Първи учебен ден с малки деца:
*2 седмици преди събитието съм накупувала всичко: от тетрадки, през чертожни инструменти, стигайки до митичните „дъска за пластелин“ и „мушама“, които никога няма да бъдат използвани, но е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да бъдат представени ( Някой друг път ще разкажа за перипетиите ми с намирането на мушама, да не разводнявам тук. Но накратко – добре, че свекървата ми ме спаси, като ми отряза малко от мушамата от масата от къщата на Йотови в с. Брест).
*1 седмица преди това в групата на класа във Вайбър Майката-Лидер е раздала задачи за 15ти септември за нас, обикновените майки. Питка, мед, червени конци с пендара, здравец, почерпка, безалкохолно – негазирано и без консерванти и тн. На мен ми се е паднал добър жребий – здравецът. Пред блока ни е пълно със здравец. Опосквам го и правя един огромен букет, връзвам го с червена панделка. В класа на другото дете нямам толкова късмет – там ми се е паднало „домашно приготвена почерпка“. Искам да купя нещо готово от „100 грама сладки“, но детето се тръшка, че било важно аз сама да съм опекла почерпката. Иначе „нямало смисъл“(цитат).
*На 14ти през деня цял ден обикалям за най-хубавите букети. Горда съм, че се сещам освен за госпожите, да взема и за възпитателките, както и за госпожите от занималнята. Излизат ми соленичко, но – хей, струва си – те се грижат за децата цяла година. Пък и ще ги впечатля – на бас, че никоя друга майка не се е сетила да вземе букети и за 3те вида госпожи.
*На 14ти срещу 15ти цяла нощ не спя. Защото след като опека домашните почерпки, се сещам, че трябва да ги опаковам индивидуално, според изискванията на РИОКОЗ. Опаковам грозните ми, криви, препечени сладки в грозни, криво нарязани от мен опаковки. Връзвам ги с някакви панделки, останали от Коледа. Остава ми около час до сутринта. Като бях студентка установих, че да спиш 2 часа е по-гадно, отколкото ако не спиш въобще. Така че уплътнявам времето си до разсъмване като лепя и надписвам етикети.
*На 15ти сутринта тръгваме изгладени и тържествени, с ръце пълни със сладки, здравец, букети и тн към училището. Паркирам на половин км от там, понеже няма по-близо свободно място. В двора слушаме речите на директорката, на кмета на района, на заместника на италианския посланик и куп други оратори. Разтушавам опустошителната скука, която ме е обзела, като си правя снимка с децата с букетите и я качвам във фейса. Нека всички знаят, че съм Майка-Героиня. За идния един час, докато свършат всичките речи под силно напеклото слънце, единственото забавление на майката-героиня е да рефрешва страницата си, за да гледа как расте броят на лайковете на снимката по случай 15ти септември във фейса.
* Време за влизане в класната стая. Сега ще блесна, мисля си, с моите букети и с моя здравец. Оказва се, че всички майки са се сетили, също като мен, да вземат букети за госпожата, възпитателката и за г-жата от занималнята. За сметка на това, аз съм една от малкото майки, които НЕ СА СЕ СЕТИЛИ в допълнение към това да вземат И букети за училищната лекарка, за мед. сестрата и – какъв срам – за директорката. Лек гаф има и по отношение на здравеца, тъй като трябвало да бъде на малки букетчета за всяко дете, аз пък направих един голям за всички. В класа на другото дете нещата вървят по-добре – грозните домашно приготвени сладки успявам да ги скрия между купчините почерпки, доставени на добра воля от другите майки.
*Тия пък майки всичко могат и всичко знаят. Сигурно от толкова организационни дейности не им остава време да се погрижат за външния си вид, успокоявам се. То едното е винаги за сметка на другото. Бърз поглед по майките установява, че 60% от тях изглеждат по-добре от мен. Предавам се. Взимам си двете папки с документи, които на другия ден трябва да върна попълнени – медицински карти, карти за маршрута на детето обратно за вкъщи, декларации, че детето ще се прибра вкъщи с батко си и тн), връщам децата вкъщи и бия отбой към офиса. Там се чувствам по-в свои води.
*Нощта 15ти срещу 16ти септември отново не се спи. До 12 съм попълвала декларации. След това, в една от папките на второкласника намирам указание, изпълнението на което запълва остатъка от нощта ми. Спешно трябва да взема една тетрадка с широки редове и на ръка, с молив и линийка, с пунктир да я преобразувам в тетрадка с „тесни и широки“. Само първите 10ина страници, де. За да може второкласникът плавно да премине от „тесни и широки“ на „широки“ редове, без да се стресира. Сутринта към 5, вече съм приключила и с това. До 7 лепя и надписвам етикетите на другия ученик.
Първи учебен ден с големи деца:
Ден като всички останали! Ден на свободна, наспана жена!
П.С. В края на учебната година на първия учебен ден с малки деца, намирам въпросната тетрадка, която пунктирах с молива и линийката цяла нощ. Недокосната е.
