Лечение с чесън

Лечение с чесън

Лечението с чесън се състоя по съвет на домашната ми помощница. Тя се казва Оксана, на 75 години е и е рускиня. Много симпатична и работлива жена, изключително поддържана, изглежда на не повече от 55. Щом дойде вкъщи и започне да чисти, тя си вади слушалките и започва да си слуша нещо на телефона. Веднъж я попитах какво толкова интересно слуша.

– Ниечка, слушам си онлайн льекции на двама велики проффесорах – Доктор Мермерски и Доктор Ко.

За Мермерски бях чувала, че лекува с билки, за Ко не знаех нищо.

-Ниечка, Доктор Ко е специалист по междуличностни взаимоотношения, и по-специално – по сексуалний. Женьи на наша възраст трябва да слушат сексуални лекции на Доктор Ко, за да не вземе някоя млада лисьица да открадне наши муже…. Защо с Емо (б.а.- Емо е мъжът ми) не отидете на примерно един басейн – да не ми се пречкате докато чистя?

Преглътнах термина „наша възраст“, който намерих  за неточен –  все пак съм 35 години по-млада от нея.

Иначе с Емо я послушахме и отидохме на басейн. Според мен си изкарахме добре. На другия ден разбрах, че не сме си изкарали чак толкова добре, тъй като вероятно от мръсната вода в басейна бях получила гъбична инфекция „там долу“.

Идната неделя, ден за чистене в нашия дом, Оксана пристъпва вежливо през входната ни врата, с желание, освен да чисти, да си похортуваме и на най-любимата ѝ тема на света – темата за жената, нейната женственост и пагубното въздействие на годините върху тях.

-Ниечка, възрасть не прощава, знаеш ли как завиждам на някоя като ми каже, чье е на 70! На мьен чак на 74 ми увьиснаха миса ( б.пр. – меса) на ръце.

За да онагледи нещастието си, Оксана поклаща трицепсите си, за да ми покаже „увьисване“. Прекъснах я малко грубичко, но точно в този момент не ми беше до проблемите на „нашата възраст“.

-Ти знаеш ли, че заради твоите съвети с Емо да ходим на басейн, сега имам гъбична инфекция и трябва да пия антибиотик.

Оксана изпуска с трясък прахосмукачката и ме поглежда с укор, а тя рядко си позволява да укорява някого:

-ВАУ! – възкликва Оксана. С нея се познаваме достатъчно дълго, за да знам, че на руски „Вау“ означава „Уау“! – Ниечка! СТУОП!… СТУОП!  Нье можеш да си позволиш да имаш гъбички там, където Доктор Ко казва, че е „извор на свещена женска сьила“! Професор Мьермьерски – продължава Оксана- има рицепта точно за такива като теб,  в своя книга „Требник на билките“. Лечение с чесън.Това, което трябва да направиш ье: взьимаш скилидка чьесън. Тапиш чьесън двадесет и четьри час в зехтин и вечер, преди да спиш, пъхаш чьесън в онова, което Доктор Ко нарича – гласът на Оксана тук се извисява тържествено –  „извор на твоя свещена женска сьила“. На сутринта, като си правиш сутрешен тоалет, вадиш скилидка чьесън оттам, и вече няма да имаш гъбички.

Речено – сторено. Направих цялата процедура и заспах. На сутрина, по време на сутрешния ми тоалет, установих, че Мермерски хич не беше изпипал детайлите относно процедурата “лечение с чесън”. Как разбрах това ли – ами след като претърсих с треперещи пръсти надлъж и нашир няколко пъти „извора на свещената ми женска сила“, и в моя извор, аз чесън така и не намерих.

Какво да правя сега?  Бях седнала на тоалетната чиния и краката ми трепереха. Единственото, което ми дойде наум, беше да отида до най-близката болница.

В болницата беше пълно с чакащи. Процедурата беше следната – новодошлият пациент отива на регистратура, обяснява какво му има, после сяда и чака указания на висок глас от регистратурата, към кой кабинет да се придвижи.

Отивайки към регистратурата се чудех как да поднеса по-смилаемо проблема си. Винаги съм се притеснявала какво си мислят „хората“ за мен. Исках да изглеждам като нормален и достоен данъкоплатец на тази държава, какъвто в края на краищата, наистина си бях.

-Здравейте! – постарах се да звуча като човек без отклонения.

Жената на регистратурата пишеше нещо в една тетрадка и моят поздрав не се отрази на дейността ѝ. Повъртях се малко, хъм-кайки.

-Казвайте какво има, сливи ли имате в устата? – обади се изведнъж тя, без да вдига поглед към мен, продължавайки да пише. Започнах историята си:

– Бях на басейн преди няколко дни, а знаете какви са мръсни басейните.

