Шест братовчеда- четири момчета и две момичета живеехме в крайния софийски квартал „Надежда“.
Преди доста години едно лято отидох в Созопол. Стопът вървеше и пристигнах там преди обяд. За да използвам деня реших да потърся квартира вечерта и с раничката с багажа ми на гърба поех в северна посока да потърся див скалист залив, в който да поплувам далеч от човешката суета.
Едни наши познати се бяха обадили на жена ми да я помолят да гледаме кучето им Мечо докато са на екскурзия в Гърция. Тя все още работеше и попита мен, като пенсионер, дали ще поема тази грижа.
Преди доста години, още пристигайки на морето с гаджето ми, срещнахме неин братовчед, който се похвали, че баща му го бил уредил да спи безплатно в едно бунгало
Преди да започна със самите случки, ще цитирам изказвания на децата ни, доказващи по безспорен начин любовта им към нас, родителите им:
Дъщеря ни в първи клас към майка си:- Мамо, обичам те почти колкото дру-гарката Клисарска!
Когато пандемията от Ковид19 се развихри през 2020 г., бях отскоро пенсиониран. Ограничителните мерки стигнаха и дотам, че такива като мен трябваше сутрин да пазаруват само от 8 до 10 ч., а следобед- от 16 до 18 ч. В останалите часове можеха да пазаруват само по-младите от нас. На първия ден от това ново […]
Люси и Анн бяха приятелки от детинство. Такова трайно приятелство между жени е възможно само при общо минало.
Майка ми родила брат ми на Илинден и решила да го кръсти Илия. Татко обаче много държал батко да се казва на баща му Петър, понеже първото внуче в рода по традиция трябвало да носи името на дядото по мъжка линия. Така и станало.
Всички знаем, че някои хора страдат от комплекси за малоценност. По-долу ще разкажа една история от детството ми, в която описвам последиците от обратния на този комплекс, който също не води до нищо добро.
В края на девети клас поканих съучениците си на купон в къщата, в която живеех. Целта ми бе да се сближа с момичето от класа, в което тайничко се бях заглеждал. Родителите ми „бяха отишли на гости“.