Разсеяната аз

жена

Written by Ния

May 29, 2021

Това разказвам от името на жена ми Роси.

Джобовете на панталоните на разсеяния ми баща бяха винаги издути. В тях имаше цигари, кибрит, запалки, гаечни и обикновени ключове, бурми, отвертки, стотинки и т.н. Отдалеч приличаше на каубой с два патлака. Когато му се допушеше, бъркаше в тях безпомощно и бързаше да се откаже, ако наблизо някой бе пушач. Запалваше, всмукваше жадно дима и вдигаше поглед към тавана. Изпускаше тънка струйка и изпадаше в размисъл: „Какво нещо е димът! Дали движението му може да се опише математически?- едва ли, братче!“ Не търсеше пепелник, подлагаше  шепа под цигарата и тръскаше в нея дори да бе  загаснала. Дълбоките му разсъждения завършаха с .. .братче или …мамка му.   

Когато отиваше в командировка, понякога се оказваше с шлифера на майка ми и вечерта се чудеше защо цял ден той се закопчавал някакси на „една-страна“. Връщаше се с част от дрехите си, а веднъж- с чужд куфар.  

Разсеяността ми бе като неговата и често ставах за смях.

Например, идват ми гости. Искат ми чай. Донасям им го. След малко започва кикотене. Басирали се били, че няма да им донеса захар и лъжички. Веднаж се взех в ръце и внимавах много. Донесох им захарница, лъжички, дори и чинийки. В една от тях обаче вместо лъжичка бях поставила химикалка-тогава учех за изпит. Дълго след това искаха да им сервирам „Чай с химикалка“. Връх бе когато бях забравила изобщо да сложа липов цвят в чайника. Някои пиеха и дори хвалеха чая, но един от тях се усети, мамка му. Ще опиша случаи, в които разсеяността ми  бе развеселявала околните:

1.Мецанинът    

 Работех в проектантска организация. Веднаж един началник ми даде папка, която да предам на съветския специалист, който вчера бил в отдела ни и щял да ме чака на входа пред Мецанина на ЦУМ. Човекът гонел самолет.

  • Тичай веднага там, вземи папката му и я донеси веднага тук!

 Когато се озовах пред ЦУМ, се замислих. Ясно ми бе само, че другарят се казва Мецанин, но входовете на ЦУМ бяха три. Тръгнах от далечните към близкия  и обратно. Оглеждах се за съветски мъж с папка. Попитах двама:

  • Товарищ Мецанин?

Те ме поизгледаха и свиха рамене.

Най-накрая, прелитаща потна пред най-ниския от входовете, дочух:- Вы– Росыца?

– А Вы– товарищ Мецанин?

– -Нет, я– Новиков. Ну, дайте свою папочку! А вот и Вам! Большое спасибо!

Когато се върнах в службата, занесох папката на началника и се троснах:

  • Можеше да ми кажете, че не се казва Мецанин, а Новиков!

Случаят предизвика бурен смях сред колегите още същия ден. Накрая ми обясниха, че „мецанин“ значело приземен етаж. Мамка им.   

2.Саламът

Една вечер останах след работното време. Бяха ми възложили проект, който бе над възможностите ми и се потях. Вътрешният телефон звънна:

  • Роси, ще се качиш ли при мен?-познах гласа на главния проектант Митев.  
  • Разбира се. – Отидох в стаята му. Той и един колега бяха заболи глави в чертежите, явно имаха проблеми. Митев попита без да вдигне глава:    
  • Роси, би ли ни купила от близката бакалия хляб и някакъв салам?
  • Разбира се. Ама какъв салам искате?
  •  А какви салами има?
  •  Има твърди, тънки, дълги, меки, къси, дебели, сухи, мокри–всякакви.  

Двамата вдигнаха поглед и ме загледаха с интерес:

  •  А има ли дълъг, твърд и дебел?–попита  Митев развеселен. Може би току-що бе намерил решение на проблемите им. Започнах да се колебая дали да не му задам въпрос относно моя проект, когато другият колега повтори:
  • Роси, а има ли дълъг, твърд и дебел?
  • Може и да има, но аз такъв не съм виждала!

И двамата прихнаха и заляха със слюнки чертежите. Сопнах им се:           

  • Не знам защо ми се смеете. Ако не спрете, купете си хляб и салам сами!
  • Чакай, Роси, кажи ни– ти лично какъв салам предпочиташ?
  • Зависи с какво ще го ям. Ако има домати, ще си взема тънък, дълъг и твърд. Само с хляб бих си взела мек и дебел.

          Фръцнах се и тръгнах към бакалията. Коридорът все още кънтеше от смеха им, който преминаваше в хрипове. В тоалетната се успокоих- нищо не ми стърчеше и и гримът ми не бе размазан. Купих набързо хляб, салам и домати и им ги треснах на бюрото. Още сутринта на следващия ден колегите ме караха да разказвам многократно случая и се заливаха от смях.

  • Ама кажете най-накрая какво е смешното?

  Обясниха ми. Дърти хора–дай им да си говорят за пишки.  

3.Тоалетната

Преди доста години, приятелят ми и трима негови състуденти бяха решили да се почерпят във „Феята”–любимо място за много софиянци. Гаджетата на другите не дойдоха. По едно време отидох до тоалетната. Когато се върнах, те ме гледаха насмешливо. Притесних се да  не би да им мириша на тоалетна.