Исках да й дам предистория на „заболяването“ ми, за да знае, че не съм някаква несериозница, а просто загрижен за здравето си човек. Скоростта на писане отсреща не се забави, явно чистотата на обществените басейни не беше сред приоритетите ѝ.

-И аз като съм плувала в мръсния басейн и съм хванала гъбички там долу, нали се сещате……

Продължаваше да дращи. Май не се сещаше.

-……И понеже не обичам антибиотици, реших да се опитам да излекувам гъбичната си инфекция по алтернативен начин…. Помълчах преди коронната реплика – Чрез употреба на зеленчук!

Бях дълго обмисляла формулировката на „лечението“ и накрая се спрях на по-общото и неутрално  „зеленчук“ . Сметнах, че е по-подходящо от „чесън“, тъй като все пак „чесън“ се асоциира с неприятна миризма.

-И за беда, зеленчукът се заклещи в мен по време на лечението – заключих. Стараех се да звуча ведро.

Реакция накрая се появи, и за мое щастие, беше доста по-хуманна, от това което очаквах.

-Не се притеснявайте, не е страшно. Изчакайте да Ви извикаме за кабинета на Доктор Маринов.

Бях толкова потресена от тази неочаквана проява на човещина и професионализъм, че облята от топла вълна на благодарност, се отпуснах да споделя опасенията си. Така – чисто по женски.

-Сигурно за пръв път Ви се случва да се сблъскате със случай като моя.

-О не,  случвало ни се е и преди да помагаме на дами във Вашата ситуация. Ако можете да сядате, седнете си на пейката  и изчакайте да Ви извикаме.

Можех да сядам  ( какъв беше пък този коментар) и се треснах с облекчение на пейката. Слава Богу, не съм някакъв прецедент в национален мащаб – имало и други дами като мен!

Чакалнята беше пълна с народ. Същият този народ стана неволен  свидетел на най-срамния момент в съзнателния ми живот, когато след около 20тина минути бях извикана по микрофона по следния начин:

-Жената със заклещеното външно тяло, да се яви в 8ми кабинет, гинекология.

Оттогава, при гъбични инфекции, избягвам лечение с чесън.

Внимавайте с дефинициите

Внимавайте с дефинициите

Искам да споделя колко е важно да казваме нещата на децата си с истинските им имена. Особено когато става дума за определението за секс. Ще си спестите много унизителни моменти. А на децата си,  ще спестите доста чудене и объркване. Казвам това, защото го научих по най-трудния начин – от личен опит.

Моите родители са били нудисти, тоест, по-правилно е да кажа бяха нудисти, тъй като отчетливо се сещам за първият си нуди плаж, когато бях на три. Още помня момента, в който аз тригодишна открих основата причина за това, защо баща ми е различен от нас с майка ми. То и с майка ми не бяхме много еднакви ( тогава още възрастните не са си обезкосмявали интимните части), но въпреки, че и двамата ми изглеждаха като рунтави чудовищни Йети-та, някак-си тя ми се виждаше една идея по-приемлива от него. Странното е, че от всички хора на нуди плажа съм запомнила само родителите ми, никой друг не е оставил отпечатък в паметта ми.

Също така, няколко години след това се опитаха да ме убедят, че сексът не е нещо срамно. Разбрах го от първа ръка, като станах през нощта да си издухам носа и  успях да се натъкна на нашите, които точно това и правеха. Само дето си изглеждаше бая срамно, както за мама, така и за татко ми. Като се връщах в моята стая, се чудех ако бях на чие от двамата място, мен би ме било повече срам пред детето ми. Очаквах на другия ден да съм обсипана от подаръци от гузните си родители.

В шокиращата светлина на новия ден обаче се оказа, че нито един от тях не го е било срам. Напротив – беше ми обяснено, че сексът не било нещо срамно, а напротив – било нещо красиво.

Красиво??? Тия двамата си мислеха, че докато го правеха изглеждаха красиво? Боже, какво самочувствие имаха тези хора!

Мъжът ми  от своя страна е възпитан в консервативно семейство, уважаващо традициите. Предполагам, че там думата секс никога не е изговаряна на глас.

Това породи първият от многото ни сблъсъци по отношение на това как възпитаваме децата по отношение на секса.

Мъжът ми настояваше до край да отстояваме теорията за щъркелите или пчеличките. Аз исках да кажем истината, нали няма нищо срамно в акта на любовта. Ето, моите родители даже едно време настояваха, че е красив.

След редица скандали, в които мъжът ми ме обвиняваше в това, че съм хипи, нудистка и безсрамница, а аз него – в това, че е ограничен кон с капаци, който не може да вижда по-далече от закостенялата си муцуна, дадохме на Валентин – големия ни син –  следното анемично обяснение, което беше краен компромис за принципите и на двете родителски страни.

Сексът е когато момче и момиче си легнат  в леглото, прегърнат се и се целунат.

