Емо:
-Нийка, нашите ни изпратиха истинско козе мляко. Сложил съм го да се вари, свършил съм ти всичката работа. Ти само гледай да не кипне.
С чувство на свършена докрай работа ляга да гледа мача. Идните 10ина минути аз съм напрегнато прегърбена върху печката, вторачена в онова ти гъсто мляко да не вземе да се надигне баш като съм погледнала за секунда в телефона си.
След малко.
Пак Емо: Нийка, беше се събрало много пране. Да знаеш, че всичко изпрах!
(Не си го представяйте гол от кръста нагоре да пере по запретнати бицепси в леген с домашно приготвен сапун, усмихвайки ми се през сапунените мехурчета, които се реят във въздуха.) Не.
При нас всеки си слага мръсните дрехи направо в пералнята. Така че „всичко да изпереш“ е да сложиш капсула препарат, да затвориш вратата на пералнята и да натиснеш копчето).
– Свършил съм ти цялата работа. – продължава той – Ти само извади дрехите и ги сгъни и разпредели.
Изкарвам 30 минути след приключването на програмата за пране и сушене в разпределение и сгъване на дрехи. Дрехите ги оправям лесно. Но ме обхваща чувство на вселенско безсилие, когато стигам до купчината мъжко бельо изпрано лично от Емо, отговарящо на следните характеристики:
- Всички мъжки гащи са черни. 70% от тях ( тези на Емо и 15 годишния Виктор) са един и същи размер.
- Всички мъжки чорапи също са черни и са задължително нечетен брой.
- Производителите на текстил са предприели една подла генерална политика. А тя е да правят разтегателни чорапи, обхващащи няколко размера. Това прави живота ми още по-сложен. Всичките 169 черни чорапа на купчинката пред мен са мъглявото 41-45 номер. Никола, на 11 години, носи 41ви номер, а батко му и татко му – 45ти. Тоест, всички чорапи биха могли да станат на всеки един мъж в семейството. Абе няма какво да му мисля, хващам двойки черни чорапи напосоки и започвам да ги чифтосвам.
-Пфууу какъв напрегнат ден – изпъшквам на висок глас. Надявам се, че Емо схваща намека ми. То не е само да сложиш млякото на котлона и да си биеш камшика. Или да натиснеш копчето на пералнята и да кажеш „изпрах“. Истинската работа идва след това. Лонг-търм къмитмент се иска в домакинството, ама тия неща те мъжете не ги могат.
Не на Емо тия.
-ТИ пък от какво се оплакваш? Млякото й сварих, прането й изпрах, докато нашата отворила лаптопа и пише ли, пише измишльотини за мен!
* * *
Става време да си лягаме. Къщата е със загасени лампи, децата са си по стаите. Аз излизам изкъпана от банята и си мечтая как ще си легна, ще си почета книжка и ще потъна в царството на съня.
Последно видях Емо да клюма пред телевизора в хола. Надявам се и там да си остане, защото ако се е качил в спалнята при мен, сигурно ще иска „да си играйкаме“. А колкото и да обичам да си играйкам, сортирането на тия чорапи бая ме поизмори и днес предпочитам направо да заспивам.
Отварям вратата на спалнята. Вътре е тъмно, но веднага очите ми различават Емо, който си е легнал. Той е в гръб към мен, виждам му само темето. Телевизорът, обаче, е точно срещу мен и нещо бижика.
С разтуптяно сърце поглеждам към телевизора. От това каква програма е пуснал на нея Емо, зависи присъдата ми за идния половин час. Ако си е пуснал филм за възрастни, то е ясно, семейните игри в най-скоро време ще бъдат открити. Ако е National Geographic – „Мулета на кокаин в Колумбия“, например, може и да ме остави да спя.
Какво облекчение! Емо гледа WS teleshop. Oт темето му струи неподправен интерес към някакъв мулти-кукър, който едновременно може да вари мляко и да прави крем-карамел. Откакто днес се изтощи от варене на мляко, Емо е започнал да се чувства съпричастен с проблемите на съвременното млеко-варене. Нека, нека се вълнува момчето. Аз мисля да използвам момента и да си понанкам.
Лягам си и почти веднага се унасям. В съзнанието ми ентусиазираните трели на гласа на водещата на WS teleshop се размиват със звуците и неясните фигури на обгръщащия ме сън. Рай! Колкото и загубеняшки да звучи това, най-любимият момент от целия ми ден е, когато си лягам и заспивам.
И най-много мразя точно, когато съм в най-сладкия миг, преди окончателно да заспя, гласът на водещата на WS teleshop рязко да се видоизмени и да се превърне във възклицания на актриса от филм за възрастни.
Емо е сменил канала и ме подпира мъжествено с призив и ние да правим като тези от телевизора.
-Ох Емиле, много съм уморена, хайде да го оставим за сутринта.
-Ти си спинкай, аз ще свърша цялата работа ( в гласа му прозира горчивото „както обикновено“).
За разлика от домакинската работа, Емо в тази сфера нещата не само ги започва, но си ги и довършва. Скачам като ужилена. По-добре да се разсъня, да взема дейно участие и да упражня контрол върху процеса. Иначе, ако оставя всичко в негови ръце, няма да се учудя след месец да проведем следния разговор:
-Какво се оплакваш, Нийка, аз свърших всичката работа и направих цялото бебе. На теб ти остава само да го износиш, родиш и откърмиш.
Та кой във вашето семейство отмята повече работа? Мъжът или жената? Наистина питам.