости, а ти не го правиш- Защо?
-На твоята възраст не приемах съвети, нормално е ти да не ги приемаш.
В заведенията Тя пиеше като него бира и пушеше. Правеше му впечатление, че и двете неща започваше след него и Той постепенно се самоограничи.
Веднаж й бе казал с усмивка:
-Ще съм много благодарен, ако все пак ми кажеш нещо за себе си.
-Започвам да уча право в Софийски университет. Една съм на мама и татко. Засега нямам гадже, ако не броим теб- но ти си ми нещо много повече!
-Ох, и ти ли?? Да знаеш за колко много жени съм бил нещо по-възвишено от гадже- Душеприказчик, Приятел, Опора, Рамо и т.н. Само жена ми посмя да посегне на девствеността ми! Чудя се дали не приличам на самия Платон!
Тя бе захлупила лицето си в бурен смях:
– Не, не ми казвай това- чувствам се и аз използвачка, опряна на приятелското ти рамо. Миличкият ми той! Моля те, не слагай и мен в тази група!
Скоро той спря да си задава въпроса какво всъщност се случваше. Мина му мисълта, че може би неговата покровителка- Дева Мария му бе изпратила момичето, за да му помогне да се хване за косата и като барон Мюнхаузен сам да се издърпа от блатото. От което се почувства гузен, че Тя, младият човек, помагаше на зрелия и че поканата й към него не е било просто неин странен каприз. Обеща си да се постарае поне да й бъде по-забавно.
В Родопите и Пирин Тя ходеше още по-бързо- като козичка. Често се прехласваше по някоя гледка и го караше да затворят очи и да се хванат за ръка. Според нея чувството било неземно, а на него това пак му напомняше за жена му. В едно бе напълно сигурен- бе напуснал летаргията си и отново му се живееше.
Идния понеделник към обяд се прибраха в София и седнаха в „тяхното заведение“. Избягваха погледите си и за пръв път мълчаха дълго, всеки- зает с мислите си. Бе имал съученик, който преди контролно се бе надявал да падне бомба. И на него му се прииска нещо подобно точно сега, за да се отложи неизбежното. Накрая Тя „пусна бомбата“:
– Можеш да ме целунеш по челцето! Благодаря ти и- Сбогом!
В квартирата си се ядоса, че не бе попитал нищо преди да я целуне така безропотно. По челото се целуват само покойници или деца. Такъв си бе- какво и на кого е трябвало да каже в определен момент, винаги му бе идвало със закъснение. Подреди багажа си, изкъпа се и легна да поспи, но скоро прецени, че най-добре ще е да се поразсе с проекта си. В 7 сутринта бе напълно готов. Бе работил в продължение на 20 ч. без кафе и бира и само с пет цигари- нещо немислимо до преди седмица. Помисли си: – Добре, свърших и това. Ами сега?
Отначало вечер в заведението се оглеждаше за момичето. След седмица се прибра при жена си, която го прие без коментари, виждайки бистрите му както преди очи. Животът им потръгна отново, дори- по-добре. Сякаш всичко бе дошло на мястото си, с изключение на тайнственото момиче.
След година получи пощенско писмо с подател: „Тя“, без обратен адрес:
Здравей, Той,
Дълго мислих за нашето пътешествие и за теб. Дожаля ми как ли си успявал да понасяш моята „загадъчност“. Като извинение искам да ти разкрия с голямо закъснение „тайната ми“, над която може би си си блъскал главата:
Когато завърших гимназия, ме приеха в Софийски университет. Подготвях се да заживея в София. Един ден мама ми разказа, че преди много години не е успявала да забременее. Причината била в баща ми. В клиниката в София й предложили зачеване чрез донор на сперма. Медицинските сестри, извършващи тези манипулации й се похвалили, че в момента имат прекрасни донори- двама студенти- здрави и възпитани момчета, българчета, което я убедило да приеме. Имала съгражданка, работеща в друго отделение на клиниката- леля Миче, която не само успяла да разбере кой е бил Донора, но и да се добере до данните му и дори да го види. Именно тя бе тази, която „те разпозна“ в заведението.
Мама много държеше да те намеря и при нужда да мога да разчитам на теб- кръвта вода не ставала. А и да съм й разкажела нещо за теб- представяла си те хубав като мен. Тайно ти направих няколко снимки и й ги дадох. Когато й казах за екскурзията ни, тя ме скастри, че съм била доста безразсъдна- можело е да ти объркам живота, но не скри задоволството си от видяното и чутото.
Благодаря ти, че ми даде възможност да те опозная- харесах и дори обикнах и биологичния си баща. Справям се и нямам проблеми. Ужасно се радвам, че вече си се прибрал в семейството си, което напълно успокои съвестта ми.
Наскоро ми дойде идея- нашата странна история трябва да я опишеш в някой твой разказ, знам, че пишеш такива. Но много те моля да не бъда представена като поредната използвачка на добрината ти, която, както и повечето жени, дори не се е усетила, че си мъж . Ха-ха.
С обич: Тя.