Валентин изглеждаше слабо заинтересован от въпроса за секса въобще. Каза “ок”, вяло повдигна рамене в смисъл „поредната безсмислена информация от безсмисления живот на родителите ми“ и продължи да си прави видеа за канала си в YouTube.

Семето на Знанието явно обаче, е покълвало бавно в главата му. Защото след няколко дни, когато една неделя бяхме на гости на моите  родители и разговорът нещо беше позамрял, той реши да раздвижи малко атмосферата със следния интресен факт:

-А мама прави секс всяка вечер и с тати, и с Николай.

Родителите ми мълчаха. Ще кажете, че сконфузеното им мълчание е породено от обстоятелството, че Николай е името на съседа ни, на когото по някаква “случайност” Валентинчо много прилича.

Всъщност Николай и Валентин наистина си приличат, но това не е никаква случайност. По-скоро се дължи на факта, че са братя.

Шокът  от чутото накара баща ми да забрави да си всмукне от цигарата. Това беше първия път в съзнателния ми живот, в който го виждах да пропусне смукване, когато вдишва въздух. По принцип всеки негов прием на кислород е гарниран с никотин. Пропуснато смукване от цигарата, преведено на пушаческия език на тялото му, представляваше пропуснат удар на сърцето.

Мъжът ми ме гледаше зверски. Безмълвно ми пращаше сигнали с очи, които аз разчетох безпогрешно. Те ми казваха: “Защо аз, изрядният гражданин,  подреденият човек, потомъкът на почтен род, който държи на традициите и на това семейството да сяда на масата вечер заедно, трябваше да се запозная с теб? Ти развратнице, ти – потомък на нудисти, (не само сте нудисти, но и още по-лошо – вечеряте по различно време и не сядате заедно на масата), с какво АЗ заслужих да се обвържа с ТЕБ? Каква тежка карма изплащам в този живот? “

Аз самата съм дотам шокирана от разказа на Валентин за собственото ми поведение, че още не мога да смогна да издам звук в своя защита. Дори съм склонна да се съглася с мъжа ми.

То бива, бива, бива – дори си помислих за една част от секундата, в тон с надигащото се всеобщо възмущение – ама това моето на нищо не прилича!!!

Само Николайчо, миличкият, остава единственият остров на спокойствието в стаята. Ритмично си сърба от супичката с едната ръка, а с другата скролва някакви видеа в TikTok.

Валентин някак-си вижда, че разказът му далеч не се приема толкова добре, колкото той е очаквал. Затова решава да покаже на баба си и дядо си, че все пак в това семейство има и един неопетнен юноша, който не се поддава на инсинуациите на майка си. Самият той.

-Иска и с мен да прави, обаче само аз от цялото семейство  ѝ се опъвам и с мен –  Валентин добива мъченическо изражение – мама прави секс насила.

Няма да отричам, че и до днес в мен къкри желанието да  го върна на родителите си. И за нуди-плажовете, и за красивите секс сцени, на които ставах неволен свидетел в тийнейджърските си години. Но все пак това надхвърляше в пъти жестокостта на отмъщението, което заслужаваха.

Майка ми едно време е вилнеела гола и без кола маска на триъгълника по нуди плажовете покрай Созопол. Но откакто стана баба, се промени. Стана домакиня с консервативни разбирания за живота. Обожава да ме занимава с подробности от рода на това, че Валентинчо обичал пилешката си супа без застройка. А за миналата Коледа ми подари ТЕНДЖЕРА. Мислила, милата, мислила, и решила, че една тенджерка най-щяла да ме зарадва. Поредното доказателство, че човек погрешно смята собствените си приоритети за приоритети и на всички други.

Не можех да й причиня подобни абсурдни твърдения на Валентин, които отгоре на всичко, както се сещате сами, нямаха абсолютно нищо общо с истината. ( освен частта с мъжа ми).

Баща ми пък избягваше упорито погледа ми. Не го виня. Все пак беше единственият мъж в стаята, с когото споделях пряка кръвна връзка и на когото още не бях “хвърлила око”, така да се каже.

Родителят ми явно вече не смееше и да диша, за да не привлича ненужно вниманието на ненаситен дзвер като мен към себе си, защото не беше дърпал и от цигарата си. Тя догаряше и пепелта ѝ безпомощно падаше върху покривката. Трябваше да се намеся бързо, доказвайки невинността си. Иначе този човек скоро щеше да си умре от никотинов недостиг.

-Валентине!!! – най-накрая успях да проговоря – Какви глупости говориш на баба си и дядо си??? Кога съм правила секс с брат ти????? Кога съм искала да правя секс с теб насила??

Валентин непоклатимо отстоява позицията си.

