Мистичните сили на майка ми

Мистичните сили на майка ми

Яд ме е на дигиталните реклами.

Безупречният начин по който работи дигиталният маркетинг, успя окончателно да убеди майка ми, че е екстрасенс. Тя  отдавна подозираше, че може да контактува с отвъдното , но след случката, която ще разкажа тук, вече никой не може да разклати това ѝ убеждение.

Накратко за тези, които не знаят – ако потърсите нещо в Гугъл, или влезете в някой електронен магазин и не завършите покупката си там, платформата ще се погрижи да направи всичко възможно, за да ви продаде това, което сте търсели. На всички ни се е случвало. Търсим нещо в нета и след това седмици наред ни заливат с реклами за същото това нещо от всички възможни канали – Фейсбук, YouTube и тн. Това не е съвпадение, а е похват в дигиталния маркетинг. Нарича се ре-маркетинг.

А идеалната „жертва“ на този ре-маркетинг е майка ми, която във всичко вижда провидение свише. Моята майка е духовно същество.

Откакто се помня, тя винаги е избягвала ортодоксалната медицина и ни е лекувала с алтернативни методи. Основно с чесън, последван от масажи със свинска мас, куркума и оцет.

С напредъка на годините, окултната жилка в нея се усилва и вече освен с чесън, мас и тн, тя ни лекува с много по-мощно средство – със собствената си аура, комбинирана с мощната ѝ лечебна енергия. Напоследък, щом ме види, ме прекръства с тържественото „Бъди шарена и споделена“ – заклинание, което научи от настолната ѝ книга, а именно нашумeлият бестселър „Стопанката на Господ“.

Тоест, поздравява ме така само когато го няма мъжът ми Емо. Веднъж като ме благослови така в негово присъствие, той възропта срещу желанието на тъщата съпругата му да бъде „споделена“.

А през последната година, може би заради пандемичната обстановка,  мистичните сили на майка ми вече завземат заплашителни размери.

Подозренията ѝ, че духовете използват мощната й енергия като проводник между тях и нас – обикновените хора, не са от вчера.

Когато изгуби очилата си например – нещо, което се случва непрекъснато, тя обезсилено обикаля кухнята и ги търси на всички логични места, на които един чифт очила биха се скрили – в печката, в микровълновата, в хладилника, навсякъде. Опитите й често са обречени на неуспех. Тя сяда примирено със заключението, че, цитирам, „като че ли някой дух ѝ ги е скрил нарочно“. Това я успокоява. В края на краищата не е възможно простосмъртен човек ( дори и с нейните способности) да намери нещо, което е скрито от онези безплътни хитреци. А и от опит знае, че след около 15 минути духовете, нейни стари познайници,  ще се прекършат пред козирожкото  й търпение и  ще й върнат очилата. Обикновено ги оставят на видно място на кухненската маса, точно пред нея. Все едно ѝ се подиграват, колко е разсеяна.

Майка ми оползотворява тези 15 минути чакане за очилата си, търпеливо цъкайки си в телефона. Междувременно не пропуска да направи забележка на внуците си, които съм довела на гости, че прекаляват с ТЕХНИТЕ телефони. Децата я питат защо тя непрекъснато ръчка в телефона си, след като телефоните са толкова вредни. Обяснението е, че нейна позната, Кака ѝ Мичка, е починала и майка ми се опитва да намери в Гугъл координатите на една позната траурна агенция, за да ги даде на семейството на покойната. Докато  върши това,  не пропуска да подметне на внуците си , че за разлика от тях, тя е имала прекрасно и щастливо детство.

– Не като вас двамата – сгърбени  и изкривени над телефоните си – заключва тя, мижейки съсредоточено над екрана на нейния телефон.

Следват задължителните спомени от Народната Република, които сме слушали хиляди пъти и знаем наизуст. Също така знаем, че в никакъв случай не бива да бъдат прекъснати. Изслушваме търпеливо за прекрасното детство на майка ми, огласяно до късни доби от щастливите викове на децата в кв.“Х. Димитър“, играещи на народна топка и кър. Деца, които са обядвали по един голям истински домат със сирене, който не е имал вкус на пластмаса. Деца, които са пиели резлива боза с тулумбички в сладкарницата за 6 стотинки. Докато се унася в щастливите спомени, тя оставя телефона си и започва механично да си играе с някакъв предмет, който се намира на масата пред нея. Докато го върти в ръцете си поглежда към него и установява, че това са дълго търсените очила. Нито тя, нито аз, нито децата сме изненадани. Точно този сценарий не се разиграва за пръв път.

Пращаме децата в другата стая да си поиграят с дядо си. Облекчени, че няма да даваме никому лош пример, двете пак хващаме телефоните си. Майка ми си слага очилата и влиза във фейса, за да прочете за последните научни открития за силна имунна система и ми изпраща една статия колко е полезна за имунитета ни чесновата вода. Аз се забивам в Инстаграм.

След 5 минути, майка ми вдига глава от телефона. Очилата ѝ присвяткат под кухненската лампа.

  • Кака ти Миче току-що ми се яви и ми предаде съобщение от отвъдното! Последното й желание е да бъде погребана с траурна агенция „Черна Роза“- Гласът на майка ми е тържествен.
  • Как ти се яви? Как ти предаде съобщението?
  • Странно – по-скоро на себе си казва майка ми – защо ли Мичето избра да ми се яви на мен, а не на собствената си дъщеря……
  • Мамо, как ти се яви Кака ти Миче?
  • …..дали нещо не са се били скарали с Лилето точно преди да си отиде….( Лилето е най-добрата приятелка на майка ми и дъщеря на Кака ти Миче)
  • Мамо! – изтръгвам я от унеса ѝ.
  • Ох бе, дете… През телефона ми се яви Мичето, ами как иначе.
  • Как точно през телефона?
  • Докато си четях една статия за ползите от куркумата във Фейсбук. Отнякъде ми изскочи голяма снимка на жена, смирено свела поглед, облечена траурно – в черна шамия. Беше погледнала надолу, затова не можах да видя лицето ѝ. Но съм сигурна ,че  това беше Кака Миче! Познах я по розата в ръцете ѝ. Ах, как само ги обичаше Мичето  тия рози…..А отдолу под снимката ѝ имаше адрес и телефон на погребална агенция „ Черна роза“.

Майка ми звъни по телефона на Лилето, за да ѝ съобщи за последната воля на покойната. Лилето потресено съобщава на майка ми, че „Черна роза“ е било и името на най-любимия телевизионен сериал на Кака Миче приживе. След което бърза да затвори, за да резервира услугите на въпросната агенция.

Евалата на този, който управлява кампаниите на „Черна Роза“. А майка ми, вече с циментиран статут на екстрасенс продължава да  твори добро. Сега се е заела с непосилната задача да откаже баща ми да пуши. Смята да ползва за целта силата на хипнозата.