Първи учебен ден с малки деца:

*2 седмици преди събитието съм накупувала всичко: от тетрадки, през чертожни инструменти, стигайки го митичните „дъска за пластелин“ и „мушама“, които никога няма да бъдат използвани, но е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да бъдат представени ( Някой друг път ще разкажа за перипетиите ми с намирането на мушама, да не разводнявам тук. Но накратко – добре, че свекървата ми ме спаси, като ми отряза малко от мушамата от масата от къщата на Йотови в с. Брест).

*1 седмица преди това в групата на класа във Вайбър Майката-Лидер е раздала задачи за 15ти септември за нас, обикновените майки. Питка, мед, червени конци с пендара, здравец, почерпка, безалкохолно – негазирано и без консерванти и тн. На мен ми се е паднал добър жребий – здравеца. Пред блока ни е пълно със здравец. Опосквам го и правя един огромен букет, връзвам го с червена панделка. В класа на другото дете нямам толкова късмет – там ми се е паднало „домашно приготвена почерпка“. Искам да купя нещо готово от „100 грама сладки“, но детето се тръшка, че било важно аз сама да съм опекла почерпката. Иначе „нямало смисъл“(цитат).

*На 14ти през деня цял ден обикалям за най-хубавите букети. Горда съм, че се сещам освен за госпожите, да взема и за възпитателките, както и за госпожите от занималнята. Излизат ми соленичко, но – хей, струва си – те се грижат за децата цяла година. Пък и ще ги впечатля – на бас, че никоя друга майка не се е сетила да вземе букети и за 3те вида госпожи.

*На 14ти срещу 15ти цяла нощ не спя. Защото след като опека домашните почерпки, се сещам, че трябва да ги опаковам индивидуално, според изискванията на РИОКОЗ. Опаковам грозните ми,криви, препечени сладки в грозни, криво нарязани от мен опаковки. Връзвам ги с някакви панделки, останали от Коледа. Остава ми около час до сутринта. Като бях студентка установих, че да спиш 2 часа е по-гадно, отколкото ако не спиш въобще. Така че уплътнявам времето си до разсъмване като лепя и надписвам етикети.

*На 15ти сутринта тръгваме изгладени и тържествени, с ръце пълни със сладки, здравец, букети и тн към училището. Паркирам на половин км от там, понеже няма по-близо свободно място. В двора слушаме речите на директорката, на кмета на района, на заместника на италианския посланик и куп други оратори. Разтушавам опустошителната скука, която ме е обзела, като си правя снимка с децата с букетите и я качвам във фейса.  Нека всички знаят, че съм Майка-Героиня. За идния един час, докато свършат всичките речи под силно напеклото слънце, единственото забавление на майката-героиня е да рефрешва страницата си, за да гледа как расте броят на лайковете на снимката по случай 15ти септември във фейса.

* Време за влизане в класната стая. Сега ще блесна, мисля си, с моите букети и с моя здравец. Оказва, се че всички майки са се сетили, също като мен,  да вземат букети за госпожата, възпитателката и за г-жата от занималнята. За сметка на това, аз съм една от малкото майки, които НЕ СА СЕ СЕТИЛИ в допълнение към това да вземат И букети за училищната лекарка, за мед, сестрата и – какъв срам – за директорката. Лек гаф има и по отношение на здравеца, тъй като трябвало да бъде на малки букетчета за всяко дете, аз пък направих един голям за всички. В класа на другото дете нещата вървят по-добре – грозните домашно приготвени сладки успявам да ги скрия между купчините почерпки, доставени на добра воля от другите майки.

*Тия пък майки всичко могат и всичко знаят. Сигурно от толкова организационни дейности не им остава време да се погрижат за външния си вид, успокоявам се. То едното е винаги за сметка на другото. Бърз поглед по майките установява, че 60% от тях изглеждат по-добре от мен. Предавам се. Взимам си двете папки с документи, които на другия ден трябва да върна попълнени – медицински карти, карти за маршрута на детето обратно за вкъщи, декларации, че детето ще се прибра вкъщи с батко си и тн), връщам децата вкъщи и бия отбой към офиса. Там се чувствам по-в свои води.

*Нощта 15ти срещу 16ти септември отново не се спи. До 12 съм попълвала декларации. След това, в една от папките на второкласника намирам указание, изпълнението на което запълва остатъка от нощта ми. Спешно трябва да взема една тетрадка с широки редове и на ръка, с молив и линийка, с пунктир да я преобразувам в тетрадка с „тесни и широки“. Само първите 10ина страници, де. За да може второкласникът плавно да премине от „тесни и широки“ на „широки“ редове, без да се стресира. Сутринта към 5, вече съм приключила и с това. До 7 лепя и надписвам етикетите на другия ученик.

Първи учебен ден с големи деца:

Ден като всички останали! Ден на свободна, наспана жена!

П.С. В края на учебната година на първия учебен ден с малки деца, намирам въпросната тетрадка, която пунктирах с молива и линийката цяла нощ.  Недокосната е.