-Всяка вечер! – Той ме гледа искрено с големите си искрящи светло-кафяви очи, обрамчени с гъсти мигли – Като си лягаме с Николай вечер, ти идваш да ни пожелаеш “Лека Нощ” и ни прегръщаш, и ни целуваш като сме си легнали. И тати отделно го целуваш за “Лека нощ”.

– Е, и??? – сега се сещам, че от месец насам ( после включих, че явно откакто се запозна с родителската версия на “какво означава думата секс”), Валентин започва да търчи като опарен из къщата всеки път като се опитам да го целуна за “Лека нощ”. Налага ми се да го прикова с лакти и колене на леглото, докато го нацелувам хубаво. Междувременно той се отбранява и бърше гнусливо следите от моите целувки от бузките си.

-Нали с тати ми обяснихте че “секс” означава “когато момче и момиче си легнат  в леглото, прегърнат се и се целунат”!!! Ти си момиче, ние сме момчета! Само ни изчакваш да си легнем в леглата и веднага идваш да ни целуваш за „лека нощ“ и да ни прегръщаш.

Скоро след това Вальо разбра в час по биология в училище какво наистина представлява сексът. По време на вечеря сподели, че вече знае какво е това. И то е много по-гадно, отколкото си го е представял.

Николай, който е 4 години по-малък попита какво точно е това, и брат му му каза „Вярвай ми, рано ти е да знаеш. Ще ти кажа, но първо искам да си изживееш спокойно детството“.

Приятелките на Хан Аспарух

Приятелките на Хан Аспарух

Съзряването и след това възрастта идват  първо при нас, жените. Това го забелязах още като бях на 12-13 и всички момчета на моята възраст ми изглеждаха като недоразвити амеби. От друга страна ние – аз и приятелките ми от 7“а“ клас-  ние си изглеждахме точно както трябваше (според нас) да изглеждат млади дами на нашата възраст – с грим, прически и впити дрехи.

В днешно време, в качеството ми на майка на две момчета, вече имам нова гледна точка. Момчетата ми се виждат нормално развити дечица , а момичетата на същата възраст ми се струват нахакани акселерати, които със самото си присъствие заплашват моите невинни зайчета-байчета. Знам, знам – започнах да се превръщам в типична мъжка майка.

Валентин, големият ми син, е на 13. В съзнанието си обаче той е още дете и въобще не се интересува как изглежда. За пореден път се убедих в това на семейното ни посещение на морето, когато се понесе към плажа  с бодра стъпка, издокаран с бански, бели хавлиени чорапи до коляното и гумени джапанки на дългите си космати крака.

След  час хвърляне във вълните, Вальо виси унило на плажа – висока, космата, отегчена мускулеста върлина, преливаща от неосъзнати хормони. Аз побутвам Мъжа ми Емо и му показвам с поглед Валентин. Пак с поглед искам да предам на Емо, че на Вальо  му е скучно.

Емо веднага взима нещата в свои ръце.  Поглежда Вальо и гласът му изгърмява наставнически: „Абе Валентине, вземи си една кофичка и една лопатка и си поиграй в пясъка. Аз ли да ти измислям игрите?“

Емо ми пуска властен мъжки поглед, който казва – „Ето, безсилна женичке, успокои ли се, проблемът  ти е решен. Ако имаш друг проблем за решаване – насреща съм“.

Вальо  от своя страна, пуска дълъг, пъпчив поглед към баща си.

Разбирам Вальо. Извъртам си бялото на очите, за да му покажа, че душевно съм с него.

Вечерта се храним с децата и едно приятелско семейство в ресторант до плажа. Идилия! Вальо си седи на масата при нас. Цъка нещо на телефона си, опрян на сгънатите му крака, върху които любимото ми комбо от чорапи и джапанки е възстановено. До него брат му наднича в екрана му. Аз си пия бялото вино и си хапвам пържените калмари. Емо се разтоварва от разрешаването на проблемите ми като си пие бирата, все пак е на почивка човекът.  Заглеждам се в една страхотна мадама на съседната маса. Изглежда ми около 20 годишна, много добре гримирана, с лъскава коса, страхотен тен, натежал бюст и много дългокрака. Брей, тази днешната младеж колко е красива! Добре, че не ми е конкуренция! – минава някак си небрежно през главата ми.

Оказва се, че не е изключено и да си станем конкуренция, защото Мария, жената от приятелското ни семейство с които вечеряме, маха от нашата маса към страхотната мадама:

-Алекс, ела при нас да те запозная с един батко, да има с кого да си играете!

Виж я пък тази Мария! Подскачам като ужилена! Откъде накъде иска да запознава красавицата Алекс с мъжа ми, и отгоре на всичкото го представя като „батко“. Светкавичната ми асоциация като чуя „Батко“ е за свалка. „Батко“ незабавно извиква в съзнанието ми образ на мустакат сваляч с привкус на тарикат. Предполагам, че е така заради натрапваната ми с години класика в поп-фолка, а именно – “Я елате, пиленца, при батко”. Но освен това, сещам се, че преди да, така да се каже, „укротя“ мъжа ми, той се подвизаваше из София със сваляческото прозвище „бат’ Ем4о“.Много в стил 1999-2002 година.