  • Роси, видя ли нещо особено там?
  • А, да–един мъж не знам защо бе вътре. А на една от стените имаше наредени 4-5 идиотски малки ниски мивчици! – Те се расмяха до сълзи. Реших да поясня:

     –  Все пак на нормалната мивка имаше сапун. Натъртих това. Те продължаваха да хлипат: „Идиотски малки ниски мивчици“. Ядосана, поисках обяснение.

 Гаджето ми каза, че съм влязла в мъжката тоалетна. Заоправдавах се:

  • Кълна се, че на вратата имаше надпис WC, но вместо „Жени“ имаше картинка на жена с панталон. Ами да правят картинките по-ясни!

Нов истеричен смях. Пръв „се върна“ гаджето ми. Обясни ми какви са били  „Идиотските малки ниски мивчици“– писоари за мъже.

 След малко приятелите му си тръгнаха и платиха сметката. Оказа се, че той се басирал с тях, че ще вляза в мъжката тоалетна. Не му говорих два дни.

 4.Конякът  

 Една неделя мъжът ми предложи да отидем да се почерпим, а родителите ми да гледат нашето бебе. За мен разнообразието бе добре дошло. По пътя той предложи в заведението да се държим по следния сценарий:

  • Ние с теб сме разведени. Детето ни е вече на 3 годинки и е при теб. Днес се срещаме, за да обсъдим някои имуществени проблеми относно развода ни. 

 Поръчахме си по една малка водка и газирано. Скоро на масата ни седна и друга двойка. Ние се бяхме се вживяли в ролите си и поожесточили:

  • А ти тръгна ли вече на работа?
  • След два месеца. Преди това ще дам детето на детска градина.
  • А аз дори не знам дали то е проговорило!
  • А бе ти идиот ли си? Тя е на три годинки и говори по-добре и от теб! – направо му се разкрещях. Вече не играехме, а се карахме. Не  обръщахме внимание на нищо. Сервитьорът дойде и поиска да платим сметката.

Мъжът ми се бръкна и каза: – Задръжте рестото /40 стотинки/.

Преди келнерът да си тръгне, мъжът от другата двойка му каза:

  • Чакайте, включете в сметката им и коняка ми!
  • Моля?– почти едновременно скочихме ние.  
  • Вие–погледна мен–Вие изпихте коняка ми, но не смеех да Ви прекъсвам!  
  • Извинявайте, но аз никога не пия коняк!
  • Е, днес пихте–но моя!  Келнерът се отдалечи, за да се разберем. С мъжа ми се чудехме какво да направим-нямахме толкова пари. Усетих и че съм доста пияна. В този момент се намеси жената от масата:
  • Скъпи, не видя ли колко бяха вглъбени в разговора си? Прежали, моля те, този коняк и си поръчай нов! И за тях, ако поискат още нещо!
 5.Манекенката

Един следобед мъжът ми се похвали по телефона, че е взел премия. Колежките ми тъкмо коментираха, че в ЦУМ били пуснали някакви много сладки дамски костюмчета. Зарадвана, го „поканих“ в ЦУМ да ми купи някоя дрешка. Там, пред каквото и да спирах, той веднага питаше: – Купуваме ли го?

  • Чакай, още не съм решила.

 На последния етаж се озовахме пред щанд на новопоявилата се модна къща „Валентина“. Каквото и да пипнех, мъжът ми бързаше:  

  • Иди да го пробваш!   

В пробната обикновено бяхме няколко жени. Бих искала да се поогледам отвсякъде в огледалото, но трудно заемах позиция. Отвън се дочуваше:

  • Роси?–Тамън ли ти е?–Роси, какво става?

Накрая се подавах облечена и следваше:–Взимаме го!

  • Виж, в раменете ми е малко тясно, а в ханша–широко.

     –    Ще понапълнееш. А и може да стесниш полата. Много ти отива!

Тръгнахме си разочаровани. Точно тогава сякаш нещо блесна срещу мен: Върху едно кубче-преградка седеше манекенка, почти с моите пропорции, облечена в костюмче, което ми спря дъха. Сякаш бе дошло от небето или от моите мечти. Затичах се и застанах пред нея, готова да браня костюмчето, което чудно защо все още не бе забелязано от другите женуря. Пипнах сакото- платът бе плътен и здрав. Когато бръкнах под полата, за да опипам и там, манекенката внезапно скочи и се развика:

– Ама какво правите, бе, другарко!

 Нещо като мое лично заключение:

Недостатъкът ми, че съм разсеяна и изглеждам в очите на другите „приятно смотаничка“ ме е притеснявал, но пък ми бе донесъл и много прители.

Едва ли щеше да е така, ако имах предимства в излишък.  

You May Also Like…

Прав ли съм? – Прав съм!

Прав ли съм? – Прав съм!

                                  Някъде около пубертета ме загложди един проблем. Съучениците ми взеха да порастват,...

Спиралата

Спиралата

Бях решил да се подстрижа. Естествено- във фризьорския салон на бившата ми колежка Мая, която ми е и кума. След...

0 Comments

Submit a Comment

Your email address will not be published.