Връщам се към настоящето и към недообмисленото, да не кажа безотговорно поведение на приятелката ми Мария……Ама тази Мария вярно какви ги върши –  отгоре на всичко вика Алекс да си били „играели“ с баткото, моля ти се! Представям си как скришом от мен мъжът ми се потупва сам себе си по рамото и си  казва тихичко “бат’Ем4о о6те го бива в игри4ките”!

Разярено  се обръщам на другата страна към Мария. Ако й е толкова важно да запознава Алекс с „батковци“, да я запознае с Бат’ 4ефо ( нейния си мъж и стар авер на Бат’Ем4о, с когото едно време са вършали заедно из дискотеките).

Но за голяма изненада, нашата маса излъчва трети, неочакван за мен представител на „батковците“

-Алекс, запознай се с батко Вальо! – Мария запознава Алекс с ДЕТЕТО МИ!

-Ти 2008ма година ли си? – пита Алекс подавайки си ръката

– 2007ма съм роден – изревава мутирало Вальо.

-Еййй ама вярно си ми бил батко. Аз съм 2008ма.– Алекс  изчезва в мрака, оставяйки след себе си  облак прекрасен парфюм, обвиващ неизреченото, но очевидно “въпреки това, малък си за мен”. Чудя се дали е забелязала чорапите и джапанките.

Оказа се, че Алекс е на 12, а не на 20. Мария, която е приятелка на майка ѝ,  ме пита как така не съм познала Алекс. В отговор на учудения ми поглед разбирам, че когато 2010 г Алекс била бебе, аз съм я взимала няколко пъти с нас, за да си „играят на плажа, с кофичката и лопатката на батко Вальо“. Емо ме сръчква – “Ето, като си е играел с кофичката и лопатката, поне е успявал да задържи интереса на Алекс по-дълго към себе си. Ти не се ли научи, че винаги съм прав! Другият път ще ме подкрепиш като казвам на детето какво да прави, а няма да ми въртиш бялото на очите си”.

Въобще не го и слушам. Срам ме е от себе си. Сетих се как, вече в средата на 20те ми години, съм виждала оценяващи погледи на (както аз така им виках тогава -) „женички“ на 40ина години, които с опитно око „пробягваха“ по фигурата ми и пускаха коментари от рода на „ами ние с теб сме с еднакви дупета“. Признавам си, тогава си казвах-когато стана на 40, няма да съм като тези – аз ще остарея с достойнство. Във въображението си се виждах като една достолепна 40 годишна госпожа, облечена в безформен блузон, която затваря буркани с туршия, шие гоблени и не си мери дупето с тези на младите.

На 40 не правя нито едно от тези четири неща.  Но за сметка на това  правя целенасочени усилия да се видя отстрани. Видях се отстрани и осъзнах, че съм попаднала в капана на цикличното поведение, налагано ни с векове, като  „жена, която има син и става майка-орлица“. Също така съм се обиждала, когато са ми казвали, че изглеждам добре за възрастта си ( чудя се защо – предпочитала съм да ми кажат, че изглеждам зле за възрастта си ли). Сега пък се притесних от 12 годишно дете!

Сетих се за  моята домашна помощница, 75 годишната рускиня Оксана. Тя не не се обижда на тема „възраст“, както и на повечето други теми, защото е в мир със себе си. Разбрах това, когато един ден малкият ми син Николай, още преди да тръгне на училище, се чудеше дали хан Аспарух е имал мускули и дали е можел да се набира. Този въпрос го човъркаше цял ден,  защото „ако е можел да се набира, как така не е успял да счупи сноп стрели“. В търсене на съвременник на Хан Аспарух, който да свидетелство от първо лице за физическите му способности, погледът на Николай с надежда се спря върху Оксана. Изтърси без никакви заобиколки:

-Окси, а ти била ли си приятелка на Хан Аспарух? Ако си го познавала – помниш ли дали е можел да се набира?

Замръзнах. Щях да разбера, ако Оксана се обидеше. Не е първа младост, ама чак пък наборка на Хан Аспарух….

-Да, миличък – отговори Оксана и погали Николай по главичката. Бьла многа близка с Ган Аспарух. Имал агромни мускули и бьл отльичен военньик.

Оксана ми намига. Аз й се усмихвам облекчено. Николай е щастлив. Оттогава като стане дума за Окси вкъщи, винаги я споменаваме като „Приятелката на Хан Аспарух“. И ако „Приятелката на Хан Аспарух“ означава жена, която е в мир със себе си, живее спокойно живота си, не се обижда и не се сравнява с никого, тогава и аз искам да стана “приятелка на хан Аспарух”.  Защото това е да остаряваш с достойнство…. всъщност, този израз въобще не ми харесва. Поправям се – исках да кажа – това е да живееш с достойнство.

За Оксана с любов

За Оксана с любов

И преди съм споделяла за силната привързаност, която изпитвам към Окси, моята домашна помощница – рускиня. Освен, че помага с къщната работа, Окси силно се интересува и от живота вкъщи. В добрите стари времена преди Ковид, когато пътувах много, Окси се вълнуваше повече от мен за всяко мое пътуване или липса на такова.

-Ниечка, вече цял месец не си пътувала…всьичко наред ли?

Ако ѝ кажа, че скоро ще ходя някъде, лицето ѝ се озарява. Оставя парцала и ме хваща заговорнически под ръка. С избила по страните руменина, ми споделя шепнешком история от рода на следната:

-Ти знаеш ли колко си щастльва, че си само на сорок один года. ( Окси е на 75, но има желанието за живот на 18 годишна и външния вид на най-много 50 годишна). Ниечка, тьи знаеш ли колко хубаво можеш да си изкараш на ьедна командировка, например? Аз като бьла на сорок години и била командировка във Варна. И когато затваряхме конгресс, един висок,  прьедставителен муж спря Волгата си на мен. Беше чул, че говоря руска реч; поканил ме да прекарам нощ с нево. А на друг ден щеше лично да ме върне с Волга на София. И аз мноога мислила, мноооога мислила и накрая отказала. Заради Кьисела Дьядка отказала. ( Кисела Дьядка е съпругът на Окси).

Окси прави необходимата пауза преди грандиозния финал…. – А потом се оказало че непознат представителен муж бьл – тук самият въздух около Окси вече присвятква и трепти– Самий Главний Министр Тежка Промишленост СССР-а.

– Та така, Ниечка – завършва вече на висок глас Окси. – Аз многа абичам командировки. – След кратък размисъл добавя: – Ну, вече съм много стара, мень няма кой да ме покани. За тьеб още има шанс да си направиш поне един прьекрасен спомен от командировка. Да те грей до край на жьивот.  И не повтаряй мои грешки – поглежда ме многозначително.

Емо, мъжът ми, минава покрай нас. Няма как да разбере какво сме си говорили допреди само минута, защото с приближаването му, Окси мигновено преустановява рубриката „Практични-съвети от-една-омъжена-дама-за-друга“ и  започва усърдно да лъска кухненските плочки, заела раболепна поза.

Откакто разбра, че Емо е зодия рак, тактиката на Окси беше да няма много вземане-даване с него. За раците Окси ми е казала, че „са отговорни към семейства, но много обичат да командват свои жени.“. До този извод е стигнала от личен опит, тъй като се оказва, че и Кьисела Дьядка е представител на същата зодия.

Отначало Емо приемаше близостта между нас с Окси безразлично. Но тя е толкова забавен и интересен събеседник, че от един момент нататък, Емо започна да иска да се присъедини към нашето весело кръгче. Малко по малко той се опитва да спечели благоразположението ѝ:

-Окси, на колко си години, имаш ли 55?

Окси кокетно му отговаря, че е на 76, но просто е прокльета с много младолик ген. Иначе нямала никакви пластични опьерации.

-Еееее, представям си колко готина мацка си била като млада!

Не съм сигурна доколко комплименти тип „за 100 годишна – ставаш“  биха я спечелили, тъй като

 1. повечето жени мразят точно този тип комплимент

2. все пак Окси е крайно предубедена срещу зодията му. На няколко пъти е подхващала колко много командорят тези раци и как техни настроения непредьвидими. Дотам само тази песен пее, че и на мен взе да ми втръсва. Понеже все пак (и отгоре на всичко) и двамата ми сина са раци. Казвам й го.

-Оооой, и дьечица ли…..- Окси си слага ръка на устата за да сподави мъката си по живота, който съм обречена да живея, обградена от 3-ма бъдещи Кьисели Дьядки.  „Да имаше понье ьедна везничка около теб, Ниечка, да те пази“, жали ме тя. После чевръсто и деликатно напуска стаята, защото смята, че е прекалила със съветите. Преди това все пак ми пояснява, че ако имах везничка, тя щеше да  ме пази, така както любим Путин пази нея и нейния народ. (Проверявам в Гугъл – да, Путин наистина е зодия везна).

Окси е много кротка, възпитана и човечна. Има широта на възгледите. Приема философски много човешки слабости, смятайки че всеки от нас трябва да извърви собствения си път. Обожава си работата – чисти с удоволствие и не иска да води уседнал живот, „като бабичките“.  Но има една тема, на която не позволява никакъв коментар – това е темата за Путин.

Един ден виждах как душата й отвътре вреше и кипеше против някаква несправедливост. Понеже знаех, че скоро ще си заминава за лятната почивка за Нижний Новгород, реших да я разведря, като я заговоря за пътуването. Попитах я с коя авиолиния ще лети.

Окси ми отговори разсеяно с някакво име на руска авиолиния. Мозъкът ѝ витаеше някъде надалеч. След няколко минути трескаво мълчание, реши все пак да ми сподели:

  • Мисля как хубавичко да насоля мой сьин. Той вчера много обидил Путин.

Когато Окси си е резервирала билета за Н.Новгород, се оказало че трябва да плати допълнително за багажа си. Синът й ( не мога да повярвам до каква степен не познава майка си), вероятно на шега ѝ е казал, че „нейният Путин май много не се грижи за народа си, щом кара руснаците да плащат допълнително за багаж в собствените си авиолинии“. Тази реплика беше докарала Оксана до сегашното й трескаво състояние и обмисляне на ответен удар.

-Ще му кажа, Ниечка, ще му кажа: „ПУ!!! Ти не знайш какво говориш! Тьи недостоен дори да споменаваш име на самий великий гуманист в света – име Путина“. – Сините очи на Окси ме прогарят из основи.  Междуметието „ПУ“- беше изказано с цялата презрителна страст, на която е способна необятната руска душа.

Какво пък е това гуманист? Звучеше ми като комунист, който притежава гумаджийница. После се сетих – когато се развълнува, Окси преминава от български с примеси от руски на руски с примес от български. А руснаците казват „Г“ вместо „Х“. Нали на Хитлер казваха Гитлер. Значи – хуманист е искала да каже.

Докато се чудя какво да отговоря, Емо, който продължава да се бори за нейното приятелство, се намесва: – „Права си, Окси! Но недей да се сърдиш на сина си – той не е виновен. Все пак той е само 50% руснак – нали в него тече и кръвта на твоя съпруг“.

Окси не казва нищо, но по изражението ѝ си личи, че е съгласна. Не можеш да очакваш кой знае какъв акъл от човек, който носи наполовина гени на Кьисела Дядка.

Следващата седмица, когато Окси пак е вкъщи, заварвам следната картинка:

Емо, приклещен в един ъгъл от Окси. Тя е запомнила, че той се чудеше как ли е изглеждала като млада и е решила да го избави от мъките на незнанието. Държи тесте черно бели снимки и му ги подава една по една:

-А тук аз шестьдесет восма на море на Солнечний берег. Можеш ли да кажеш, че съм родила сьин преди една година?

Мисля, че официално вече, Оксана е забравила за предразсъдъците си спрямо раците и Емо е спечелил доверието ѝ.

Това е малка част от историите за моята човечна, пълна с радост, с желание за живот, работа и щастие Оксана! Моята любима Гуманистка!

Мистичните сили на майка ми

Мистичните сили на майка ми

Яд ме е на дигиталните реклами.

Безупречният начин по който работи дигиталният маркетинг, успя окончателно да убеди майка ми, че е екстрасенс. Тя  отдавна подозираше, че може да контактува с отвъдното , но след случката, която ще разкажа тук, вече никой не може да разклати това ѝ убеждение.

Накратко за тези, които не знаят – ако потърсите нещо в Гугъл, или влезете в някой електронен магазин и не завършите покупката си там, платформата ще се погрижи да направи всичко възможно, за да ви продаде това, което сте търсели. На всички ни се е случвало. Търсим нещо в нета и след това седмици наред ни заливат с реклами за същото това нещо от всички възможни канали – Фейсбук, YouTube и тн. Това не е съвпадение, а е похват в дигиталния маркетинг. Нарича се ре-маркетинг.

А идеалната „жертва“ на този ре-маркетинг е майка ми, която във всичко вижда провидение свише. Моята майка е духовно същество.

Откакто се помня, тя винаги е избягвала ортодоксалната медицина и ни е лекувала с алтернативни методи. Основно с чесън, последван от масажи със свинска мас, куркума и оцет.

С напредъка на годините, окултната жилка в нея се усилва и вече освен с чесън, мас и тн, тя ни лекува с много по-мощно средство – със собствената си аура, комбинирана с мощната ѝ лечебна енергия. Напоследък, щом ме види, ме прекръства с тържественото „Бъди шарена и споделена“ – заклинание, което научи от настолната ѝ книга, а именно нашумeлият бестселър „Стопанката на Господ“.

Тоест, поздравява ме така само когато го няма мъжът ми Емо. Веднъж като ме благослови така в негово присъствие, той възропта срещу желанието на тъщата съпругата му да бъде „споделена“.

А през последната година, може би заради пандемичната обстановка,  мистичните сили на майка ми вече завземат заплашителни размери.

Подозренията ѝ, че духовете използват мощната й енергия като проводник между тях и нас – обикновените хора, не са от вчера.

Когато изгуби очилата си например – нещо, което се случва непрекъснато, тя обезсилено обикаля кухнята и ги търси на всички логични места, на които един чифт очила биха се скрили – в печката, в микровълновата, в хладилника, навсякъде. Опитите й често са обречени на неуспех. Тя сяда примирено със заключението, че, цитирам, „като че ли някой дух ѝ ги е скрил нарочно“. Това я успокоява. В края на краищата не е възможно простосмъртен човек ( дори и с нейните способности) да намери нещо, което е скрито от онези безплътни хитреци. А и от опит знае, че след около 15 минути духовете, нейни стари познайници,  ще се прекършат пред козирожкото  й търпение и  ще й върнат очилата. Обикновено ги оставят на видно място на кухненската маса, точно пред нея. Все едно ѝ се подиграват, колко е разсеяна.

Майка ми оползотворява тези 15 минути чакане за очилата си, търпеливо цъкайки си в телефона. Междувременно не пропуска да направи забележка на внуците си, които съм довела на гости, че прекаляват с ТЕХНИТЕ телефони. Децата я питат защо тя непрекъснато ръчка в телефона си, след като телефоните са толкова вредни. Обяснението е, че нейна позната, Кака ѝ Мичка, е починала и майка ми се опитва да намери в Гугъл координатите на една позната траурна агенция, за да ги даде на семейството на покойната. Докато  върши това,  не пропуска да подметне на внуците си , че за разлика от тях, тя е имала прекрасно и щастливо детство.

– Не като вас двамата – сгърбени  и изкривени над телефоните си – заключва тя, мижейки съсредоточено над екрана на нейния телефон.

Следват задължителните спомени от Народната Република, които сме слушали хиляди пъти и знаем наизуст. Също така знаем, че в никакъв случай не бива да бъдат прекъснати. Изслушваме търпеливо за прекрасното детство на майка ми, огласяно до късни доби от щастливите викове на децата в кв.“Х. Димитър“, играещи на народна топка и кър. Деца, които са обядвали по един голям истински домат със сирене, който не е имал вкус на пластмаса. Деца, които са пиели резлива боза с тулумбички в сладкарницата за 6 стотинки. Докато се унася в щастливите спомени, тя оставя телефона си и започва механично да си играе с някакъв предмет, който се намира на масата пред нея. Докато го върти в ръцете си поглежда към него и установява, че това са дълго търсените очила. Нито тя, нито аз, нито децата сме изненадани. Точно този сценарий не се разиграва за пръв път.

Пращаме децата в другата стая да си поиграят с дядо си. Облекчени, че няма да даваме никому лош пример, двете пак хващаме телефоните си. Майка ми си слага очилата и влиза във фейса, за да прочете за последните научни открития за силна имунна система и ми изпраща една статия колко е полезна за имунитета ни чесновата вода. Аз се забивам в Инстаграм.

След 5 минути, майка ми вдига глава от телефона. Очилата ѝ присвяткат под кухненската лампа.

  • Кака ти Миче току-що ми се яви и ми предаде съобщение от отвъдното! Последното й желание е да бъде погребана с траурна агенция „Черна Роза“- Гласът на майка ми е тържествен.
  • Как ти се яви? Как ти предаде съобщението?
  • Странно – по-скоро на себе си казва майка ми – защо ли Мичето избра да ми се яви на мен, а не на собствената си дъщеря……
  • Мамо, как ти се яви Кака ти Миче?
  • …..дали нещо не са се били скарали с Лилето точно преди да си отиде….( Лилето е най-добрата приятелка на майка ми и дъщеря на Кака ти Миче)
  • Мамо! – изтръгвам я от унеса ѝ.
  • Ох бе, дете… През телефона ми се яви Мичето, ами как иначе.
  • Как точно през телефона?
  • Докато си четях една статия за ползите от куркумата във Фейсбук. Отнякъде ми изскочи голяма снимка на жена, смирено свела поглед, облечена траурно – в черна шамия. Беше погледнала надолу, затова не можах да видя лицето ѝ. Но съм сигурна ,че  това беше Кака Миче! Познах я по розата в ръцете ѝ. Ах, как само ги обичаше Мичето  тия рози…..А отдолу под снимката ѝ имаше адрес и телефон на погребална агенция „ Черна роза“.

Майка ми звъни по телефона на Лилето, за да ѝ съобщи за последната воля на покойната. Лилето потресено съобщава на майка ми, че „Черна роза“ е било и името на най-любимия телевизионен сериал на Кака Миче приживе. След което бърза да затвори, за да резервира услугите на въпросната агенция.

Евалата на този, който управлява кампаниите на „Черна Роза“. А майка ми, вече с циментиран статут на екстрасенс продължава да  твори добро. Сега се е заела с непосилната задача да откаже баща ми да пуши. Смята да ползва за целта силата на хипнозата.